брой 149 юни 2022

ОХРИДСКАТА КНИЖОВНА ШКОЛА

Петко Тотев
Съществуват най-невероятни хипотези за възникването на Охридската книжовна школа. Едни от тях са сравнително по-благонамерени - изпращането на Климент в Охрид се обяснява с по-добрите и по-спокойните условия в Югозападна България - далеч от столицата, от дворцовите борби,

{Още»}

 
НАЧИН И МАЩАБ НА МИСЛЕНЕ НА Ф. М. ДОСТОЕВСКИ В „ДНЕВНИК НА ПИСАТЕЛЯ“

Панко Анчев
1.
Мащабът на писателския талант е преди всичко мащаб на неговото мислене като художник и философ, на неговия ум, прозорливост, дълбочина, способност за анализи и обобщения. Но и на изображението и пресътворяването, на силата на думите и красотата на словото.

{Още»}

 
А АЗ ОТ ЗЛОТО ОЦЕЛЯХ

Петър Андасаров
Из „Прелиствам времето” (2021)
ЗОВ
На Антон Дончев
Това е България,
това е -
драна като яре
и стреляна като заек.

{Още»}

 
СПОМЕН ЗА ВИСОЦКИ

Димитър Данаилов
През есента на 1975 година известният съветски Театър на Таганка направи първия си задграничен гастрол в България. Пресата и телевизията най-щедро отразиха това посещение.

{Още»}

 
ПИСМА ДО ДИМИТЪР ДАНАИЛОВ

Писма до Димитър Данаилов
*
Стара Загора, 3 май, 1965 г.
Драги Мите,
Благодаря ти за хубавата рецензия. Хубава, не защото хвалиш книгата ми, а защото караш и мене да ти повярвам в онова, което разкриваш.

{Още»}

 
БОЖОТО ЛИЦЕ

Любомир Духлински
Винаги ми се е искало да разкажа за дедо Цветан. Той беше колоритна личност и около него постоянно се заформяше някаква комична история. Не беше шегаджия, не пускаше майтапи, то те някак си сами се навъртаха около него.

{Още»}

 
ЧАСОВНИК С КУКУВИЧКА

Любомир Духлински
Всяка събота ходим с моя приятел Цонко за риба на един далечен вир. Тръгваме рано, докато не се е вдигнало слънцето и не е напекло както трябва. И тази събота потеглихме навреме. Вървим, дремем, спъваме се в камъчетата, но напредваме.

{Още»}

 
ГЪРМЯНА ВОДА

Любомир Духлински
Дядо ми Тодор беше голям рибар, но не можеше да плува! Рибарските му подвизи са щели да му костват живота. През 1943 г. по време на голямото наводнение от река Росица той бил отишъл за риба към местността „Червен бряг”.

{Още»}

 
ЛЕТЯЩОТО ПРАСЕ

Любомир Духлински
В първите години след “освобождението” през късната есен на 1989 година в страната плъзнаха какви ли не благодетели и съветници, най-вече от новата братска държава отвъд океана. И се заеха да ни учат на икономически ум и разум.

{Още»}

 
ПЕТЛЕНЦЕТО НА ЖОЗЕФ

Любомир Духлински
- Жозе-еф, Жозе-еф! - провикна се напевно Галопа.
Отговор не последва. Галопа се опита да надникне през вратата, без да става от мястото си.

{Още»}

 
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ

Любомир Духлински
Едно от най-странните неща в нравите български са погребенията. Тъжен ритуал - изпращаш в небитието родители, деца, близък човек, приятел. Всички плачат или поне се правят, че плачат, гледат в земята и дълбокомислено повтарят: „Защо е всичката човешка лудосия? Нали всички тук ще свършим…”

{Още»}

 
ТО БИ ОНОТО БИ

Любомир Духлински
Той беше забележителност в нашето село. Перко Винарката живееше наблизо до нас. Сам - нямаше жена, нямаше ни дете, ни коте. Жена му беше починала отдавна, децата му се бяха пръснали по градовете и той кукуваше сам в голямата си къща. Беше дребен, сух и рижав като шотландец.

{Още»}

 
ПОД ПОДОЗРЕНИЕ

Любомир Духлински
Следователят Минков гледаше минаващите хора втренчено, с полузатворени клепачи. Следобедното слънце грееше в очите му и му пречеше да вижда добре. Преминаващите се мяркаха пред него като някакви сенки. Изведнъж той като че ли се стресна и хвана седналият до него на пейката за ръката.

{Още»}

 
ЗАЩО ТЪРСЯ КРИВИ МАКАРОНИ

Денчо Владимиров
От месеци търся да купя пакет криви макарони.
- Защо, бе? Да не би науката да е открила, че кривият макарон е по- здравословен от правия? И дори, че бори вируси?

{Още»}

 
ХОРАТА, КОИТО СА НА УВАЖЕНИЕ

Денчо Владимиров
БАЩАТА: Митко, какво пишеш?
МИТКО, третокласник: Госпожа Джокондова ни даде за домашно да напишем свободно интерпретативно съчинение на тема „Хората, които са на уважение в нашия блок”.

{Още»}

 
СМЪРТТА НА ТЕРТИПЛИЯТА

Планимир Петров
В малко балканско селце се родило момче с невероятна съдба и с още по-невероятен край на  земната му пътечка…
Нарекли момчето Горан. Рано останал без родители, затова може би  и рано секнал интересът му към учението.

{Още»}

 
МАЙОГРАМИ

Мая Цекова
ПРИСПИВНА ЗА ВЪЗРАСТНИ
Зайченцето депутатче, бае,
по цял ден си играе,
само на определена дата
по цяла нощ брои заплата.

{Още»}

 
НЕСПОКОЙНИ СЪРЦА

Димитрина Бояджиева
Помните ли битовия комбинат „Тракия”? Вече го няма. Няма ги и работниците. Демокрацията като хала помете всичко. За приватизиране е останала само сградата на бившата администрация с окъпаните от слънце кабинети на тогавашния директор Тенев, на партийния секретар Вълчев и на профпредседателката Васа Тошева.

{Още»}

 
ОРЕХЪТ

Александър Колев
Баба Цветана се качваше по стълбите на подлеза на Софийския университет, дърпайки тежка, близо осемкилограмова, шарена пазарска количка. Беше около осемдесетгодишна, съсухрена, но жилава жена, която явно не се даваше лесно. В количката бе събрала куп промоционални стоки от повечето магазини в центъра на София.

{Още»}

 
КАТАРЗИС

Александър Колев
… надежда всяка тука оставете.
Из „Ад”, от „Божествена комедия”
Данте Алигиери

{Още»}

 
ВЯРА

Александър Колев
Страхотен човек е този, който не е загубил детското си сърце!
Менций
Беше юлска нощ. Спокойствието, което цареше на Лъвов мост, беше рядкост, на която човек трябваше да се наслади. Единствената форма на живот, която отекваше в тишината, беше опитът на една измършавяла гарга да си открадне нещо за ядене от близкото кошче за боклук.

