Димитрина Бояджиева
Петък е - щастливият априлски вятър налита зад прозореца като обещание за лято, а мъжът от календара усмихнат ни приканва да влагаме спестяванията си в Райфайзен банк.

Виолета Станиславова
Тежки капки дъжд заудряха по стъклото на колата. Нели включи чистачките. В отминаващия ден по международен път Е80 нямаше голямо движение. Над Стара планина бяха надвиснали страховити облаци. Бавно, застрашително пълзяха и притискаха равното Софийско поле.

Денчо Владимиров
Вече толкова години тоталитарното наследство около мен ми пречи  ужасно да се сдобия с ново демократично битие, а оттам и с ново демократично мислене.
Ето, например, жилището, в което, така да се каже, живея.

За книгата „Из записките на буля Ганьовица (вдовицата на Бай Ганьо)” на Александър  Йотов
Елена Алекова
„Из записките на буля Ганьовица (вдовицата на Бай Ганьо)”. Интригуваща книга. Дори само заради идеята. И не само.
„Драги ми Сашо! - пише на Александър Йотов писателят Николай Табаков, след като чете в пресата фрагменти от писанията на буля Ганьовица, преди още [...]

Тургай Фишекчи
превод: Ахмет Емин Атасой

БЕЗПТИЧИЕ
В памет на Саит Фаик *
Няма място даже и за птиците вече
Щъркелите не могат да намерят оставените от тях села
Киселинни дъждове заляха всичко
Не останаха места за лястовичи гнезда,

НОВАКОВА БРАЗДА
електронна книга
Георги Ангелов

Керка Хубенова
ЕВГЕНИКА
Не ми е нужна тази „свобода”,
с която са ми вързани ръцете;
нозете ми - с верижна нищета
за крачките на труд във битието.

Банко П. Банков
Колегата Дочо Калчев беше типичен случай на обгрижване, как се отглежда интелигенция, която да обслужва политиката на управляваща работническа класа. Беше приет без конкурс в инженерна специалност, след година обучение в работнически факултет. Не ще да е бил без данни, старал се бе според възможностите си.

Денчо Владимиров
Изглежда, за да се освободи място по лавиците и фондовете за произвежданите в България индустриално книги от поникналите мистериозно през Прехода стотици издателства, преди години регионалната библиотека в Пловдив проведе няколко странни акции по “дарявания” на книги за гражданството.

Лозан Такев
НАГРАДЕНИ КНИГИ
Такава е престижната награда
в Албания, Корея и Оман …
След Индия, Нигерия, Канада
и Букър
е в една човешка длан…

Димитър Милов
ВОДА НЕНАПИТА
Все други опират пешкира -
тя беше вода ненапита.
И всеки при нея се спира,
та нежност за миг да изпита.

Воймир Асенов
Из „Граници” (1977)
БЯЛА ПТИЦА
Бяла птица запява в сърцето ти.
Виж, край пътя расте резеда.
Ти си млад, а над тебе пак свети
и една искрометна звезда.

Веселинa Бaшовa
Трудноподвижна е баба Пенка. Наша съседка е .Отказала се е да вади камъчета от мечтите си. Изгрее ли слънцето, заема се да чисти дома си. Докрай усилва звука на телевизора. Викам я да пием чай на оградата. Не чува. Чак следобяд идва и хапваме кекс.

Ангел Бакърджиев

На 11 май 2023 г. поетесата Мария В. Николова ни събра на един голям празник. Четохме, рецитирахме, съпреживявахме и се възхищавахме на стиховете на Мария от новата й стихосбирка „Запалвам снеговете още”.

Андрей Багински
превод: Татяна Любенова
ЧЕТИРИСТИШИЯ
***
Правдолюбецо, виж, след теб иде - кой?
Не напразно ли пак се хвърляш в бой?
Че не си сломен още, не гордей се сега,
някой може би крие се зад твоята чистота?

Ваня Душева
***
Венера
изпрати любов
към земята.

