Людмил Симеонов
ПРЕДЧУВСТВИЕ
„Най-хубавото на смъртта
е туй, че идва ненадейно.”
Александър Геров

Пенка Чернева
Приятелката ми Ната е нечут характер. Разказвала съм ви и друг път за нея. Ще я познаете, ако я срещнете - черен бретон, бели зъби, тънко шалче около шията. А проявлението на характера й се събира в краткото: сякаш й е широко около врата.

Зоя Димова
Задушаващият летен следобед бе изпразнил улиците на дремещото провинциално градче. Под здравата сянка на плътната тента от кафе-терасата четири посетителки допиваха разхладителните си напитки.

Георги Майоров
Много автори са писали и изричали много неща за Родопите - за вярата и изверените, за кръвта и кръвосмешението, за отродители и родолюбци. Аз също съм коментирал в публикации родопчаните да се наричат само с името българи.

Невероятната история на едно момче от трети клас
Приказка
Георги Михалков
1.НОВИЯТ УЧЕНИК
Беше обикновен учебен ден. Учителката, госпожа Петрова, четеше приказката „Червената шапчица”, а ние внимателно я слушахме, защото знаехме, че после трябва да отговаряме на въпроси и да преразказваме приказката.

Чони Чонев
КОНТРАПУНКТ
Ако ръцете ти
не са държали
ръкохватките на щурвала
и мокри ветрове

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Самотата на бегача на дълго разстояние” (1959)
Веднъж видях един младеж, който искаше да се самоубие. Никога няма да забравя този ден, защото тогава, в онази събота, останах сам в къщи. Всички отидоха на кино, но по някаква причина не ме взеха, така че бях в най-мрачно настроение.

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Мъже, жени и деца” (1973)
- Когато ви видях за последен път преди година, - каза Мейвис възмутено и с по-голямо разочарование, отколкото би й се искало, - вие ми казахте, че ви остават само три месеца живот.

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Мъже, жени и деца” (1973)
Този Великден навърших петнадесет. Сядам да вечерям, а мама ми казва:
- Добре е, че напусна училище. Сега можеш да тръгнеш на работа.

Уилям Уърдсуърт
превод: Росица Станева
В полето, родното, вървях
със облак във небето чисто
и изведнъж пред мен съзрях
тълпа от нарциси златисти -

Васил Венински
Стъпка до стъпка. Мъка връз мъка.
Рана връз рана… Комитско хоро.
Песни се пеят - сърцата се пукат.
Злото не свършва, а няма добро…
Борислав Владиков

Иван Антонов
1.
За вино щом се заговори,
а ний изпили чашата си, пак повторим,
духа на Хаям ни обладава
и кой тогава дръзнал би със нас да спори?

Лозан Такев
Мъртвият не ни е вече враг…
Само шепа чужди блудни синове
от екран дегероизират пак
българските вечни стихове…

Владимир Михайлов
ЧОВЕКЪТ
Човекът ли? Каква голяма тайна,
с кал сътворен, но и с любов безкрайна.
Нищожна твар, но също - твар велика,
тръстика, да, но мислеща тръстика!

Продрум Димов

Седемнадесетата си книга с литературна критика и литературна история известният критик и писател Юлий Йорданов е назовал „Перлата на перото”. Тя е посветена на родената в Лом - родното място на автора - Яна Язова. Художествено-документалното издание е посветено на 110-годишнината от нейното рождение.

Христо Борина
О, ЛАСКИ
О, ласки на пролетен ден,
о, пир за очите! Простори
и слънце. Духът е пленен
от прелест. Слухът разговори

Денеш Киш
превод: Елена Алекова

ТИ СТАНА ЧАСТ ОТ МЕН
Живееш в мене - от кръвта ми капка,
както светът - във моето око,
и болката ни битието, както
забодено парченце от стъкло.

Лейля Шахин
превод: Ахмет Емин Атасой
ФУМАРОЛА
Аз сам самичък дойдох оттам, накъдето ще отида пак сам
Защо ли ми трябваше да обикна толкова много този свят
Кутатгу Билиг

Любомир Духлински
РОДИНО МОЯ
Родино моя, продават те
харвардски мекерета,
джендъри от Вашингтон,
от Брюксел и Париж.