{Още»}

 
СТЪПКИ ПО БУЛЕВАРДА

Александър Колев
Нашето магазинче, макар и в човековъртежа на столичния център, си има своите редовни клиенти. Разликата е, че на повечето места се радват на редовните си клиенти, а при нас е обратното.

{Още»}

 
СВЕТЪТ ТЕ ПЛАШИ КАТО УДАР НА РОДИТЕЛ…

Камелия Панайотова
***
светът те плаши
като удар на родител
нямаш къде да се скриеш

{Още»}

 
ЗАЩО СИ ТЪЖНА – ПИТА ДЕТЕТО…

Ева Гочева
***
защо си тъжна - пита детето
такива въпроси не се задават на непознати -
казва майката
взима торбите и си тръгват

{Още»}

 
ЗВЕЗДНО НЕБЕ

Христо Кацаров
Из „Сто работни вола” (1963)
РОДНА ЗЕМЯ
Познавам те по хладния
планински въздух.
Познавам те по дъбовете стари
и по свирката

{Още»}

 
ЧЕСТЕН И ОТКРИТ, ОБИЧАЩ ХОРАТА

Владимир Андреев
Баща ми беше патриархален човек. Не знам дали това звучи като добродетел в днешното постмодерно време, но е истина. За него семейството беше най-висша ценност. При това не само теоретично, като нещо, което трябва да бъде, а като истинска, силна, неподправена любов към близките му.

{Още»}

 
СЪЗРЯВАНЕ

Мария Маринова
СЪЗРЯВАНЕ
Едно сладко момиче в нашата къща расте.
Нито е вече голямо, нито е още дете.
Нови хормони в тялото младо напират
и за предимство всички на куп претендират.

{Още»}

 
СЛУЧКАТА

Димо Троянов
Включи по навик телевизора, но като го обля от екрана помията на едно от просташките шоута на НОВА телевизия, с досада го изключи и пусна радио ,,Христо Ботев”, което изпълни хола с нежна класическа музика.

{Още»}

 
СЕНКИ НА ПАЛМИ

Димитрина Бояджиева
Ако се чудите къде е слънцето - тук е. И аз съм тук -  в Лисабон. Тук е и  художничката Оксана Родригеш. Рисува предимно кучета, котки и коне. Рисува и стъклени чаши. Рисува ги много майсторски.

{Още»}

 
АСТА ЛА ВИСТА НА ПАЕЛЯТА

Димитрина Бояджиева
На Магдалена
Преди да започна работа в „Лас Маринас”, работех при дон Хуан. Заведението беше старинно и много посещавано заради паелите, които две испанки приготвяха в кухнята. Влизаше се през порта непосредствено до кръчмата „Таска ел канто” посещавана от емигранти, предимно колумбийци.

{Още»}

 
ТРЕВА ЗА АНГЕЛИ

Мюмюн Тахир
Безкрайно зелено безмълвие. Трева. Още не знае, че днес е нейният единствен ден.
И че утре винаги е късно.
Безшумни звуци от топлина и светлина.
Така звучи животът. Все още.

{Още»}

 
ПОЕЗИЯТА

Димитър Данаилов
И поглед вечно устремен
напред, към утрешния ден…
П. К. Яворов

{Още»}

 
КРИСТАЛЪТ НА СЛОВОТО

Димитър Данаилов
При младежките си години много по-често посягах към белия лист, отколкото сега. Поводите бяха различни: хубаво момиче, природен пейзаж, политическо явление… Изписвах цели тетрадки: разкази, стихове, дори и една поема. Поместваха в местния вестник някои от тях, това ласкаеше моето самочувствие и аз се чувствах вече поет.

{Още»}

 
НАСЛЕДНИКЪТ НА ЦАРЯ

Стефан Страшимиров
След тежката зима, която бе сковала тези земи от месеци, чаканата пролет се бавеше. Царят отдавна вече не напускаше покоите си, сломен от коварна болест. Никой не бе в състояние да му помогне - нито местните знахари, нито чуждоземни лечители.

{Още»}

 
…А ТЕ ПРЕЛИТАТ НОЩЕМ

Тео Буковски
„Вие намерихте мен, защото
не потърсихте себе си.”
Фридрих Ницше

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
При това затлъстяване на хората, какви ти човешки слабости.
Романтиците, които летят в облаците, също кацат - на нечия мушка.
Разговарях със себе си, разочарован съм.

{Още»}

 
ЗАЩО СЕ ВЪРНА?

Алекс Цонков - Lostov
В този ранен юнски следобед столичният парк „Света Троица” кипеше от живот, детска глъчка, смях и родителски подвиквания. Дечурлигата тичаха по алеите, профучаваха с велосипеди, тротинетки и скейтбордове под приятно напичащото слънце.

{Още»}

 
КРИЛА

Светлана Тушева
Райна седеше сред мърлявите превръзки и напоените с гной бинтове. Едната й ръка бе цялата лепкава от изсъхналата кръв. Пластът покафеняла смърт, която я обвиваше, бе толкова дебел, че трудно можеше да свие ръката си в юмрук.

{Още»}

 
ОТИК

Светлана Тушева
Звукът от вестника, който се удари в металната врата на къщата, прозвуча познато. Като онзи специфичен звук, който се чува, когато глава се удря в твърда повърхност. Отик си го спомняше още от времето, когато синът му беше малък.

{Още»}

 
ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЖИВОТА

Светлана Тушева
- Докладвай!
- Ще е наш след по малко от година. Днес се погрижих да подредя деня му. Направих го свидетел на някои случки, които скоро ще го накарат да се замисли върху приоритетите си и ще го наведат на мисълта за невъзможност на мечтата му и неизбежността на всичко останало.

{Още»}

 
ПРОСТИ НИ, ОТЧЕ ПАИСИЙ. АКО МОЖЕШ…

Любомир Духлински
Аз видях, че много българи постъпват така
и отиват по чужди език и обичай, а своя хулят.
Паисий Хилендарски
„…колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред Бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци, които ти имаш на [...]

{Още»}

 
ПОКОЛЕНИЕ

Любомир Духлински
ПОКОЛЕНИЕ
Защо не вярваме в децата си?
Опитваме се да ги изградим
по своя образ и подобие.

{Още»}

 
СЪСТРАДАТЕЛЕН ЧОВЕК

Денчо Владимиров
Да ви го представя - това е съседът Христофор Христофоров, или както му викаме в етажната ни собственост за по-накратко - Христофор Колумб и още по-накратко -Колумба.
След някакъв грип преди години и дълго приемане на предписани му щедро от джипито антибиотици, той заболя от… хронична свръхсъстрадателност.

{Още»}

 
ЗЪБНИ КОЛЕЛЦА

Йордан Донков
Всеки, който е бил войник, знае старата максима, че по желание се ходи само до тоалетната. Въпреки това правя тази грешка от време на време - да се намъквам в неприятни ситуации точно по свое желание.

{Още»}

 
РЕМОНТ

Йордан Донков
Мразя вирусите, но този с короната направо го ненавиждам!
А отначало всичко започна толкова добре…
Ориентирах се навреме и извадих скритите финанси. Крия ги, разбира се, от съпругата. Тя се казва Ана, но когато не ме чува, я именувам Анка Картечарката, защото изстрелва банкнотите във всевъзможни посоки с невероятна скорост.

