Мартен Калеев
Стана от масата, на която пишещата машина стискаше белия лист с валяка на шейната си. След доста умуване бе изписал само няколко фрази - според него почти безсмислени, и отиде да отвори, защото някой бе позвънял на входната врата.

Мартен Калеев
Искърът влачи лъскавите дрипи на смазката, гърчи се между Лакатнишките скали и отгърмява надолу по дефилето. Гледам мътната вода, после замятам коженото яке и тръгвам по асфалтираното шосе, което излъчваше суха топлина. Направих едва десетина крачки и някой подвикна от спрелия зад мен автомобил:

Мартен Калеев
Площадчето се е проснало почти в несвяст от летния пек. Улиците са се скупчили да прекосят реката, но мостът не ги пуска между прашните си каменни перила и те тръпнат в жегата. Под него реката скимти между камъните.

Стефан Страшимиров
Данчо Каракачанина от години живееше високо в планината, където от млякото на неголямото му овче стадо правеше най-вкусния кашкавал в областта. През лятото помагаха жена му и снахата, отбиваха се и внуците.

Стефан Страшимиров
Беше проклето бабе - от онези,които мислят, че светът се крепи върху прегърбените им рамене. Рано остана вдовица и единствената опора и радост беше синът й. Малко преди да премине в категорията „стар ерген”, той се ожени естествено „не за тази, която заслужаваше”.

Стефан Страшимиров
Бай Георги Мокрия от дълги години стопанисваше пивницата в селото и се славеше като най-добрия кръчмар в околността. От личен опит знаеше, че пиенето върви по-добре с хубаво мезе.

Георги Стойков
Винаги, когато мисля за омаята и прелестите на българското слово, си представям онзи бистър кладенец по стария римски път между моето родно село Дерманци и Драгана.
Кладенецът няма история. Той е вечен. Водата му е мека като есенни горски багри. И мирише на билки: бабина душица и мащерка, риган и подбел, глогов цвят и липа.

Иван Енчев
ВЪРХОВЕТЕ НА НЕБЕСАТА
Когато си в ниското, Планината има много върхове. Те издигат своите чела чак до дъното на небесата. Там, вместо риби и акули, плават подводници от облаци, натоварени докрай от добри намерения на безброй хора да бъдат честни и правдиви.

Олга Новикова
превод: Татяна Любенова
1.
Ирина се втурна в къщи и, захвърляйки чантата си на дивана, целуна майка си по бузата. Тя се притисна към топлото й рамо и погали безсилната й ръка, лежаща върху коленете, рязко очертаваща се под лекото наметало.

Мая Цекова
Гърмяният заек винаги знае как да накара ловеца, смятащ се за артист на живота, да си изгърми барута.

Борис Цветанов
Мая Цекова, “Афоризми”, изд. „Стено”, Варна, 2019 г.; “Съчки за огъня”, изд. „Стено”, Варна, 2021 г.
В един свой афоризъм Мая Цекова казва: “От животни сред хората ми идва да хвана гората”.

Любомир Духлински
ВИСОКО
Там горе, на хълма,
на високото искам да стигна.
При нозете на Бога -
оттам да виждам далече.

Янко Стефов
Тъкмо си бях легнал и чух как някой хлопа по входната врата. Наметнах балтона и излязох да видя какъв зор има тоя, дето така зверски  блъска. Отворих и  изведнъж някой ми тикна в ръцете автомат „Калашников”:

Илия Михайлов
Неделният следобед се разхожда с ръце в джобовете по прашните улици на града, който е задрямал върху възглавницата на собственото си блаженство. Разминава се с голямата мързелива гъсеница от автомобили, пъплеща по булеварда, връщайки се отнякъде.

Ники Комедвенска „Легенда за Градинчица”, изд. Астарта, 2022
Банко П. Банков

Отзивът за прозаичния сборник „Легенда за Градинчица” от Ники Комедвенска,е повод да се отправи поглед върху националната ни традиция в полето на разказа.

Младен Исаев
Слизат кравите по хълма,
а подире им - нощта.
Говедарчето изпълва
с проста песен вечерта.

Николай Огарьов
превод: Нико Стоянов
***
Към Н. А.
Съюзът ни и свят, и волен,
тълпата глупава и зла
ще гази пак самодоволно
със тежките си колела.

Янко Стефов
СТАРИЯТ ПОЕТ
Той слизаше от планината.
От планината, от върха,
понесъл кротко във душата
на мъртвите предци духа.

Рамела Бохосян
Из „И в снега, и в жарта” (2022)

РИСУНКАТА
Цяла нощ насън рисувах.
Нарисувах усмихнат оранжев невен
върху престилката на Слънцето.