Георги Майоров
Родопският майстор на късия разказ и кристалния стих Филип Марински не се поддава на лесна слава и хвалебна угода.

Книга за Константин Величков
Стоянка Митева-Балева

С това заглавие излезе новото издание на Продрум Димов. Познавам около двадесет негови книги, издадени през последните 7-8 години.

Лозан Такев
ДРАМА
Живият живот е и присъда.
Паметта е глътка въздух всяка сутрин …
Няма как без мъртвите да бъдем
още живи
и да оцелеем днес и утре.

Димитър Арабаджиев
Из „Изгреви над Тунджа” (1981)
Литературен сборник
ЛОВ
И аз бях там, но - просто не участвах…
Защо се оправдавам, боже мой!
В лова не се предвиждаше копой,
ни гонка, нито хвърляне на ласо.

Николай Христозов
След време
ще намина пак оттука.
ПЪРВА ПЕСЕН
Десет години
те чакам да дойдеш,
Цветане.

Николай Христозов
Един наш съвременник, юноша, опиянен от свободата, поет, вдъхновен от величието на комунистическата идея, живее и умира като истински герой на своето време.

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Не знаем как нещо, което дори не е започнало, се е случило наполовина, прекъснало се е, без да бъде ясно идентифицирано по никакъв начин и се е превърнало в дим на ръба на поредната мъгла, но както и да е, ще започна с факта,

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Не се вълнувай, прости ми този нетърпелив жест. Съвсем естествено е, че споменах за Лусио, спомних си за него в пристъп на носталгия по миналото; разяжда душите ни пустотата, която наричаме спомени, и всяка такава бездънна дупка трябва да бъде запълнена, закърпена с думи и образи.

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Нещо подобно, например, може да се случи в провинция Ла Риоха, по-скоро късно вечерта, въпреки че започна по-рано в двора на имението, когато съпругът каза, че маршрутът е доста труден, но затова пък той ще почива там, той отива там заради почивката - посъветваха го и ето, че ще си почине спокойно [...]

Златимир Коларов
Автентични лекарски разкази…
Всичко разказано е преживяно.
Златимир Коларов
В БЯЛА СЛАТИНА

ПРОХОЖДАНЕ - Адрес: ул. Асен 72, Бяла Слатина, България
Преравям куфара с подаръци, пощенски картички и сувенири и намирам писмо на моя приятелка от Англия. Надписът на плика е:

Кръстьо Станишев
ЧОВЕКЪТ ВЪТРЕШЕН
Човекът вътрешен във тебе бди -
невидим - и се взира, наблюдава,
за миг опасен да предупреди,
когато хлъзгав път те застрашава.

Николай Гюлев
ВСЕКИДНЕВИЕ
Отвънка, под работната ми стая
кънтят пили, чукчета и длета…
Там смъртни пръсти неотстъпно ваят
безсмъртната и нужна Красота:

Васил Венински
По действителен случай
Вече стана дума как след Освобождението се изселиха мюсюлманите от Павелско и Хвойна. Тоя път ще ти разкажа как стана това в близко до тях село. Открай време в Орехово е имало най-много иноверци в Ропката и въпреки туй в това село българи и турци се погаждаха най-добре и си имаха [...]

Ирина Кирилова
Цяла нощ не спах. Заспивах, унасях се, но чувствах всяко свое движение. На сутринта чух гласове от улицата. Обърнах се надясно и реших поне един час да поспя. Заспала съм и тогава сънувах един толкова ярко изразен сън, че все едно се случи в действителността.

Вероника Иванова
Всичко започна в онази декемврийска сутрин, на малкия балкон към детската стая имаше стар шкаф, там се гушеше моят приятел - сивото врабче. Зимата беше толкова студена, че дрехите замръзваха като музейни експонати от древни епохи, и майка ги прибираше, облечена със старата военна шуба на баща ми и ръкавици.

Алфред Тенисън
превод: Росица Станева
Бий, бий, бий,
о, море, по камъни сиви,
ще мога ли да произнеса накрай
мислите горчиви.

Михай Вьорошмарти
превод: Нино Николов
Къде помръкна твоя поглед светъл?
Къде останаха неясните мечти?
Или светът е само черно цвете
с измамлива сълза, че да трепти.