Ели Видева
превод: Вита Пшеничная
МОЛИТВА
Спасай меня, любовь, спасай меня беззвучно,
Чтоб не ступила я в круг низменных страстей,
От злобы защити, что с адом неразлучна -
Их часто вижу я в пустых глазах людей.

Румен Стоянов
ОСКЪДНО ЗА ПРОСВЕТИТЕЛСТВОТО
Прочетох „Акатист на свещеномъченик Климент Рилски”, превод от църковнославянски иконом Йоан Карамихалев. Срещнах думи, които не познавах или рехавата ми памет е изтървала, няма значение, важното е, че изпитах усладата:

Йоан Нечев
Другарят Тишо Перото изсипа последната захар в кафето си и се намръщи. Предпочиташе да го пие сладко, но с половин лъжичка захар едва ли щеше да го огрее. Той си намаза една препечена филийка с маргарин и я поръси с шарена сол. Сол поне имаше. За разлика от хляб. В разкъсаната опаковка бяха останали [...]

Петър Хаджинаков

Поредната, седма по ред, стихосбирка на поета Иван Енчев „Слънчев екот” е на Издателска къща „Българска книжница” /С. 2021 г., редактор Йордан Атанасов/. Тя съдържа две поеми /„Небесна детелина” и „Преход”/ и точно осемдесет и пет стихотворения с родолюбив патриотичен стил в битово-етнографска модулация, обединени в седем цикъла по дванадесет стихотворения.

Атанас Звездинов
(резюме)
Докато в литературата за възрастни проблемите и процесите са важни и съществени, но в известна степен те се саморегулират, в тази за деца те са фатални. Каквото посеем, това ще поникне.

80 години от рождението на Иван Северняшки
Павлина Петкова
Поетът на нашия град, който обича да нарича по тоя начин себе си, всъщност не е от нашия град - Иван Северняшки е роден на 30 април 1943 г. в с. Смочан, Ловешка област. Перипетиите на живота завинаги го свързват с Бяла. Тук той се бори всекидневно [...]

Георги Ганев
***
Приижда зимата. Дъждът
се заледява първо във сърцето ми.
За да се стопля, тръгна ли на път,
аз призовавам слънцето в ръцете ти.

Георги Ганев
стихотворения за деца
Книжка с много занимания
за деца от 3 до 6 години -
в стихове, рисунки, знания
неусетно времето да мине.

Красимир Власев
…крила отпуска вечер ранна
над моят скръбен Виноград.
Димчо Дебелянов
Когато бях млад още го имаше
Градче със затихващи функции
Необозначено на географските карти
Понеже беше извън

Красимир Власев
Тази история ми е разказана от Серафим Северняк през един от онези летни дни, когато на чардака в сопотската му къща пиехме следобедното кафе, което за изненада на съпругата му Мима, имаше вкус на столична водка.

Димитър Кенанов
През 2018 г. завърших споменно-аналитичната си книга „Сърцето ми е нежно за войник: Ранният Янаки Петров”(Издат. „ПИК”, Велико Търново, 2023). В нея отбелязвам вкратце за ученическите си години:

Денчо Владимиров
По последните събития на континента се размислих коя е най-фаталната за живота на планетата ни професия от много години?
И неочаквано открих, че това е професията на… Стъкларя.

Йоан Нечев
Лесно е да се създаде нещо. Няма значение дали то е безполезно, значимо или уникално. Всеки от нас създава стотици неща всеки ден. Друг е въпросът, че в повечето случай не го осъзнаваме.

Кирилка Демирева

Големият български и молдовски художник и поет Димитър Пейчев навърши 80 години. Повече от 60 години той отдава на живописта, пресъздавайки в ярки краски природата и живота на хората от неговия любим буджашки край.

Димитър Васин
ТАЙНА
Горе на небето, долу на земята.
Пъргаво си тръгвам първи.
Или пък последен.
Винаги незабелязан.

