Михай Ваци

превод: Александър Миланов

Като бездомен скитник ли съм аз?
Нима
не чувствам, че навсякъде съм
у дома?
Лазур над всички земни широти
трепти;
във всяка ръж - на моята изгора
взора,
пред кой да е кантон баща ми чест
отдава,
щом край семафор профучим, хлапе пак
ставам.
Готов съм винаги на всяка гара
да пристигна.
И слязъл бих навсякъде, където лампа
ми намигне.
Огромни музикални инструменти са
градищата -
щом в душата се препъна, звънва спомен
във душата;
над мен камбаногласа палма
се склонява
и под дърветата позната пейка
знак им дава.
Не знам, но често страх ме хваща
и греша:
без майка, без любима, без другар ли съм,
та от душа
кого да е, къде да е най-лудо
ще обикна
и чужд по цялата земя не ми е
никой.
Щом вече той ръка ми е
подал
или с мен поглед в уличните дълбини
е взрял,
със часове под кулата на жалбите му
ще остана,
докато бие пулсът му
като камбана.