Любомир Духлински
Добивът на руди на черни метали е познат в българските земи още от древността и служи за основа на примитивната черна металургия в планинските райони, разполагащи с магнетитни пясъци по реките и дървесина като гориво.

Атанас Капралов

Напоследък стана почти традиция поети да представят свои събратя по перо. Самият аз многократно съм имал честта да анализирам както световно неизвестни таланти от провинцията, така и столични величия с претенции за живи класици.

Иванка Павлова
НОЩ
Тази нощ дали е някога била,
или е сънувана,
или измислена?
Плакаха ли тъмните стъкла?

Иванка Павлова
Около десетина момченца в светлосини престилки, с каквито обличат децата в детските градини, играеха до оградата в празния училищен двор.

Виолета Станиславова
Първото си стихотворение написах в осми клас. В старата къща, в мрачната стая, имахме готварска печка с дърва и въглища. Налагаше се да я чистя и паля. Вземах лопата и изгребвах студената сгурия.

Мира Дочева
* * *
Шепа златни листи разпиляни.
Върху тях лежи перо от птица.
Като че сред райските поляни,
виждам малка алена искрица.

Кольо Ст. Колев
НА НОЖ!
Познатото усещане - в окопа.
И враг повярвал в своята победа.
Остава му обаче да прескочи
най-важната, последна педя.

Атанас Мочуров
Е, какво? Юбилей?! Сватба - сребърна, златна!…
Колко думи безсмислени в нашия свят!
Някой вярва ли в басни? Не е ли понятно:
няма думите нищо да върнат назад.

Георги Братанов
Из „Изгреви над Тунджа” 81
литературен сборник
„Не удрям клеймо на прогреса…”
Никола Вапцаров

Григорий Хубулава
превод: Тихомир Йорданов
***
Сълзата във прозореца е чужда.
Дали пък, ветре, за беда
донесе я при мене, уж да
си поиграем със дъжда?

Яков Полонски
превод: Красимир Георгиев
АХ, ЧЕ Е ХУБАВО С ТЕБ НА БАЛКОНА
Ах, че е хубаво с теб на балкона ни, мили мой! Ти
виж, езерото просветва, сияйно зората блести;
лебед там бял наслаждава се, в родна стихия пленен,

Димитър Милов
САТИРА
А защо към нея често
се отнасяме със злост,
даже и когато честно,
тя стои на своя пост?

Виолета Бончева
***
Аз нищо не чакам. Получих безброй
полезни уроци и умни съвети.
Но в циркове смешни не станах герой
и автор не бях на изящни куплети.

Александър Балтин
превод: Татяна Любенова
Животът е един разгърнат каталог на страдания, но…за какво плащаме? За величието на дарбата, извела П. Яворов сред най-значителните поети на България, чиято слава е прекрачила границите на родината му?

Бай Ганьо
По случай 160 години от рождението на Алеко Константинов
Панко Анчев
1.
Удивително е колко бързо българският свят се променя след възстановяването на българската държава през 1878 г. Променят се политическият му облик, икономическите отношения и културния живот, но особено видно е това в морала и човешките взаимоотношения.

Панайот Чинков
(По случай годишнината на Алеко)
Близо четири десетилетия се празнува тъжната годишнина на Алеко.
Туристи честват бащата на българския туризъм, писатели също се сещат да отдадат почит на автора на „Бай Ганю”, но общественият елемент е още далеч от това честване.

Румен Стоянов
Охотно, усърдно, скоротечно променяме речниковия състав на езика нам насущний като го препълваме с вносотии какви ли не. Сякаш има някаква надпревара да го позападнясваме, най-вече поангличанваме.

Любен Панов
Късам детелини от китната ти градина и при всяко откъснато листче наричам:
Обичам те…
…Земя и небо, хоризонтът им, където се сбират… Морето и гората, планините ти с могъщите канари… Дунава де се лей… Марица дето е запяла като гургулица бяла… Селската ти къща с двете липи отпред и срамежливите латинки в цветната леха…

Веселин Чернялски
Из „А времето през чучура тече…” (2015)
СЛЕД ДВУБОЯ
Цяла нощ ехтя Балкана в страховита канонада,
но отекваше в капчука вместо ужас - светъл звън.
Диво някак и зловещо, мълниите без пощада -
на разстрел обрекли мрака - тържествуваха навън.

