Михай Ваци

Михай Ваци (Vaci Mihaly), унгарски поет, е роден на 25 декември 1924 г. в град Ниредхаза, Североизточна Унгария. Завършва учителски институт в Ниредхаза. До 1950 г. работи като учител на село, после като служител в Министерството на просветата и редактор в издателството за учебни помагала. От 1961 г. е сътрудник, а след това и главен редактор на списание „Уи ираш” („Uj Iras”, „Нова творба”). През 1969 г. е избран за народен представител. Автор на стихосбирките „Под стряхата” (1955), „Бъз” (1959), „Навсякъде у дома” (1961), „Властта на бедняците” (1964), „Откъм изток. Избрани стихове” (1965), „Акация на вятъра. Избрани стихове” (1966), „Дъжд на пясъка” (1968). Посмъртно излизат книгите му „Син на многолюдието” (1970), „Сърце с пулс сто и двайсет. Избрани стихове” (1971), „Събрани творби” (1979), публицистични статии, литературни изследвания. Носител на държавната награда за литература „Кошут” (1965) и два пъти - на литературната награда „Атила Йожеф” (1956; 1962). Пътува много зад граница. Умира на 45 г. от инсулт на 16 май 1970 г. в Ханой като член на културна делегация във Виетнам. Превеждан на 14 езика.


Публикации:


Поезия:

СЪРЦЕ С ПУЛС 120/ превод: Александър Миланов/ брой 129 юни 2020