Шандор Вьорьош

превод: Александър Миланов

КАНЦОНА

на жена ми

Какво съм аз за теб, не съм разбрал.
Как отговор в душата ще открия,
когато те обгръща със воал?
Не знам какво ти нося аз самия -
щастлива участ или ще разстеля
сам багреницата на свойта смърт:
о, сладка болка - трудно път
сред пипалцата й ще си намеря!

Разбрах, не е очаквало другар
сърцето ми, а ти другар му стана,
отне му и живот, и смърт, а жар
и блясък нов му даде във замяна;
из дебрите в мен мълнии свистяха
и няма там за глутници подслон;
ако за теб не стане дом,
ще рухне безвъзвратно мойта стряха.

Разбрах, че тялото ми с твойта плът
като че ли отвеки се познава,
че станала е нежната ти гръд
гнездо за моята глава отдавна.
Ти с проницателност на древна жрица
вървиш из моя тибетски масив,
преди непокоримо див,
и гледаш с поглед на звезда-деница.

Смиряваш совата на нервността
с лазурните си кандилца в очите;
стопанке малка, псето на страстта
покорно във нозете ти е свито;
и в мен Сиятелство, човекът вечен,
не знае името ти може би,
мълчи, присъда не тръби,
а чака влюбен, в ален плащ облечен.

IN AETERUM*

В далечината чиста, неизменна
човекът винаги е причестен -
Той, Идеалът, все пак постепенно
променя облика си ден след ден,

посред килим, от светлини творен,
небесна ладия е - устремена
от празник, с лъч любовен озарен,
към жаждите на цялата вселена;

искри край него хаос непознат,
приема всичко, всичко отразява,
а дествена утробата зачена,

в обятия на по-гореща страст
най-грубо се намества - ясно става,
че само булото му се променя.

———-

* Царски сонет (лат.) - бел. прев.