Лъчезар Лазаров
Отдавна не е сред нас. Беше типичен клошар, поне на външен вид. А иначе притежаваше архаична и объркана душевност, на която по презумпция почти всички се подиграваха, защото се водеха по външния му вид.

Любомир Духлински
Ако за онкоболния все пак има някакъв шанс, то потребителят на парното е обречен
Зима е. Ако странният природен феномен навън може да се нарече зима. Каквато и да е зимата, тя е свързана с осигуряването на поне минимална топлина в домовете. Доста хора използват твърдо гориво, по-малко електроенергия, някои търсят най-причудливи алтернативи на парното.

Зоя Димова
Старият търговец на дървен материал Матей Андреев беше подкосен като столетен дънер от инсулт. Близките му умело прикриваха радостта от сбъднатите им мечти. Дискретните им молитви към Всевишния най-сетне бяха дали резултат. Наследниците почувстваха като сладък гъдел в слуха си думите на домашния лекар доктор Попов:

Николай Табаков
Предговор към „Обикновена интрига” (2023) от Зоя Димова
За новата книга на Зоя Димова ще трябва да си поговорим тихо, тихичко. Защото Димова не „развява още знамена”, не набива високи дидактични сентенции, не изпада в радостни (телешки ли да ги наречем?) възторзи.

Александър Миланов
Из „Изгреви над Тунджа” (1981)
СВЕТОВНО УСТРОЙСТВО
От небесата боговете
добре ни виждат греховете
и строго всички богове
наказват зарад грехове.

Иван Гранитски
Шестдесетте години на миналия век представляват истински феномен в развитието на българското изкуство. По едно и също време излизат първите книги на редица ярки поети като: Любомир Левчев, Стефан Цанев, Владимир Башев, Петър Караангов, Андрей Германов, Никола Инджов и пр.

Атанас Звездинов
Бай Тодор беше сладкодумец. Умееше да разказва какви ли не истории с присъщите му блага усмивка и ведро чувство за хумор.

Любомир Духлински
„Паша ефенди, ако аз не направя моста при Бяла по теркя си за 700 хиляди гроша - вземете ми главата!”
Уста Кольо Фичето
Каква гордост лъха от думите на великия майстор. Каква увереност в собствените сили. Тази си качества, заедно с техническите умения Фичето предава в пълна мяра на любимите си ученици - Генчо [...]

Ема Пенчева
1. ВЪЛКЪТ
Огледалният свят се тресе и копира отраженията на човек и вълк. Вълчите лапи се движат машинално и оставят диря от разкъсани нокти и прясна кръв. Ехти гръмовен тътен и на тласъци се носи в каменното гърло на каньона.Угоен язовец спира,  в недоумение върти  жълти, обли очи,  после предпазливо се отдалечава.

Пламен Георгиев
Някои не могат да съберат дори часове, за да са еднодневки.
Оскубаха ни до шушка и го минаха като козметична процедура.

Денчо Владимиров
Легнал съм си и в просъница слушам през прозореца съседите да говорят на висок глас възмутени от пейката пред блока: евроатлантическото мнозинство в парламента гласувало българите да изпратят на добрите украинци оръжие, за да трепят с него лошите руснаци.

Лаша Надареишвили
превод: Димитър Милов

***
Сякаш слях се с тази зима,
беше на студа благовещение…
Нека ми простят на мене,
нека ми простят на мене
вятъра - студения…

Михай Ваци
превод: Александър Миланов
Като бездомен скитник ли съм аз?
Нима
не чувствам, че навсякъде съм
у дома?

Томас Мур
превод: Росица Станева
ЛЕТИ, ЛЕТИ БЕЗСТРАШЕН БРИГ
Лети, лети, безстрашен бриг,
капризния вятър следи!
Дори да няма материк
по-светло ще е отпреди.

Хенри Лонгфелоу
превод: Росица Станева
По въздуха изпратих аз стрела -
къде ли да достигне би могла.
Така изчезна бързешката тя -
пред погледа незнайно отлетя.