{Още»}

 
ОБЩА КРЪВ

Цветелина Александрова
Из „Дървета за прегръщане” (2022)
Най-накрая си тръгва с последната торба, натъпкана догоре с чиниите от незнамколкогодишен дебел порцелан на майка му, с гравираните вилици, лъжици и ножове,

{Още»}

 
М КАТО М

Цветелина Александрова
Из „Дървета за прегръщане” (2022)
Върви бързо, направо подтичва, обвита в гъстата мъгла. Има само няколко крачки до трамвайната спирка, но често точно в тия последни крачки трамваят тържествуващо я подминава.

{Още»}

 
БРЪМБАРЪТ

Цветелина Александрова
Из „Дървета за прегръщане” (2022)
- Миличък, подай ми кърпата, ако обичаш!
Никаква реакция.
Изтръскваш ръцете си в мивката и се обръщаш учудено. Къде ли е отишъл - допреди минута чуваше врякането на оная глупава игра. Посягаш за кърпата за ръце, но тя не е на обичайното си място на закачалката. Офф, пак я е забутало някъде [...]

{Още»}

 
ВНИКВАНЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО

Денис Нуф
Из „Разсейване от нищото” (2022)
ВНИКВАНЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО
морето със солени пръсти разбърква дъха ми
люлее лодката във мокрия си скут
погледът пустее по синия хоризонт

{Още»}

 
КЪМ ПАИСИЕВИТЕ ЮБИЛЕИ

Цанко Живков
ОТВОРЕНО ПИСМО
до проф. Кирил Топалов
Професоре, стар познайнико,
Нямам ти координатите, та прибягвам до тази форма на разговор и изяснение. Още повече, че въпросът е придобил широк обществен интерес и заслужава съпричастието на повече хора.

{Още»}

 
БЛУС

Светлин Иванов
Из „Кутия за блус” (2021)
БЛУС
Когато всичко е напряко,
когато нищо не върви.
Когато в кошничка пробита
неделна нежност не стои.

{Още»}

 
ЛОВ

Боряна Богданова
Емил спря колата в една отбивка на пътя. Беше тихо и той чуваше само собствения си дъх, който все още не се виждаше във въздуха. Септември беше сложил хладна точка на лятото и от няколко дни нахлуваше в есента с огромни капки дъжд, които се сливаха и разделяха човека от заобикалящия го свят.

{Още»}

 
НА ЧАСТИ

Боряна Богданова
- Чувствам се гол.
- Ти си гол, Людмиле.
- Знам, знам… Технически погледнато, е така, но се усещам и уязвим, сякаш са ми отнели нещо значимо. Разбираш ли?
- Преувеличаваш! Вероятно ни затварят и се изнасяме. Или поне така се надявам. Иначе наистина не знам… Рано ми е да се пенсионирам.

{Още»}

 
ДО ЛЕХАТА С ЯГОДИ

Боряна Богданова
Елена се качи в автобуса, погледна отново билета си и потърси номер петнайсет. Седна до прозореца, опря глава на стъклото и затвори очи. Беше дошла рано и вътре нямаше почти никого.

{Още»}

 
АЗ-ЪТ, ЕР МАЛЪК И БЕЗГЛАСНАТА БУКВА

Наталия Недялкова
Из „Аз-ът, ер малък и безгласната буква” (2021)
АЗ-ЪТ, ЕР МАЛЪК И БЕЗГЛАСНАТА БУКВА
Тъжно е да бъдеш безгласна буква (макар, че и безгласието, понякога е право на глас), но хиляди пъти по-окаяно е да ти се падне амплоато на ер малък.
Хем те има, хем, обаче те няма, и нито една дума не започва с теб.

{Още»}

 
СТЪЛБА КЪМ НЕБЕТО

Иван Енчев
В слънчевата утрин на първи юни не се чуваше никаква детинска врява по старата детска площадка срещу жилищния блок, където живея. Аз седях в близката градинка на олющена пейка до ствола на висока кичеста липа.

{Още»}

 
КРЪГОВРАТ

Димо Троянов
Из „Лирични мигове” (2020)
КРЪГОВРАТ
Отприщените светлини от чувства
душата ми заливат щедро пак
и блясъкът на утрото разлиства
в усмивка нежна като еделвайс.

{Още»}

 
ПАК ЗА БЛОК

Васил Аврамов
ПАК ЗА БЛОК
Нощ, улица, неон. Аптека
на ъгъла на моя блок.
Отсреща - супер дискотека
със супер джаз и супер рок.

{Още»}

 
НА ШИПКА ВСИЧКО Е СПОКОЙНО

Любомир Духлински
Отдавна на Шипка всичко е спокойно.
Мълчат оръдията, вече са ръждясали.
Мълчат и воините, замръзнали в снега.

{Още»}

 
ЕПИГРАМИ И АФОРИЗМИ

Димо Троянов
Из „Без компромиси” (2022)
НЕОСПОРИМО
Ясно е, че всички титли и награди
са суетните в живота ни фасади,
а в историята диря да оставим -
нещо талантливо трябва да направим!

{Още»}

 
ЦВЕТЯ ЗА ЗАТОКА

Георги Гривнев
- Бай Христо, стягай куфара за Одеса. Ще има много работа - рече му главният инженер на смолянската строителна организация.

{Още»}

 
КНИГА С МЪДРИ ПРОЗРЕНИЯ

Георги Стойков
Приятно е, когато от джунглата, в която е потънала съвременната българска поезия, се окажеш на зелена злачна поляна. Сякаш нагазваш с боси нозе в росна трева.

{Още»}

 
СРЕДНОЩНА АТАКА В КУХНЯТА

Викас Пракаш Джоши
превод: Цветелина Александрова

- Миличък, отиваме в Колката. Побързай! - мама се усмихна весело на Рошан.
Рошан много се зарадва на думите на мама на вечеря. Той винаги чакаше с нетърпение пътуванията до Колката. Всяка година през ноември през зимните ваканции семейството на Парандзапе пътуваше затам от техния дом в Пуне.

{Още»}

 
НАПЕВ

Атила Йожеф
превод: Нино Николов
НАПЕВ
Ливади плават, път бразди
блатата с тъмните води,
ехей,
блатата с тъмните води…

{Още»}

 
ШВАРЦЕНЕГЕР

Мартен Калеев
В ювелирно изработената махагонова кутийка имаше пръстен с брилянт, който можеше да спре дъха на всеки познавач на скъпи бижута. Кузман копнееше да го подари на Лилия тази точно вечер и да изпита тръпката - тя отваря внимателно капачето и прималява шокирана от гледката. Утре щеше да бъде късно за подобен жест.

{Още»}

 
ЗАРАЗЯВАНЕ

Мартен Калеев
Бистрата хладина на реката галеше топлите речни камъни и се стаяваше в синята пазва на вирчето. Върбите надничаха в него и все не смееха да нагазят водата. На брега сред пясъка и купчините баластра мъж по къси панталони седеше върху брезентово сгъваемо столче, нахлупил ниско над очите си сламена шапка с голяма периферия.