Георги Ганев
(Хамлет на 60)
На Георги Ангелов
Нататък е навярно тишината.
Какво тогава съм се разкрещял?
Поезията днес е идеал,
към който безразлична е тълпата.

Петър Андасаров
Пред погледа и през сърцето ми са минали стихове и стихотворни книги, които нямат чет. Повече, много повече са ония с думи без глас, други са били с кратко ехо, но заглъхнало. Но само истинската поезия е орисана на живот без залез.

Момчил Драганов
Появи се рано. Никой не помни точно кога. Разказват, че тъкмо слънцето целунало хълмовете и онова кокалесто тяло се претърколило по каменния мост, за да се озове при нас. От всички села в околността, избра точно нашето.

Момчил Драганов
Появи се рано. М. - това беше първата буква. Не я видях първи. Мисля си, че никой не можеше да твърди, че я е забелязал първи, освен нейният автор. Знаехме кой е, макар и да не го издадохме. Целият град се струпа да види тоя отпечатък на човешкото сърце.

Момчил Драганов
Появи се рано. Не можех да го позная. Това детско тяло, дето все си търсеше белята вече не ходеше с изправена напред глава. Очите му, насълзени, трепереха от сладката вода в тях, аха-аха да паднат. Че май и по-добре да бяха паднали, вместо да гледат земята.

Таньо Клисуров
Слово за Илко Капелев при гостуването му в Стара Загора
Приятели на поезията,
Днес ни гостува един автентичен, искрен и неподправен поет от приятелския град Ямбол - Илко Капелев. Поет с интересна и сложна съдба.

Ина Крейн
Дочу музиката откъм площада. Празненството започваше. Нима за първи път от почти осемдесет години щеше да се завърти без него комитското хоро?

Мюмюн Тахир
Елма бавно надигна чашата и отпи на малки глътки:
- Освен че се усложнява състоянието на щитовидната ми жлеза, развивам и пролапс на митралната клапа.

Иван Есенски

Поетичното заглавие „Трева за ангели”, което носи наскоро издадената книга с разкази на Мюмюн Тахир, определено кореспондира със заглавието на чудесната лирична миниатюра в сборника - „Шепа трева в училищния звънец”.

Шандор Вьорьош
превод: Александър Миланов
КАНЦОНА
на жена ми
Какво съм аз за теб, не съм разбрал.
Как отговор в душата ще открия,
когато те обгръща със воал?

Валентин Димитров
***
Най-добра е поезията, написана за един читател или за целия народ.
***
Има мъртви езици, както и език, който умъртвява литературата.

Туко Рамирез
СЪВРЕМИЕ
Днес преди да си отвориш устата трябва да се съобразиш с мнението на феминистките, веганите, сексуалните и национални малцинства, джендърите, религиозните братства, бездомните кучета и котки. В противен случай цялата тази оскърбена маса, с присъщата си човечност ще те разкъса на парчета. В името на човечността.

Димо Троянов
През живота си биваме свидетели на много случки, които не ни засягат пряко и може би затова ги изтрива времето от паметта ни. Но защо ли една такава съзнанието я изравя от време на време от дълбините на забравата?

Мая Цекова
И ТОВА СЕ СЛУЧВА
С лисичите си похвати
вълчи трон разклати.

Мая Цекова
На калпавия човек все майсторът му е виновен.
Пиян от гняв народ лесно хваща гората, че там има здрави тояги, колкото щеш за изправяне на грешки.

Николай Николов
Вечерта моята отиде на някакво женско събиране. А аз какво да правя - влязох си в положението… Господарят е у дома! Пльоснах се по гащи и тениска на канапето. Тишина и тотален релакс.

Йоан Нечев
Не знаех с какво да започна своите преживявания и затова дълго време не се решавах на това. Онова, което накрая ме накара да направя тази необмислена крачка, беше, че сега, когато се пенсионирах, често разправях на чашка на моите набори за могобройните си случаи в криминалната си практика, но никой от тях не ми [...]