електронна книга
Виолета Станиславова

ВРАТА ЗА ОБРАТНО ПЪТУВАНЕ
(КАБИНЕТ НА МЛАДИТЕ ПИСАТЕЛИ-СТУДЕНТИ „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”
(1980-1993 г.)

Янчо Михайлов
Отец Христо служеше в малко градче, отдалечено на двеста километра от София. Имаше навремето възможност да остане да свещенодейства в столицата, в храма, който огласяше на певницата със звънкия си глас, докато следваше в Богословския факултет.

Банко П. Банков
Прадядо ми по бащина линия, докогато стигаха назад родовите спомени, бил роден в турско. Овчарувал високо в Балкана, в Присойката; махала от пет-шест паянтови къщета, стъкмени без гвоздеи и пръснати по гориста урва.

Банко П. Банков
Зимно време дебел сняг затрупваше стръмната улица пред нашата къща, превръщаше я  в бъкаща от народ пързалка, огласяна от писъци, смях и викове „Варда!” Пепелчукът се спускаше по корем върху плоски дървени баджи или възседнал железни шейни.

Банко П. Банков
Перачката баба Нена идваше веднъж седмично, във вторник. Зимно време денувахме в кухнята. От към  нашарения с ледени цветя прозорец сутрин подвяваше студ, дъхът ни се пресичаше на прозирна пара.

Големите сделки между  САЩ и СССР. Сделки  или измами?
Румен Воденичаров
„Кьорав карти не играе!” гласи една българска поговорка. Когато погледът на човек  е замъглен от алкохола, тя може да бъде перефразирана  и така: „Подпийнал договор не подписва!”.

Петя Цолова
ВИСОКО
Трудни времена настанаха:
трудови хора трябва да стават войници,
мирни хора - военни герои.

Росица Станева
ЧОВЕКЪТ ОТ ЪГЪЛА
На ъгъла той пее всяка вечер -
накъсан плач в мъглата парцалива.
Лице със долини от бръчки. Той - човекът,
отгде ли идва, накъде отива?

Денчо Владимиров
памфлет
Помните ли Януари 1997-ма! „Всенародното” януарско въстание! Време за препаски и бинтовани глави наужким! Януари, февруари 1997-ма… Време на митинги, подгрети с уиски и планини от подкрепващи кашони с няколкоетажни сандвичи и портокали, все братска помощ от западни ширини за българската цветна революция в снежнобяло…

Красимир Власев
ПЕПЕЛ ОТ ПУРА
През онова лято
Бях пристрастен към кубинските пури
Казваха че били любимите на Фидел
И кубинките ги свивали на бедрата си
Имаха вкус на тропически нощи

Васил Иванов
ЕТЮД ЗА КАВАЛ И ОВЦА
На замъка, в най-източната кула,
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.

Мая Цекова
В морето на живота попадат всякакви боклуци, но само големите си остават на дъното.
Дума дупка не прави, но променя отношенията между хората.
Ако не искаш да те изпързалят, внимавай с ласкателите около теб.

МОЖЕ БИ СБОГОМ
електронна книга
Иван Давидков

Микроразмисли за творческия космос на Иван Давидков
Юлий Йорданов
В центъра на Монтана има една забележителност, която привлича погледа - паметен знак с издълбан откъс от стихотворението “Живовци” на популярния български писател Иван Давидков. Тя беше открита в дните, когато се честваше неговата 80-годишнина.

Димитър Велинов
Из „Пътуващият град” (1967)
СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ
Погребани в земята древна,
спят скъпи мисли,
а над тях
един митинг от слънчогледи

Емили Дикинсън
превод: Росица Станева
Надеждата, нещо в пера,
в духа запява
мелодия, но без слова.
И не престава.

Светлана Йонкова
Из „Слънце преди изгрева” (2022)
БЕЗДОМНИЦА
Тя живее под стълбите с няколко тежки вързопа,
с два добри помияра, с бълхите и с хорската милост.
Всеки ден по вратите на Господ отчаяно хлопа,
а пък нощем се влачат минутите бавно, насила.

