Жени Варнаи

превод: Иванка Павлова

Знам, мойто съществуване
в голямата вселена
е като облак
върху пролетно небе.
Подобно шумолене
ефирно на ветрец
гласът ми чезне - сякаш пара
при изгрев се топи.
И въпреки това
през пролетта,
когато се препълва
душата ми с лъчи блестящи,
когато сутрин изведнъж
на голите дървета клоните
развиват пролетните си
зелени знамена,
тогава чувствам
вълшебството на сътворението
и в него възродена
и себе си усещам.

И просто несъзнателно
копнея да запея,
като пчеличка да жужа
по полските цветя -
без вчера и без утре -
и само да живея в светлината,
без грижи и без мисли
в голямата вселена.