Рони Маргълис

превод: Ахмет Емин Атасой

ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА ДЖАВИТ БЕЙ ДО ЖЕНА МУ

Тук, сред степта, си мисля за Бююкада*.
Помниш ли последния ни прием,
даден по повод завършването на петия том
от книгата ви „Финанси” след огромен труд и мисля,
че такъв прием дотогава не беше виждал островът.

По стаите пристъпваха паши със сърмени нашивки,
бившите министри, последният садразам**, първенците…
Консулствата сякаш бяха се пренесли в нашия дом.
Тук бяха съмишлениците ни от Анадолския клуб,
и останалите, няколко души живи, от дружеството.

Сред шума и веселието на тази огромна навалица
аз успях да изляза за малко на балкона
и както наблюдавах морето, изведнъж си спомних
за онзи миг, когато те видях за първи път на един бал
като съпруга на Шехзаде*** Бурханеттин Бей тогава.

Мога ли да забравя как останахме насаме призори,
как ти разкрих чувствата си, които ме вълнуваха,
как се разпоредих да ми приготвят веднага файтона

И как бих могъл да забравя първата ни разходка из острова,
как пихме чай един срещу друг в нашия балкон?

Едно празно място се вижда от моя прозорец.
Точно там гледам сега, когато пия чая си.
Може би там, непосредствено до самата стена,
сега събират боклука на целия затвор,
Защото един възрастен мъж всяка заран рови там.

Делото ми тази заран приключи.
Утре ще ме обесят.
_______________
* Принцов остров
** Велик везир
*** Принц

ЗАДНА МАЧТА

Аз винаги съм искал обикновени неща:
да опитам най-различни напитки;
да скитам по далечни пристанища;
да знам разликата между стрелката и пилона;
самичък да управлявам едномачтова платноходка;
да печеля за миг страшно много пари
и да ги загубя само за една нощ;
жените, които другите ги харесват веднага и за кратко,
аз да ги обичам дълго и по-различно да любя.

Най-вече безумно да обичам Елза
и всяка заран при нея да се връщам.

Знам, че не става.
Защото всичко казано противоречи на Елза.
Трябваше да направя избор. И аз избрах.
Може би на старини ще преоценя този избор,
но засега не се съмнявам в него.
А най-интересното в този разказ е това, че
през живота си не съм се катерил на задната мачта
и да ми се удаде такава въжможност някой ден,
на слизане аз едва ли ще мога да се върна при Елза.