{Още»}

 
КРЪВ ОТ НЕВЕСТУЛКА

Мартен Калеев
„Само тоя мръзгавец ми побарва от стоката!” - ядно отсече наум Радой Мирянов, докато гледаше тежко изпод вежди тънковатото ромче. То усети погледа му с гърба си и побърза да се стопи в края на улицата. Сякаш вятърът го духна, разтвори се във въздуха и изчезна като дъх на невестулка.

{Още»}

 
ПОЗНАТАТА И НЕПОЗНАТА ЯПОНИЯ В ТРИ КНИГИ НА ЮЛИАНА АНТОНОВА – МУРАТА

Лалка Павлова
Любопитството, интересът към света и към живота на „другите”, е характерна българска черта, която на фона на нашето национално време периодично е подбуждана и изостряна в резултат на опитите на историческите обстоятелства да го ограничат или затворят в параметрите на някаква рамка - все едно дали тя е резултат от византийското и турското робство, [...]

{Още»}

 
МОНОЛОГ НА ЕДНА „ПОЕТЕСА”

Георги Ангелов
Ще ви кажа какво сте - отрепки комунистически,
змии, слепци и… каквото се сетите там.
Едва ви търпя, едва ви издържам стоически,
във вашия смешен,

{Още»}

 
ПРОЛОГ

Алексей Прасолов
превод: Марко Марков
От първата ми светлина
светът е в мен на две разсечен:
от мама - жива топлина,
от татко - студ един правечен.

{Още»}

 
НЕ ЖИВЕЯ – ВИЖДА БОГ – НАПРАЗНО…

Павел Черкашин
превод: Елена Алекова
* * *
Не живея - вижда Бог - напразно.
Ролята на моите дела,
да, е малка. Служа безпристрастно.
Роб не съм, но и не съм и крал.

{Още»}

 
ВЕЧЕР В РАБОТНИЧЕСКИЯ ВЛАК

Золтан Зелк
превод: Димо Боляров
Потегли влакът и дойде моментът,
когато пак не можем устоя,
на коленете - чанта с инструменти
и давай, цакай, коз или боя!

{Още»}

 
СЕЛО ДОБРУША

Теодоси Антонов
Припекло се на слънцето, селцето спускаше къщите си между два баира сигурно от памтивека.
Аз от дете още наблюдавах неговото спускане, къща по къща - бавно и постепенно; бавно и постепенно къщите се нанизваха - нови с по една, две или три на година, като се трупаха най-вече по южния склон на северния баир.

{Още»}

 
КАКВО Е ЧУДО СТАНАЛО

Янко Стефов
- Какво е чудо станало
във Войника, село голямооо!
Натиска певецът крачната хармоника, присвива очи и още веднъж повтаря, за да привлече вниманието на хората.

{Още»}

 
ИЗГНАНИЧЕСТВОТО И ЛИТЕРАТУРАТА

Елена Алекова
Общественото развитие през ХХ век постави литературата пред непознати предизвикателства в посока преосмисляне на мисията й, главоломна промяна на поетиката, на тематиката и тъй нататък, и не на последно място - изведе на преден план въпроса за съдбата на писателя и неговия труд.

{Още»}

 
ВКУС НА ГОРЕСТ

Ото Рене Кастийо
превод: Никола Инджов
Ти не знаеш,
моя нежна балерино,
горчивия вкус на горестта,
където моето сърце дими.

{Още»}

 
ЧУЙ ТИ ТАЗИ СЛУЧКА, СТАНАЛА В БАГДАД…

Саади
превод: Димитър Милов и Илона Толсузова
***
Чуй ти тази случка, станала в Багдад -
знаме и завеса влезли в спор зъбат.

{Още»}

 
ЛЮБОВТА ЩЕ МОЖЕ

Илко Славчев
ЛЮБОВТА ЩЕ МОЖЕ
Зазидай ме, любов, в скривалище, което няма да намеря.
Дали отвсякъде ще изпълзя, смален на плужек лековерен?
От паяжини се пази, от сажди, прах, сълзи и голи клетви,
които пак върху короната ти кралска ще полепнат.

{Още»}

 
РЕКАТА НА ДЕТСТВОТО

Любомир Духлински
РЕКАТА НА ДЕТСТВОТО
На детството златно къде са годините -
с изсветляла от лятното слънце коса,
с боси пети, цели набодени с трънчета
или със цървулки, съшити от дядо ни?

{Още»}

 
БЕЗКРАЙНАТА СЪПРОТИВА И СРЕЩАТА СЛЕД „ВТОРАТА ТРЪБА“

Елена Алекова
Ивайло Балабанов. „Песни за старо вино”. Поетичен сборник в два тома. Т. I. „Отечество - любов” (1); т. II. „Часовник за бъдеще време”. Изд. „Български писател”, София, 2004.

{Още»}

 
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА

Горан Ранчич
превод: Татяна Любенова
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Посегнах с ръка
Портата да отворя
Но порта нямаше

{Още»}

 
ЕДНА И Е НАГРАДАТА…

Татяна Юргенсон
превод: Елена Алекова
* * *
Една и е наградата -
дръжката на меча до рамото,
понеже съм достоен да седя
на Кръглата маса на Авалон.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА ДЖАВИТ БЕЙ ДО ЖЕНА МУ

Рони Маргълис
превод: Ахмет Емин Атасой

ПОСЛЕДНОТО ПИСМО НА ДЖАВИТ БЕЙ ДО ЖЕНА МУ
Тук, сред степта, си мисля за Бююкада*.
Помниш ли последния ни прием,
даден по повод завършването на петия том
от книгата ви „Финанси” след огромен труд и мисля,
че такъв прием дотогава не беше виждал островът.

{Още»}

 
ЛИНИИ

Салам Сарван
превод: Димитър Христов

ЛИНИИ
Дланите на старческите ръце,
разкрити пред гадателката,
показват все едно и също:

{Още»}

 
НАЙ-ДОБРАТА ЖЕНА

Агшин Енисей
превод: Димитър Христов

В този сив град, в който живеем,
всеки ден намират труп на неизвестна жена,
всяка нощ неизвестни мъже убиват
неизвестни жени.

{Още»}

 
НИЕ, КРЪЖОЧНИЦИТЕ НА МАРКО МАРКОВ

Марин Маринов
През 1970 година бях в трети курс на Техникума по текстил - Пловдив. В началото на февруари моят съученик Стефан Ханджиев, който пишеше стихове и разкази, ми се похвали, че е приет в Средношколския литературен кръжок „Цветан Зангов” към вестник „Комсомолска искра”.

{Още»}

 
СВЕТУЛЧИЦИТЕ НА ЕЛЕНА АЛЕКОВА

Пенчо Чернаев
Когато през 1998 г Елена Алекова издаде романа си „Милена” останах изненадан и предизвикан: как тъй една млада поетеса (тогава малко над 30-те) ще създаде роман? И то в стихове!