Любомир Духлински
Върви лъжец от село на село, та лъже. Върви след него брат му, та маже.
Българска народна приказка
Президентът Румен Радев заяви, че е бил първият излъган от „Продължаваме промяната” и ги обвини, че са откраднали надеждата на гражданите за истинска промяна.

Боряна Желева
Из „Кажи, дали в една прекрасна вечер…” (2021)
* * *
Какво е пролетта?
Поле с накъсан сняг,
изметен спомен - януарска буря.

Светозар Казанджиев

В навечерието на Коледа - 2022 излезе от печат романът ми „Съдба”. Върху 580 страници разказвам за съдбата на един род в контекста на съдбата на Родопите и България през последния половин век. Книгата е с твърда подвързия и излиза с марката на Издателство „Български писател”. Пенка Чернева, редактор на изданието, споделя:

90 години от рождението му
Панко Анчев
Как жестоко и бързо се стопяват имената на значимите ни критици, щом се промени времето и се появят нови имена, заличаващи безмилостно всичко, което е било преди тях. Може би за да не ги сравняват от тези, които са много по-добри, органични и талантливи от тях.

96 години от рождението на Драгомир Асенов
Юлий Йорданов
В средата на май преди 96 години в дома на писаря във Фердинандското мирово съдилище Нисим Меламед се ражда отроче от мъжки пол. Дават му името Жак. Радостта около младенеца не трае дълго, защото бащата си отива от тоя свят твърде рано и семейството е принудено да се [...]

Ася Троянов
Из „Лиричен свят” (2004)
***
Дихание като красива бяла фея.
Докосва ме, шепти ми бяла тишина
и ме обгръща в своите обятия.
Бялото па щастието ме пленява.

разговор със съветския поет Семьон Ботвиник
интервю на Марко Марков
- Семьон Вулфович, кое от своите военни стихотворения считате за най-добро?
- От военните си стихотворения бих избрал най-малкото - „За немия изчезнал е света…” Досега то е отпечатано в много сборници и антологии. За войната и мира.

Леонел Ругама
превод: Никола Инджов
Неговото име не се появи
в списъците на отпаднали и изключени.
Когато окончателно напусна аудиторията,
никой не забеляза неговото отсъствие.

Хайнрих Хайне
превод: Николай Тодоров
ЛОРЕЛАЙ
Не зная, изглежда тъй странно,
толкова скърбя,
легенда от много отдавна
тревожи все мойта глава.

Любомир Духлински
Когато се заговори за българската история, задължително първо се споменава Паисий Хилендарец и неговата „История славянобългарска”. Не може да бъде и иначе, защото това е първият лъч светлина в петвековния робски мрак.

Трендафил Василев
АКВАНЕУМ
Прелива океанът…
Но няма ги дори акулите.

Виолета Станиславова
Из „Души, самотни скитници в безкрая” (2022)
* * *
Всеки влюбен поглед е начален стих.
Всеки детски вик е неродена песен.
Всеки първи полет е и танц красив.
Всяка преживяна истина е път към дълга есен.

Иван Д. Христов

Писателят Васил Венински е изявен родопски разказвач. Той е автор на шест сборника с разкази и на публицистичната книга “Павелското училище светилището на Средните Родопи”.

Борис Марцинкевич - главен редактор на сп. “Енергетика”
превод: Румен Воденичаров
Мислех, че предишното ми предаване ще бъде достатъчно да откаже евроатлантиците от творчество на енергийното поприще.
Оказа се, че съм сбъркал.

Семьон Ботвиник
превод: Марко Марков
ГРИЖЛИВО И ТВЪРДО
Ти, огън, не досягай гнездата на човека
и птичите гнезда сред младата гора,
където между клоните горят звезди отвека
и отразяват се в очи на езера.

Денчо Владимиров
С потреса от години гледаме как от учебниците на българските деца се премахват огнените слова на Ботев, които според новите редуващи се кириакстефчовци, не отговаряли вече на …новите глобални и добросъседски интереси на България!

Из подготвената за печат публицистична книга „В центрофугата на битието”
Виолета Станиславова
Ако се събудим и се огледаме какво се случва сега в България, можем да осъзнаем, че Новият световен ред вече е проникнал дълбоко в управлението на държавата ни и в българската обществена действителност.

