Янош Вайда

превод: Нино Николов

Ах, веднъж да те прегърна
и веднъж да те целуна -
за да те прегръщам вечно,
вечно за да те целувам!

Дни отлитат, сетне - нощи.
Колко им е да се сменят?
Дай ми, скъпа, малка вечност,
пълна с радост непомерна!

Бърза тоя свят - проблясва
като миг. И отминава.
Вече е в смъртта си само,
само Тя не ни забравя!

Затова бъди за мене
моя смърт и моя вечност -
ах, веднъж да те прегърна,
моя ще си безконечно!