{Още»}

 
ПРОСТРАННИТЕ ЖИТИЯ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Петко Тотев
Сред най-значителните културни събития в България през 1973 г. трябва да се отбележи излизането от печат на третия том от дългоочакваните събрани съчинения на старобългарския писател Климент Охридски.

{Още»}

 
ПРЕДИ ПРЕОБРАЖЕНИЕТО

Повестта „Ако няма брегове”
Панко Анчев
1.
Читателите, а и критиката забравиха повестта „Ако няма брегове”. Самият Ивайло Петров сякаш я беше забравил, защото не я преиздаваше и не даваше знак, че я помни и цени.
Но в седемтомника на съчиненията му тя е публикувана в т. 4 заедно с другите важни негови повести „Божи работи”, „Глупава повест” и [...]

{Още»}

 
ВРЕМЕ ЗА ЦЕЛЕБНИ БИЛКИ

Иван Енчев
Из „Слънчев екот” (2021)
ЕНЬОВДЕН (24 юни)
„Еньо си наметнал кожуха
да върви за сняг.”
Славянско предание

{Още»}

 
СЛЕД ИЗМИСЛЕНАТА ИСТОРИЯ НЕ ОСТАВА НИЩО

Лъчезар Лазаров
Въпрос на гледна точка… Истина е, че световната история не е минало, щом живеем с нея днес, щом ни вълнува и тревожи… Станислав Лец казва, че „ако очистим историята от лъжата, невинаги остава истина. Понякога не остава нищо”.

{Още»}

 
ПРОЛЕТТА НА ЖИВОТА

Лъчезар Лазаров
Колко красива е всяка сутрин! Още преди съмване запяват славеи. Призори птиците прославят с песента си своя Творец! От изток се прояснява, и сред чудните морави отблясъци, изгрява слънцето. Понася се по небосвода - голямо, светло и величествено.

{Още»}

 
БЕЗ ТЪГА

Лозан Такев
БЕЗ ТЪГА
Отиде си завинаги любимото ни куче.
Домашният любимец внезапно ни напусна…
Продадохме Пежото -
нов битов тъжен случай.

{Още»}

 
ЕПИГРАМИ

Тодор Згуров

ЗА ЕДИН ЧУДАК
Смее се и през сълзи -
ала пред властник… не пълзи.

{Още»}

 
С ПРИНОСЕН ХАРАКТЕР В ДЕФИЦИТНИЯ ЖАНР НА КРАТКИТЕ, ЛАПИДАРНИ ФОРМИ…

Петър Хаджинаков
Името на автора от Западните Родопи и гр. Смолян д-р Тодор Згуров, не е сред популярните в национален план, макар че е утвърден в търсенията и реализацията си автор, доктор по философия, преподавател, директор на регионална библиотека „Никола Вранчев”, гр. Смолян.

{Още»}

 
АВГУСТ

Андрей Тарханов
превод: Елена Алекова
АВГУСТ
Август мой червенобради,
великан добър. Със плод
идваш ти и с листопади,
а в реката - брод до брод.

{Още»}

 
ТРЕВА

Людмил Симеонов
ТРЕВА
Сезони. Срещи и раздели.
Живот, преминал като сън.
Къде сте, слънчеви предели,
огласяни с небесен звън?

{Още»}

 
НАБОРИ

Любомир Пидов
Влакът от Бургас потегли. В купето бяхме четирима - трима мъже на различна възраст и една жена, възрастна, но не и старица.

{Още»}

 
СВРАКИТЕ

Лъчезар Лазаров
Толкова години си мисля, че свраката е проклето пиле. Прелети пред колата и спукаш гума. Кацне до теб, каже два пъти „Кяа, Кяа!” и току виж - стане нещо лошо…
Веднъж, спомням си, бях решил да боядисвам някакви метални крака за пейки.

{Още»}

 
ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК

Лъчезар Лазаров
По-точно бивш полицейски началник. Своенравен, педантичен и трудолюбив. Побелял, със задължителния поддържан, дори и на тая възраст, мустак. С интелигентен и прям изказ; поглед, който чете в теб, като в отворена книга. По детски доверчив и интересен.

{Още»}

 
САМОБИТЕН И КОЛОРИТЕН ХУДОЖЕСТВЕН СВЯТ

Иван Д. Христов

Не съм очаквал, че след най-хубавата книга с разкази на Елин Пелин „Под манастирската лоза” и неповторимият Чудомир, ще изпитам приятното изживяване да открия съвременен автор, който със свой оригинален стил, следва утвърдената от тях литературна традиция в хумористичния разказ.

{Още»}

 
СУНГАРИЙСКИТЕ БЛАТА

Пьотр Комаров
превод: Красимир Георгиев
СУНГАРИЙСКИТЕ БЛАТА
Ти гледаш невярващо от самолета -
не виждаш под теб обичайни земи:
мочурища глухи редят се проклето,
лежат езера в далнината сами.

{Още»}

 
СКЪТАНО

Красимир Чернев
Из “Фаропазачът има слънчеви мисли и сиви очи” (2020)
СКЪТАНО
Ти беше най-доброто, което съм имал…
Бяхме… като бяла къща на остров -
със сини капаци на всички прозорци…

{Още»}

 
НОЩТА НА ЩУРЦИТЕ

Из “Нощта на щурците” (2021)
Габриела Цанева
ЩУРЦИТЕ ПИЩЯТ
Щурците пищят -
надлайват се с кучетата,
надсвирват се с прилепите,
шумят с вятъра…

{Още»}

 
ЕДИН ДЪЖДОВЕН РЪМЕЖ В БАЛКАНА

Иван Енчев
Вали. Ситен лъчезарен ръмеж се ръси в Балкана край Килифаревския манастир „Свето Рождество Богородично”.
Старата обител е основана през 1348 г. от видния български исихаст св. Теодосий Търновски и става център на православна книжовна школа с над 460 ученици.

{Още»}

 
ИЗ „ЗАВРЪЩАНЕ” (1989)

Богомил Тодоров
***
Каквото е нужно - ще стане
не вчера, не утре, а днес…
Живял по мази и тавани,
в таван си с последен адрес.

{Още»}

 
ИЗ „ВЕСТ ЗА УТРЕ” (1981)

Богомил Тодоров
ПЪТЬОМ
Копита на мотор кънтят неистово,
подгонили две мокри светлини.
Табун коне - и все коне измислени! -
ме влачат дни и нощи в синини.

{Още»}

 
ИЗ „МЪЖКИ ПЪТИЩА” (1974)

Богомил Тодоров
***
Попътната ти чанта е стъкмена
и най-необходимото е там;
далечен път, все още неначенат,
с насрещен вятър брули мисълта.

{Още»}

 
ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ТАТЯНА

Албина Янкова
превод: Татяна Любенова
ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ТАТЯНА
Виелица танцува валс в дворове пусти,
глави склонили са фенерите в поклон,
страха и болката в душата си не пускам,
обръщам поглед аз към святата икона…

{Още»}

 
КАК СТАНАХ ЧЛЕН НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Кирил Георгиев
След много мъки и чакане първата ми стихосбирка - „Другото е радост”, излезе от печат през 1989 г. С тираж 1700 екземпляра.
Тогава имаше „Книгоразпространение” и тя достигна до всички книжарници и библиотеки в страната.