Румен Воденичаров
Войната в Украйна очевидно ще продължи и тази зима. Вече никой не се съмнява, че „колективният Запад” има същата цел каквато е имал по времето на двете световни войни през 20 век.

Теодоси Антонов
Какво ли не ми е минало пред очите при тия мои пътувания. Та колко години са това. То стрелби, то любовни сцени и побоища, бивалици и небивалици…
Случката, за която ще стане дума, е от първите години на така наречената промяна: вагонът е рехав откъм пътници, но отънал в тютюнев дим.

(опит за пристрастен житиепис)
Борислав Давидков
Колкото времето ме отдалечава от баща ми, толкова по-ясно го чувствам, а и си мисля, че го разбирам по-добре. Този човек - среден на ръст, с поолисяло чело, бухнала прошарена коса и мощни бакенбарди, засечени чак до края на ухото, с кръгло лице, леко издадена долна устна - сякаш се готви [...]

Ангел Ников
ПРОВИНЦИЯ
Продължи да живееш далече, завинаги тука.
А навярно далече са други.
Празни са шумният жест, лекият кикот…
Опази чистите, светлите мигове.

Георги Райчев
През 1911 година имаше студентска екскурзия до Атина. Бяхме и ние с Димча. Той, Борю Зевзека и още 3-4 студенти през всичкото време гуляха.

Змей Горянин
(Полунощна елегична поема…)
Моята любов е бяла птица,
аз се храня с рамстек а лангле, -
и сърцето си бода с карфица:
о, сърце, висящо на ченгел!

Десанка Максимович
превод: Димитър Пантелеев
ПРОСЯК
Просякът бавно се спуска
към притаеното село,
късче небе се синее
на набразденото му чело.

Дюла Юхас
превод: Нино Николов
Прозорчето на кръчмата проблясва
с цветя на скреж, подобно зимен гроб.
Принесен в жертва, кърваво угасва
денят под щърбав лунен търнокоп.

Любен Панов
Въртяха го снощи, усукваха го, сред зверове и природа го туряха.
И всичките му стихове декламираха.

Иван Енчев
Потомците на нашите стари родове преживяват и надживяват какви ли не събития и превратности на съдбата в течение на дълги векове. Те започват своето летоброене още от 681 година, в началото на Първата Българска държава южно от река Дунав, начело с хан Аспарух.

Лозан Такев
След три-четири века сме впечатлени още от аргумента на френския философ и мислител Рене Декарт: „Мисля, следователно съществувам…”

Румен Стоянов
Демократясването засегна пряко и твърде осезаемо нашата словесност. Най-вече речниковия й състав. Изтъркули се време предостатъчно, десетилетия, промените в нея изискват да бъдат обществено-достъпно разгледани, обсъдени, поуки сторени, па най-вече работещи мерки взети с оглед зловредите ограничени.

Димитър Хаджитодоров
МОЗАЙКАТА НА ФРАГМЕНТИТЕ
Минаваме край дърветата, забързани подир ежедневни  грижи, и за нас те са обичаен детайл от пейзажа. Нямаме време да помислим как биха изглеждали улиците и парковете без зелените им стволове.

Валентин Димитров
Аз съм непоправим битов традиционалист. В едно кафене се срещам с приятели, в един сервиз ми поддържат колата, от един банкомат дърпам купюрите, в един фризьорски салон ме подстригват. Та в салона се трудят две дами.

Венцислав Бойчев
ПРАЗНИЧНА РОКАДА
У нас довчера Коледата бе табу,
ала на Дядо Мраз ботушите събу.
В Сибир се вече Дядо Мраз премести,
а Дядо Коледа го тук замести.

Илиан Генов
Не за Априлското въстание, а книга за българския човек с намек за ония събития, пише Георги Божинов през 70-те години. Книга за въстанието написал Вазов. И понеже подвигът явява българския дух докрай, епическият предел на залога поражда чувство за самозначителност.

Ищван Шимон
превод: Нино Николов
Видях едно дърво как разцъфтя
на улица „Бадемова”. В нощта
луната го огря по бяла дрешка.

Вилем Завада
превод: Вътьо Раковски
Още изправен и още толкова млад
ме стриваше ти със своите токчета
и смазан на прах,
ме слепваше пак със своята слюнка.