Дюла Юхас

превод: Иванка Павлова

ВЪВ ФЕЛЕДХАЗА ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1918

Счупено крило. В гъстия листак
грохнала мълчи мелницта пак.

Не животът тук мели, а смъртта.
Плах щурец реди тъжно песента,

че след летен зной идва зимна кал.
Бедният щурец, как би издържал?

Скучен път. Върви, пушейки с лула,
сит еснаф, вглъбен в своите дела.

Бъбря си на глас, сам по навик стар.
Огънче сред дим мига като жар.

Треската сломи тук един поет…
Хей, еснаф, пуши, пей, щурецо клет!

1918

СВАТБА

Контрабас бучи, ей че странен звук,
глух камбанен звън сякаш еква тук,
кучета в нощта вият, врани рой
пращат отглас с грак в нощния покой.

Стане ли жена кръшната мома,
в бой и ругатни крее у дома.
О, не е шега селският живот!
Цял ден чак до мрак всеки лее пот.

Глъхне в тишина зиме всичко пак.
Вечери без край. Студ, гъстещ мрак.
Спи човекът тук своя мечи сън,
кучета ръмжат в преспите навън.

Контрабас бучи. Вехнеща луна.
Шаферът изпи вече не една
чаша. Хоризонт, цял обвит в мъгла:
там Смъртта с коса вече е дошла…

1923