Миклош Радноти (Radnoti Miklos), псевдоним на Миклош Глатер (Glatter Miklos), унгарски поет и преводач от еврейски произход, е роден на 5 май 1909 г. в Будапеща, Австро-Унгария, в състоятелно семейство. Майката, Илона Грос, и негов брат-близнак умират при раждането му. На 12 години изгубва баща си Якоб Глатер. Възпитаван в семейството на вуйчо си - търговец. Публикува първите си стихове през 1924 г. Завършва търговско училище през 1927 г. в Будапеща. Прекарва една година в текстилно училище в Лидерце в Чехословакия. В 1930-1934 г. учи във филологическия факултет на Сегедския университет „Ференц Йожеф” - специалност „унгарска и френска филология”, там ръководи младежки кръжок за изучаване живота и бита на унгарското село. Защитава дисертация върху творчеството на поетесата Маргит Кафка. През 1931, 1937 и 1939 г. посещава Париж. След 1934 г. преподава, пише, превежда. Започва да публикува в литературното списание „Запад” („Нюгат”), издавано от поета Михай Бабич (1883-1941). В него се подписва за първи път с псевдонима Рaдноти, заимстван от родното място на баща му - Рaднот. През 1935 г. се жени за Фани Дярмати (родена 1912 г.). В 1936 г. става сътрудник на комунистическото списание „Гондолат” („Gondolat”). В средата на 1930-те г. се сближава със социалистическите сили, дълбоко съпреживява Гражданската война в Испания, гибелта на Федерико Гарсия Лорка, откликва на нея със стихове. След началото на Втората световна война през юни 1940 и юни 1942 г. е изпратен на принудителна работа в трудови лагери. В началото на 40-те г. отново е мобилизиран в унгарската армия, но като евреин е включен в части, неносещи оръжие - батальон, служещ само за подкрепа на военните действия, и изпратен на Украинския фронт. През май 1943 г. става католик, приема кръщение в базиликата „Свети Ищван”. През май 1944 г. победените унгарци отстъпват, а батальонът на Радноти е изпратен в Сърбия. Поетът е депортиран на 2 юни 1944 г. на територията на Югославия, в трудов лагер при сръбските медни мини, близо до сръбския град Бор. След настъплението на съветските войски и партизаните на Тито през август 1944 г. групата на Радноти, състояща се от 3200 унгарски евреи, е принудена да се оттегли пеша в Централна Унгария. Много малко остават живи. По пътя Радноти, с крака в гангрени, напълно изтощен, е застрелян заедно с двадесетина лагерници от конвоя и погребан в общ гроб - на 10 ноември 1944 г., около село Абда, Северозападна Унгария, недалеч от гр. Дьор. Половин година по-късно при ексхумация тялото му е опознато по бележника със стихове от последните месеци на живота му, открит в джоба на лагерната му куртка. Тленните му останки са препогребани в гробището на Будапеща. Автор на книгите „Езически поздрав” (1930, силно повлияна от френския експресионизъм и социалните идеи на епохата), „Песента на новите пастири” (1931, конфискувана от властите), „Оздравителен вятър” (1933, в нея поетът скъсва с авангардизма и се насова към изкуството на реализма), „Новолуние” (1935), „Крачи, крачи, осъдений на смърт!” (1936, награда „Ф. Ф. Баумгартен”), „Стръмен път” (1938), „Под знака на Близнаците” (1940, автобиографична повест), „Календар” (1942), „Разпенено небе” (1946, издадена посмъртно в Румъния, тя включва последните му стихове, които са пропити от вяра във възраждането на Унгария). Изявява се и като преводач - „Карунга, повелителят на мъртвите” (1944, преводи на негърски народни приказки). Превежда стихове на Сафо, Хораций, Виргилий, Тибул, Проперций, Ронсар, Лафонтен, Дю Беле, Рембо, Маларме, Кокто, Аполинер, Елюар, Сандрар, Рилке, тези преводи са издадени в книгата му с избрани поетични преводи „По следите на Орфей” (1942). Заедно с поета Ищван Ваш издава през 1940 г. сборник със стихове на Аполинер. Лириката му е преведена на 19 езика. На български език е представен с книгата „Без ангел закрилник” (1983) в превод на Валери Петров.

Публикации:

Поезия:

ОКТОМВРИ, СЛЕДОБЕД/ превод: Иванка Павлова/ брой 105 април 2018

ИСПАНИЯ, ИСПАНИЯ/ превод: Нино Николов/ брой 105 април 2018

В ДВЕТЕ ТИ РЪЦЕ/ превод: Иванка Павлова/ брой 141 октомври 2021

ОДА/ превод: Петър Велчев/ брой 149 юни 2022

В ДВЕТЕ ТИ РЪЦЕ/ превод: Александър Миланов/ брой 162 ноември 2023