Дюла Юхас

превод: Нино Николов

Прозорчето на кръчмата проблясва
с цветя на скреж, подобно зимен гроб.
Принесен в жертва, кърваво угасва
денят под щърбав лунен търнокоп.

С ръка ни махат кръстовете сини,
зоват ни с успокойна светлина,
дошла от оголелите градини,
където всички ще потънем в тишина.

Небе-вълшебница, едничко то раздухва
пастирските огньове на нощта.
От гробището в кръчмичката глуха
нечакан ангел сякаш долетя.

В крилете му се вслушваха мъжете -
пиячи на обречена софра:
вън Шаро риеше снега, скимтеше,
тук с кукувичката часовникът замря.

Тъга и страх, вино и гняв раздраха
жестоката кръчмарска глухота,
проклятията, дето се изпяха,
с юмрук кънтяха върху гробищна врата!

1924