Дюла Юхас

Дюла Юхас (4.04.1883 - 6.04.1937) e yнгaрски поeт, роден в семейство на служещи в Сегед, където прекарва по-голямата част от живота си. Завършва местното църковно енорийско училище (1902). Публикува първите си стихове през 1899 г. във вестник в Сегед. Учи унгарска и латинска филология в университета в Будапеща (1902-1906), там се сприятелява с поетите Михай Бабич и Дежьо Костолани. От 1906 г. работи като гимназиален учител в провинцията. Член на Социалдемократическата партия. През 1922 г. става главен редактор на сегедското списание за литература „Унгарска бъднина”. Прави няколко опити за самоубийството - първият през 1907 г. През 1928 г. му е отпусната малка пенсия. През 30-те г. се лекува в психиатрии. Самоубива се с веронал в момент на тежка депресия. Автор на патриотична, социална, философска, любовна лирика. Цикълът „Ана” е посветен на любовта му към актрисата Анна Шарвари. Пише сонети, прозаични творби, многостранна публицистика. В късния си период създава християнска религиозна поезия. Най-яркият изразител преди Атила Йожеф на съдбата на унгарските работници. Автор на поетичните сборници: „Стихове на Дюла Юхас” (1907), „Нови стихове” (1914), „Късен гроздобер” (1918), „Това е моя кръв” (1919), „Незабравка” (1921), „Завещание” (1925), „Арфа” (1929), „Младежи, тук сме още!” (1935). Произведенията му са преведени на 18 езика.


Публикации:


Поезия:

АНА Е ВЕЧНА/ превод: Нино Николов/ брой 42 юли 2012

ЛЮБОВ ЛИ?/ превод: Иванка Павлова/ брой 63 юни 2014