{Още»}

 
ИЗДАВАНЕТО НА ПЪРВАТА МИ КНИГА

Кирил Георгиев
Много трудно се издаваха първите книги на млади автори преди 1989 г. Четири-пет годишно.

{Още»}

 
ИКОНАТА КАТО ДУХОВЕН СТЪЛБ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ВЛАДИМИР СОЛОУХИН

Мария Антонова
След промените през 1989 г. в нашата страна се пише твърде малко, да не кажем почти нищо за руските поети и писатели. Но за Владимир Солоухин въпреки затрудненията се намери достатъчно информация, за да може да бъде представен на читателската аудитория.

{Още»}

 
РОДОЛЮБИВА ПУБЛИЦИСТИЧНА КНИГА

Иван Д. Христов

„Сюжети от архивите” на Недялка Петрова е поредната й родолюбива и автентична книга. Тя съдържа девет художествено-документални очерка.

{Още»}

 
СКРЪБ

Сергей Маковски
превод: Красимир Георгиев
СКРЪБ
Аз от скръбта не се боя, когато гали
с любовен зов света на моите видения.
Аз от скръбта не се боя, щом тя разпали
жарава за борба и гняв за разрушения.

{Още»}

 
ЛИТЕРАТУРНИТЕ ДИСКУСИИ КАТО НЕПРЕОДОЛИМО ПРЕПЯТСТВИЕ

Панко Анчев
Едно от най-отрадните явления в литературния ни живот от последните години е възстановяването на традиционните някога ежегодни литературни дискусии.

{Още»}

 
НЕЗНАЧИТЕЛНА ИСТОРИЯ

Георги Ангелов
Шутът, който всъщност е слуга
отдавна по кьошетата дочува,
че кралят е носител на рога,

{Още»}

 
КОГАТО ПЪТЯТ СЕ РАЗКЛОНЯВА…

Георги Гривнев
Момчила Кръстева беше хубава девойка - приятно позакръглена, с една бемка на дясната страна на брадичката, за която майка й все казваше, че трябва да я подчертава и че това е част от красотата, с която е наградена от природата.

{Още»}

 
СМЪРТТА НА ПОЕТА

Михаил Лермонтов
превод: Иван Антонов
СМЪРТТА НА ПОЕТА
Поетът бе убит! - пленник на честта -
оклеветен той падна от мълвата
с куршум в гърдите, жадуван от мъстта
и в гордостта пожертвал си живота.

{Още»}

 
ПРЕП. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И ФОРМИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ УМ

Панко Анчев
1.
Националният ум е конкретен и реален и поради това е и по-лесен за описание и формулиране, отколкото т. нар. „национална душа”. Той се проявява в писмени и безписмени словесни паметници и свидетелства, включва се в науката, литературата и изкуствата, в политическата дейност, в езика и говоренето.

{Още»}

 
КРАЧКА КЪМ БЛИЖНИТЕ

Илия Зайков
Никога досега не е било така: не само специалистът, но и така нареченият „масов читател” да очаква от всяко ново историческо, в най-широкия смисъл на думата, съчинение, ако не непременно преоценка, то поне един по-широк поглед към миналото - от специализираното изследване до вестникарската публикация.

{Още»}

 
ИЗ „ГЪБИ СЛЕД ДЪЖД” (2022)

Методи Джонев
***
За буквите - какво за буквите,
за думите - какво за тях -
за дълго ги оставяме да полудуват,
за дълго ги оставяме да помъдруват:

{Още»}

 
ПОЕЗИЯТА – ИЗСТРЕЛ В СЪРЦЕТО НА ТЪМНОТО

Лияна Фероли
Поетичният „вулкан” на Методи Джонев „изригна” още една нова книга. Този път - „Гъби след дъжд”… Стиховете му в нея са все така кратки, като самия живот. Но и „крайъгълни камъчета в овалния кабинет на времето”.

{Още»}

 
СМЪРТТА НА КАРИКАТУРИСТИТЕ

Юрий Поляков
превод: Красимир Георгиев
СМЪРТТА НА КАРИКАТУРИСТИТЕ
Кошмар на улици парижки:
сирени, изстрели, разпад…
Навежда ноздри все по-ниско
безличен президент Оланд.

{Още»}

 
ОЧИ - ВЪГЛЕНИ

Евгений Гребьонка
превод: Тихомир Йорданов
Очи огнени, въглен-парещи,
очи черни и в страст изгарящи.
Как ви любя аз! И се плаша аз,
че обикнах ви във опасен час.

{Още»}

 
ТЪГАТА МЕ РАЗБИВА ВЪВ БРЕГА, НО СЛЕД СЕКУНДА ИДВА ДА МЕ ВЗЕМЕ…

Диана Николчева
Из „Загледана в слънцето” (2015)
НОЩНО
След натрупани мълчания - неизбежни разкаяния.
Космосът на мойте сънища като чаша се разби.
Късно е да се разпъвам между радостта и раните -
не умея да съм радостна - да съм тъжна - не върви.

{Още»}

 
СРЕДНОЩНИ ДИАЛОЗИ

Любомир Духлински
Представяш ли си какъв би бил животът,
ако чувстваш болката, която причиняваш?
Светът щеше да е съвсем друг.
Крикор Азарян

{Още»}

 
ОТТУК-ОТТАМ

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
ЧЕВЕРМЕ В ПАНИЧКОВО
Колко е хубаво лете в Паничково! Хладина, свеж горски въздух, тишина, спокойствие… Подскачат над езерната повърхност сребристи рибки - коя мушица да си улови, коя да се порадва на галещите слънчеви лъчи.

{Още»}

 
ОДА

Миклош Радноти
превод: Петър Велчев
ОДА
Зад твойте устни се таи слънце
и със усмивка кротка ме сгряваш.
Гласа ти чули - като хлапаци, -
крещят потоци, от дъжд прелели.

{Още»}

 
VIVA LA VITA! СЕРДЖО ТУРОНЕ – ВОИНЪТ НА ПЕРОТО

Любомир Духлински

На Серджо Туроне попаднах случайно. Захванах се да преведа няколко от неговите кратки разказчета, които самият той нарича добродушно „смешна фантастика”. Исках да намеря данни за кратка биография и с изумление открих, че за него няма нищо в Интернет, дори снимка нямаше, а само един рисуван портрет.

{Още»}

 
АВТОМОБИЛЕИЗЪМ

Серджо Туроне
превод: Любомир Духлински
Скъпи Дзандено!
Радвам се да Ви съобщя, че експедицията протича напълно успешно и след няколко месеца на базата на събраните материали ще мога да Ви представя обещания ръкопис.