Станко Гугуланов
Из „Камъчета за запалка” (1981)
СЪВРЕМЕННА ТРОЯНСКА ВОЙНА
Тъй дълго се мъчиха.
А залостена яко беше вратата.
А три реда беше стената дебела.

Димитър Кенанов
Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ!
Иван Вазов
За епиграф на своите „Мисли за езика” Илия Волен слага два стиха от Иван Вазов: „Език свещен на моите деди!…// Език на тая, дето ни роди”. Писателят есеист не откроява смисъла на първия стихов ред, който ни отпраща към св.-Кирило-Методиево дело и промислителното създаване на славянобългарската [...]

Васил Венински
Дойде ред да ти разкажа още една военна история, която се случи през онази дивна есен на 1912-а, когато всичко живо вкупом се юрна да мести границата на Рожен.

Виолета Станиславова
КРАЯТ НА СВЕТА
Дойдоха чужди времена.
И се родиха чужди поколения.
И стана чужда моята страна.
Дори Земята вече ми е чужда.

Джойс Кери
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Пролетна песен” (1960)
Тютин, баща на три деца, след шестнадесет години брак се събра със секретарката си, осемнадесетгодишната Филис, и поиска развод. Съпругата му, Клеър, разумна жена, веднага се покори на съдбата.

Кристина Божанова
ЦВЕТНИ СЪНИЩА
Когато се превърна в лъч от светлина,
от цветните си сънища ще се завърна -
ще стана тъничка повърхнина,
където другите лъчи ще се изплъзват…

Любомир Духлински
Наскоро срещнах призрак. По-точно не го срещнах, а той ме навести в една мъглива утрин на късната есен, когато все още се излежавах и умувах над въпроса: да стана или да не стана.

Димитрина Бояджиева
Дъждът го застигна точно до павилиона с книги. За да не се намокри, иконописецът влезе под навеса. Покривах  книгите и той погледна към мен сякаш за извинение, или разрешение да остане,  но не ме позна.

Вероника Иванова
Часовникарят понякога сънуваше странен сън…В ранната пролетна утрин отекваха тежките стъпки на стария часовникар. Всеки петък той напускаше бедната си квартира и тръгваше полека към кулата на градския часовник. Беше най-младият и единствен часовникар в малкия град, а вече наближаваше седемдесет.

Демир Демирев
ПРЕДИ ЗВЕЗДИТЕ
Прегорял
изпрежурения ден
поляга
в залива.

Трендафил Василев
Более, слабее детето на Яню и Шинка…
В тъга тъмнее домът на двойката млада.
Две рожби загубиха, недоживели годинка,
и сега ли съдбата драгостта им ще открадне!

Елит Николов
Из „Съвремието бъдно” (2022)
ОБЩЕСТВЕНОТО РАЗЕДИНЕНИЕ
У нас го доведоха две свързани помежду си обстоятелства: предателството спрямо социализма от върхушката в Българската комунистическа партия и недостатъчната устойчивост на населението в защитата на създаденото от него самото социалистическо устройство.

Венцислав Бойчев
РАЗНИ ХОРА
За някои са книгите на почит,
за други пък парите са за прочит.

откъс от исторически роман
Павлина Павлова
Макар краят на Войната да настъпи, във въздуха се усещаше, че нещо недобро ни предстои. Слуховете гласяха, че румънски, сръбски и гръцки делегати подготвяли за Парижката конференция на страните-победителки условията за мирния договор с България, като България щяла да загуби не само придобивките си от Балканската война, но дори ще ни [...]

Пред 24 май
Денчо Владимиров
Преди всичко, дами и господа, отвсякъде трябва да се изхвърлят едни такива вече архаични думи от българския език като “виждане”.

Татяна Любенова
Не знам дали
Душата ми е вече мъртва
или така дълбоко е заспала,
че даже по пътеките на сънищата

Веселин Андреев
Из „Не мога без вас” (1976)
Отдавна ми се искаше да напиша за Тодор Генчов Влайков. За моя дядо Влайков. И все не започвах - не се чувствах готов. И сега не съм истински готов.

