Миклош Радноти

превод: Петър Велчев

ОДА

Зад твойте устни се таи слънце
и със усмивка кротка ме сгряваш.
Гласа ти чули - като хлапаци, -
крещят потоци, от дъжд прелели.

От твоя поглед тревата никне,
кух клон цъфти, кръвта пламенее.
Умреш ли - ще умра. От прахът ни
вихрушка ще вдигне стълб в полето.

ПЕСЕН ЗА СЪПРУГАТА

Тя влиза и се хлопва вратата.
В саксиите цветята прозвънват.
А в косите й петънце русо
като врабче стреснато чирика.

И шнурът на печката пропищява,
влачи тромаво тяло към нея -
и всичко кръжи и се изплъзва.

Тя иде - и денят вън прелива,
в ръцете си тя пищен мак носи
и с него смъртта от мен пропъжда.