{Още»}

 
ОТКРАДНАТА ДУША

Серджо Туроне
превод: Любомир Духлински
Изведнъж лекарят му зададе странен въпрос: „Цениш ли душата си?” Дотогава посещението протичаше както обикновено и Зигфрид Моргентойфел даде да се разбере, че силно се съмнява в успеха.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Венцислав Бойчев
ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ
Най-сетне създадоха така мечтания вечен двигател (перпетуум мобиле). Убедиха се, че работи на практика. Но усилията им продължават. Мъчат се да обосноват, че ще работи и на теория.

{Още»}

 
СНЕЖЕН МИРИС

Даниил Долински
превод: Красимир Георгиев
СНЕЖЕН МИРИС
Снежен мирис, лъха студ наблизо…
Сняг в града ни с влаковете влиза,
спящ е гратисчия върху влака
в дни военни. Не е за бедняка,

{Още»}

 
АХ, ВЕДНЪЖ ДА ТЕ ПРЕГЪРНА!

Янош Вайда
превод: Нино Николов
Ах, веднъж да те прегърна
и веднъж да те целуна -
за да те прегръщам вечно,
вечно за да те целувам!

{Още»}

 
ХАРИЗАНИ СТАРИ ДРЕШКИ

Иван Енчев
В един голям магазин за хранителни продукти и домашни потреби много често наблюдавам как някои мъже и жени с широки овехтели дрехи, попрегърбени от години и неволи, носят прозрачни торбички само с по 1-2 евтини консерви или пакетче вафли, или някоя друга дреболия…

{Още»}

 
ПОУКА С ИЗВОД И ОБРАТНО

Румен Стоянов
Чудното село Драганово, световно известно като Рио Драганейро. Вече моят, първоначално майчин-бащин, дом.

{Още»}

 
А ЧЕ ХА ДЕ

Румен Стоянов
Мнозина се вайкат, дека чуждици пъплят като бълхи пес езика нам насущний, аз тоже. Обаче знам как да сторим обратното: инородци да приемат деяние словесно, извършено от нас.

{Още»}

 
ПОРАДИ ЧТО

Румен Стоянов
Казвано ми е: ти употребяваш хубави стари думи. Но доста от минаващите за такива измислил съм ги аз и тук не ми е за тях приказката, ще кажа защо тъй постъпвам, коя е причината за увлечението, уклона по нявгашности, зер не е само обич към езика нам насущний, а и съвсем не я отричам, [...]

{Още»}

 
МОТИВЪТ ЗА (НЕ)НАМЕРЕНАТА РОДИНА В СОНЕТНИЯ ТРИПТИХ „ПОСРЕД МОРЕ”, „МЕЛОДИЯ”, „ПОД ЧУЖДА ЛУНА” ОТ НИКО СТОЯНОВ

Кирилка Демирева
НИКО СТОЯНОВ
ТРИПТИХ
ПОСРЕД МОРЕ
Наивен може би съм бил, но искрен -
с надежда и мечта една,
душата ми се гмурна, без да иска,
в студената мъглявина…

{Още»}

 
СЛЕД ВОЙНАТА

Филип Филипов
Из цикъла „Изстрадано и преживяно” (1998 - 2004)
СЛЕД ВОЙНАТА
Над Враня се издига ретланслатор,
от самолетни бомби олюлян.
Наоколо земята е посята
с частици обеднен уран.

{Още»}

 
В МЕН ТЪНИЧКО ЖИЛО

Сергей Марков
превод: Красимир Георгиев
В МЕН ТЪНИЧКО ЖИЛО
В мен тъничко жило запрати
златиста пчелица и спря,
то още трептеше, когато
летящата вече умря.

{Още»}

 
БРАТСКА ПРЕГРЪДКА

Георги Майоров
Интервютата на Марко Марков са поместени в том IV, а преводите - в VI и VII на събраните съчинения. Повечето от интервютата са осъществени през 1982-а, а след това през 1988-а - 1992-а година, когато освобождава мисълта си от своята голяма проза. В тези години развива и най-усилната преводаческа дейност.

{Още»}

 
„ТРОЙНАТА НИШКА“ ИЛИ ТРОЙНО УСУКАНИЯТ ВЪЗЕЛ НА ЖИВОТА

Иван Д. Христов

Писателят Васил Лазаров е автор на романите: „Калоян Боговенчаният”, „Звънът на камбаните”, „Крайъгълен камък” и „Парадоксът на любовта”. Той е съучредител и изпълнителен директор на Асоциация за насърчаване на християнското слово „Емпирей”. Пръв председател на сдружение на писателите - Самоков.

{Още»}

 
ПРОВОКИРАНО МНЕНИЕ

Георги К. Спасов
Номинацията на ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ за Нобелова награда за литература се посрещна с адмирации и с онази родолюбива подкрепа, която, струва ни се, ни прави равностойни на най-напредналите в културно отношение народи.

{Още»}

 
ИСКАМ ТЕ, ТРЯБВАШ МИ

Анна Хайнал
превод: Елена Алекова
Искам те, трябваш ми, нямам мира,
дива любов от сърцето ти дръзко извира,
пълно с копнеж е и плам, няма милост,
разгулът вече е слаб и безсилен.

{Още»}

 
ГОДИНИ НЯМА ТУКА…

Ела Фонякова
превод: Тихомир Йорданов

***
Години няма тука.
От тях и ни следа.
Морето е в нефрита,
в зелената вода.

{Още»}

 
НА МАЙКА МИ

Лали Тодадзе
превод: Димитър Милов
НА МАЙКА МИ
Мамо, аз дойдох при тебе слаба -
с топли устни и със страх в душата.
Някой внесе на съдбата хляба,
стих на челото ми отпечата.

{Още»}

 
СРЕЩУ ВЯТЪРА - 3

Красимир Симеонов
(Из записките на един рокер)
ЕСЕН НА БРЕГА
Умореното слънце все по-трудно се провира между хоризонта и надигащите се вълни.
Примижал съм, преглъщам бавно от черната горчилка в чашата и трепкам с отблясъците на водата.

{Още»}

 
КРАДЕЦЪТ НА ЧЕРЕШИ

Денчо Владимиров
малка едноактна комедия
Градски дом, къща на три етажа, над входната врата табела с надпис „Образцов дом”. В дъното двор с овощни дървета, ограден. Дванадесетгодишният Стефчо се покатерва през оградата и започва да си бере череши.

{Още»}

 
ПЪТИЩАТА СА МНОГО…

Аделина Леви
***
Пътищата са много.
Път - под път и над път.
На всяка табела - лого,
рекламиращо кръстопът.

{Още»}

 
ЗАЕДНО

Илия Михайлов
Светлините от уличните лампи суетно се оглеждат в локвите, образуващи истински малък архипелаг върху горкия изтормозен асфалт.

{Още»}

 
ЕМИГРАНТСКИ ТРИПТИХ

Иван Георгиев
ГЕРМАНИЯ
И аз съм като теб, маслиново дърво -
и аз не знам защо съм тука,
но точно като твоята кора
с годините сърцето ми се пука.

{Още»}

 
ПЕСНИ

Христо Борина
1.
Зората с лъчите си златни очи ми окъпа,
разкриха се бавно ресници и видях - пристъпя
денят във одежда от пурпур и бисер. И песен

{Още»}

 
КОКИЧЕТА

Иван Карановски
КОКИЧЕТА
Напразно горестна Луна
за Слънча крее в тъмнината:
нехайник Слънчо в блясък злат
далеч препусна кон крилат.