Писмо от Асен Златаров до Александър Спасов
Драги Александър Спасов,
Смъртта на Стилиан Кутинчев ме много разстрои и умори, та не съм за пред весели хора и не ще мога да присъствувам на твоя празник.

Светлана Йонкова
Из „Слънце преди изгрева” (2022)
НАПОМНЯНЕ
Боклуджийските кофи дрънчат и събуждат квартала.
Махмурлийско провикване яко разтърсва пейзажа.
И земята измръзнала диша със гръд наболяла,
а небето бездънно ще рухне след миг на паважа.

Димитър Кенанов
В живота все така съм влюбена до смърт.
Здравей, Сергей! Прекрасно е да се живей!

Людмил Симеонов
Малцина може би знаят, че първият български комедиограф Теодосий Икономов, известен и с псевдонима Богдан, е родом от Свищов. Тук той поема първата глътка въздух през 1836 г. и пак тук свършва краткият му земен път в началото на 1871 г. И той като своя гениален съгражданин и следовник Алеко умира млад, ненавършил 34 [...]

Пенка Иванова

Едва ли някой може предварително да знае колко време му е отредено да бъде на тази земя, но си мисля, че по-уравновесените личности, по-добрите хора живеят по-дълго.
Като сръбската поетеса Десанка Максимович.

Димитър Светлин
Познавам поета и белетриста Тодор Харманджиев от ученическите си гимназиални години във Враца.
Тогава господин Александров (гражданското му и учителско име) беше преподавател по френски език и мой класен наставник.

Михаил Лермонтов
превод: Тодор Харманджиев
И СКУЧНО, И ТЪЖНО
И скучно, и тъжно! - Кому да протегнеш ръка,
когато те мъка задавя?
Желания… Вечно без цел да желаеш така?…
А времето - златното време минава.

Ами Каройи
превод: Иванка Павлова

Диреше майката във всяка жена,
която предварително прощаваше,
която беше заран белият ти хляб
и топло блюдо вечер, обитаваше

Веселинa Бaшовa
***
не пожелавай цветята
на чужда пчела
и градината й

Веселинa Бaшовa
Баба Мартина не беше от милите възрастни жени. И най-самоувереното дете се чувстваше недостатъчно добро в нейната компания. Тя се гордееше с това свое качество.

интервю на Марко Марков със съветската поетеса Надежда Полякова
- Вие сте  от най-популярните ленинградски поети - участници във Втората световна война. Кое от своите военни стихотворения считате за най-добро и защо?

Надежда Полякова
превод: Марко Марков
ТИ КЪДЕ, МОМЧЕ, ОТИВАШ?
- Ти къде, момче, отиваш?
- В детската градина,
да!

Владимир Башев
Из „Желязно време” (1962)
ВРЕМЕ НА ПЕСНИ
Аз разбирам защо небесата
се разкриха и ни приеха.
Като удари на съдбата
стъпките ни кънтеха,

Константин Симонов
превод: Вили Терзиева
***
Ще се върна. Чакай ти.
Дума съм ти дал.
Даже в теб да завали
есенна печал.

Вили Терзиева
***
Целувката на вятъра, студена,
накара облаците да заплачат.
И лятото с въздишка, примирено,
отиде си. А есента закрачи.

Олег Демченко
превод: Красимир Георгиев
ЩЕ СЕ ВЛЮБИШ В МЕН
Ще се влюбиш ти в мен - някой ден ще ме срещнеш,
само дума ще кажа - сърце ще склониш.
Срамежливо ще смъкнеш задръжки и дрехи,
сякаш в пропаст бездънна напред ще влетиш -

Лозан Такев
ВЕРИГИТЕ НА СВОБОДАТА
От крайчеца в семейните албуми
ме гледа мама с най-добрите си очи…
Отдавна помежду ни няма думи.
В албума от години все мълчи…

Николай Николов
Неотдавна ви представих стиховете на Юрий Волк - боеца от ЧВК «Вагнер»… Той воюва от 2014 година. След тежко раняване попада в болница. И сега научих, че се е споминал. На петдесет години. Почивай в мир, войнико!

