Жени Варнаи
Жени Варнаи (Varnai Zseni), унгарска поетеса, е родена на 25 май 1890 г. в Надважон. Завършва актьорско майсторство, но никога не работи като актриса. Професионалната си кариера започва като служеща. Под влияние на съпруга си се включва в работническото движение. Първата й и най-известна стихосбирка е озаглавена „На сина ми войник” (1911). Тя е отпечатана в политическия всекидневник „Народно слово”, поради което е конфискувана от полицията, а срещу авторката е повдигнато обвинение. През 1943 - 1944 г. ръководи антифашистка група. След Втората световна война за кратко работи в редакцията на в. „Народът на Кошут” и на сп. „Нови времена”. В нейната поезия, успоредно с политическите проблеми, присъства и лирическата тема за майчинството. По-късно поетесата обогатява творчеството си с размисли за стареенето, за болката, предизвикана от преходността, за доверието в любовта и за радостта от работата. Носителка на наградата „Атила Йожеф” (1956) и др. Съпруга на писателя Андор Петерди, майка на писателката Мария Петерди и художника Габор Петерди. Умира на 91-годишна възраст на 16 октомври 1981 г. в Будапеща.
Публикации:
Поезия:
