Шандор Вьорьош

Шандор Вьорьош (Weores Sandor), унгарски поет, прозаик, преводач, литературовед, е роден на 22.06.1913 г. в град Сомбатхей в семейство на кавалерийски офицер. На 14 г. публикува стихове, предизвикали широк отзвук. Завършва университета в Печ. Получава степен „доктор по философия” с изследването „Раждането на стиха”. Известно време е библиотекар и чиновник. От 1951 г. се посвещава изцяло на писателска дейност. Първата си стихосбирка „Студено е” издава през 1934 г., последвана от „Камъкът и човекът” (1935), „Възхвала на съзиданието” (1938), „Медуза” (1943), „Елизиум” (1946), „Азбука на любовта” (1946), „Кулата на мълчанието” (1956), „Огнен кладенец” (1964), „Потъващият Сатурн” (1968), „Психея” (1972), „Единадесета симфония” (1973), „113 стихотворения” (1974), „35 стихотворения” (1978) и др. Носител на наградите „Баумгартен” и „Кошут” (1970). Умира на 22.01.1989 г. в Будапеща.


Публикации:


Поезия:

ПТИЧКИ/ превод: Александър Миланов/ брой 122 ноември 2019