Николай Николов
На 22 април се е родил човекът, който промени историята - Владимир Илич Ленин.
Благодарение на него светът стана по-справедлив и светъл.
Той доразви марксизма и вдъхна живот на сухата теория.

Христо Черняев
Христо Медникаров притежава интересна самородна дарба на писател, която е подхранвана от пъстрия необят на Балкана, където е роден. Дарбата му е съхранила богатата душевност на балканджиите.

Иван Енчев
СТЕНЕ БАЛКАНЪТ
„Вятър ечи, Балкан стене.”
Добри Чинтулов /ок. 1846 г./
Дъжд се излива и вятър ечи.
Стене Балканът, във сълзи е целият!
Плаче ядосан, тревожно бучи.

Александър Стойков
Известно е, че съществуващите хипотези за прародината на прочутия френски поет Пиер дьо Ронсар (1524-1585) са ориентирани към Румъния и България. Техният преглед показва, че румънските предположения възникват в средата на 19 век.

Йордан Атанасов
Един голям прозорец - слънцето
да ни оглежда и топли…
Ти и съседа по участ.

Продрум Димов
С това ново поетично заглавие Христина Комаревска ни въвежда в неспокойните дълбоки лабиринти на своя твърде напрегнат емоционален свят. Тази книга ни напомни за солидните творчески възможности на авторката, чието присъствие в съвременната ни мерена реч я нареди сред известните имена на днешния поетичен свят.

Змей Горянин

Слънцето разля над всеки паметник
малки капки кръв, които парят: -
и отекват в улиците каменни
стъпките на няколко стражари.

Писмо от Иван Арнаудов и Никола Данчов до Георги Домусчиев
Чирпан, 21.04.1904 г.
Любезний Домусчиев,
Отдавна се канех да ти пиша и само случаят ме накара да изпълня намерението си сега. Откак оставих Плевен, все ми се искаше да започна някое списание и ето сега, като намерих издател, започвам с Н. Г. Данчов, който е тук.

Ангел Христов
Ние, българите, сме кошмарни хора. Сиреч сънуваме един и същи сън, в който няма и зачатък на човешкото, благородното, самопожертвувателното, неповторимото, сън без степени на красивото, изящното, съвършеното състояние на преклонение пред постиженията на човека от неговата поява до днес.

Мария Филипова-Хаджи
Къде тръгнах пак, да ме пита някой. По главната най-много се сещам за самотата си, няма да ходя там. Особено в неделя. Но имах чувството, че някой ме води към центъра на града, а аз се дърпам.

Вероника Иванова
Антоан се беше мушнал в листата на двора в училище, така добре се беше покрил в старателно прибраната сутринта купчинка от пазача.

откъс от романа „Бунтът на Белгуните”, изд. „Персей”, 2023
Слав Хр. Караславов
Още едно разочарование очакваше василевса.
Когато прие в покоите си Алексий Врана, папагалите мълчаха, с нищо не показваха, че не му мисли доброто, а сега работите бяха придобили съвсем трагична насока. Врана не беше нито чичо му Йоан, нито слепият Кантакузин.

Димитър Подвързачов

(вместо злободневка)
Напразно ний пишеме купчина вестници
и позиви люти за „славна борба”.
Уви, ний търпиме ужасна авария!

Христо Цанков-Дерижан

Вървя из полусъборена крайна улица. разкривени, повиснали дъсчени стобори, счупени и лепени с пожълтяла вече книга прозорци, наведени комини, полусъборени стари зидове и ниски съсчени стобори - ето пълната й картина. Вървя замислен.

Христо Цанков-Дерижан
І.
Спи нощта: из морните тъми
дребни капки тихичко си шепнат, -
цяла нощ навън ръми, ръми -
сякаш някои познати стъпки трепнат.