{Още»}

 
ПОСЛЕСЛОВ ЗА ВТОРИ ЮНИ

Елка Няголова
…Онези бяха други. Със какво ли?
Блестяха лъвчетата по челата им.
Когато се изкачваха към Вола,
от всяка стъпка охкаше земята ни…

{Още»}

 
ЗА БОТЕВ - ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ…

Елка Няголова
Моят Ботев започна от едно малко портретче… Татко си го държеше над леглото. Имаше го и преснимано на пощенска картичка, която носеше винаги със себе си. Репродукция на Гюдженовия портрет. От малка знаех кой е.

{Още»}

 
ЗНАМЕНИТАТА ПОЕТЕСА, ПРЕВОДАЧКА И ПУБЛИЦИСТКА НАДЯ ПОПОВА НАВЪРШИ 70 ГОДИНИ

Явор Чучков

Надя Попова е главен редактор на официалното издание на Съюза на българските писатели, вестник „Словото днес”.
Носителка е на престижни национални и международни награди за поезия и есеистика и за художествени преводи на класическа и съвременна руска литература, драматургия и философия - преводи, които сами по себе си представляват прелестни творчески произведения.

{Още»}

 
ЩЕ СЕ ПОСТАВЯТ ЛИ САРКОФAЗИ НА ЕГИПЕТСКИТЕ ПИРАМИДИ?

Денчо Владимиров
Четох преди време в “Дума” предложение на някакъв софийски архитект, който искаше да постави стъклен саркофаг на Паметника на Съветската армия в София!

{Още»}

 
СЪРДИТЕ СЕ, РЕДАКТОРЕ, НЕ СТЕ ПРАВ!

Змей Горянин
В миналия брой на „Литературен глас” г. Д. Б. Митов се сърди на някои си литерати, които въвели в нашата литература кухата фраза и благоглупостта, че Ботьов бил поет, но не и художник.

{Още»}

 
НО… СТИГА ИМ ТАЯ НАГРАДА

Петър Андасаров
Кой не знае днес каква е тя? Всеки българин! След огнено изречените думи, че „пътят е страшен, но славен”, той е знаел накъде го води този път. Никъде другаде, освен към гибелта. Но това не е простата смърт, подир която няма нищо.

{Още»}

 
КРАТКИ ИСТОРИИ

Димитър Хаджитодоров
ЛОВ НА РАПАНИ
Приеха ме студент и през август, преди началото на семестъра, отидохме с братовчед ми Петър в Балчик. Два - три дни по-късно посетихме залива край Калиакра, където извадих първия си рапан. Попаднахме там с колата на бате Боби - наш роднина, който обикаляше къмпингите на север от Варна.

{Още»}

 
ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ

Румен Стоянов
ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ
се взирам по дребни, чак дребнъцки различки в думи нам присъщи, чак насъщни. Те ме обдаряват  с възхита и преклонение към незнайния словотворец, заслужаващ паметник неръкотворен, ибо притежава крайно изтънчен усет за отсенености. Ето примери.

{Още»}

 
SEMINA (СЕМЕНА)

Лъчезар Лазаров
Какво по-хубаво от хубавите спомени!
Преживял си нещо и то е оставило трайна следа в теб, в душата, в съзнанието ти.
Не може да забравиш красивото, стойностното, важното. Казват, че човек помнел хубавото, а лошото пораждало травми. Ех, тези психолози!

{Още»}

 
ОГНЬОВЕ В ДЕФИЛЕТО

Лъчезар Лазаров
Искърското дефиле!
Омайна прелест, скрита сред гънките на чутовния Балкан! Разсечената му от бурите на времето снага и днес впечатлява жадното човешко око, особено, когато то търси природни красоти.

{Още»}

 
КВАРТИ

Борис Цветанов
БЪЛГАРИН ОТ СТАРО ВРЕМЕ
Аз съм излишният българин от старото време,
не познавам модерното, то пък от мене и бяга -
ай кю, виртуално и дигитално, дявола да ги вземе…
Само човешките ценности знам и цената на хляба.

{Още»}

 
РЕСПЕКТИРАЩ ГЛАС В ДНЕШНАТА НИ СОЦИАЛНО-ГРАЖДАНСКА ПОЕЗИЯ

Продрум Димов

Този глас звучи на особено висока октава и в най-новата поетична книга на Стоянка Митева-Балева - „По хълма на времето”, която ни предложи току-що известното столично издателство „Пропелер”.

{Още»}

 
АЗ ЗАБРАВИХ…

Светлана Кекова
превод: Елка Няголова
***
Аз забравих, че мокрех китела бащин
със река от сълзи, все горчиво-солени,
помня само на какво ме научи нашият
учител по руски език. Само мене ли?!

{Още»}

 
ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО

Дафинка Станева
стихове за деца
ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО
Рожденото ми име е Иглика
и „цвете мило” ме нарича мама.
А братчето ми „како” ще ми вика,
то днес ръчички ми протяга само.

{Още»}

 
СИЛАТА НА ЛЮБОВТА – РОДЕНА В ОГЪНЯ

Елена Петрова
Високо, високо в небето върху пух от облаци се носело Снежното кралство. В него живеела Снежинка с добрия си приятел Арион - прекрасният бял пегас.

{Още»}

 
ВЪЗРАЖЕНИЕ ОТ ЗЛАТНОТО МОМИЧЕ

Чрез г-н Денчо Владимиров
До Великата Фея от Н-ската гора
ВЪЗРАЖЕНИЕ
ОТ Г-ЦА ЗЛАТНОТО МОМИЧЕ
Уважаема госпожо,
Изразявам своето остро възражение и протест, защото при избора на цвета на водата, в която потапяте по сложилата се народна традиция девойчета като мен, Вие ме топнахте в златната вода.

{Още»}

 
МУТРАТА

Валентин Димитров
През годините бай Данчо имаше два прякора - Жълтата фланелка и Каплата. С първия той се обзаведе още в своята младост, когото паралелно с битността си на матрос от военния флот въртеше педалите в морския отбор по колоездене.

{Още»}

 
ИЗМАМА

Веселин Ханчев
Едно дете играе на улицата
със пролетното слънце и със птиците.
То тича подир тях с очи разтворени,
с протегнати ръце и им говори.

{Още»}

 
ВАСИЛ ДРУМЕВ

Трайко Симеонов
По случай 100 години от рождението му
Писател, драматург, книжовник,
борец народен с дух крилат,
деец, строител, пръв сановник,
пастир духовен, вожд и брат.

{Още»}

 
„ВОДЕНИЧАРСКИ ПРИКАЗКИ” ОТ КАЛИНА МАЛИНА

Петър Динеков
„Воденичарски приказки” от Калина Малина. (издава „Азбука”)
Това са пет приказки за деца, разказани в стихове. Някои от тях, като „Цар Гъбан” например, са печатани в детските ни списания, но повечето излизат сега за пръв път.

{Още»}