Георги Майоров
Писателят Йото Пацов във в-к „Народна младеж” навремето разкършваше трудовия делник на работническо-селската младеж, а перодръжките ни вкупом, като Комсомол, бяха авангардът на комунистическия строй в процъфтяващата ни татковина. И бяхме верни, защото човек не служи на тоя или оня, а на времето.

Любен Панов
(попътна бележка)
Гръчко, дето са му викали дедите ни. Като застудее тука, тревата засъхне и наближи времето на агненето, овчарите подкарвали сюриите си и - оттатък Родопа. Под другите й склонове - някъде по-сиви и прошарени откъм зеленина, но пък по-топли.

Иван Д. Христов
Писателят, поетът и публицистът Иван Енчев в поредната си книга „Добрата дума” (Изд. „Българска книжница”, С. 2019) успешно се справя като литературен анализатор на новоизлезли книги с поезия и проза.

Иванка Лапавичева
Поглед върху новата стихосбирка „И в снега, и в жарта” - 2022 г.
Рамела Бохосян рисува картини - не с четка, а с думи. Почти всяко нейно стихотворение може да се визуализира върху платното на художника.

Роке Далтон
превод: Никола Инджов
УСТАНОВЯВАХ КОНТАКТ
Валеше, когато установих контакт с моята група,
начинът да прецеждам думите навярно се понрави
на трима-четирима души с лице като на Гоя,
но на събранието хората изглеждаха отегчени

Татяна Любенова
ПОКЪЛВАНЕ
Поетични семена
във Душата ми покълват.
Пролетната светлина
гони зимното безмълвие.

Бойко Беленски
откъс от романа

В края на зимата спешно извикаха полковник Вазов в щаба на армията. Повишаваха го. Трябваше да напусне бригадата. Това беше неминуемо, иначе нямаше да има развитие. Така на 1 март 1917 г. той пое командването на 9-а Плевенска дивизия, чийто досегашен началник бе генерал Стефан Нерезов.

Пламен Георгиев
Храним се с илюзии редовно, и то на шведска маса.
От тези дезодоранти парите спряха да миришат.

Николай Рубцов
превод: Марко Марков
ХЛЯБ
В торбата сложих кашкавал, бисквити,
бадем дори - разтуха и разкош.
Но хляб не взех: - къде из планините
да мъкна хляб на път и ден и нощ.

Димитър Хаджитодоров
ПАМЕТТА НА ВОДАТА
На най-ниското, край ж.п. насипа, се събират водите от разтопен сняг и от пороите. Наносът пясък и чакъл белее като бетонна площадка. Потоците издълбават алеята, защото страничните канавки са занемарени и непочистени.

Светозар Казанджиев
1.
Трудно е да си представим развитието на българското кино, без яркия и незабравим образ на Стефан Данаилов. Изиграл повече от седемдесет роли в киното, трийсет в театъра и близо толкоз в телевизията, той е своеобразен рекордьор, един от любимците на публиката.

Венцислав Бойчев
За благородството не е нужен благороден произход.
Посредствеността не понася превъзходството.
В основата на мокрите поръчки стои сухото.

Ейвин Болстад
превод: Любомир Духлински
Началникът на пощенския отдел Симон Хамър, стар служител на фирмата, навърши шестдесет години. Много се разказваше за неговите търговски способности!

Васил Венински
Кой не иска да има севда? Ама не каква да е севда, а бендисана (1) първом в най-свидната ти пазва. Севда, лумнала додето очите още не са сколасали да се нагалят както трябва, а сърцето вече е казало тежката си дума…

Румен Стоянов
Не знам кое от двете по-важно, предно е, може би трябва заглавието да гласи „Ритъм и слово”. Прочетох „Клепалото бие”, подзаглавено „Антология на българската християнска поезия”, том първи, съставител свещ.

Иван Антонов
РЕКА
Аз съм река:
понякога напоително нежна -
водата ми светло докосва брега
с любов необяснимо безбрежна,

Боян Ангелов, „Ако изобщо има бряг”, „БОГИАННА”, 2021 и нови стихове
Банко П. Банков

Да се анализира творчеството на този даровит, оригинален наш съвременник, е предизвикателство. От една страна е възможна сянка на съмнение, дали подтикът за вглеждане в поетичния му свят не е повлиян от общественото му позициониране.

Иван Карадачки
РЕЧНИК
От войната се върна татко
и донесе в сандъчето дървено
една своя превръзка -
цяла в засъхнала кръв,

Пенка Иванова
Цяла нощ старецът не мигна. Може би защото бе изморен от дългия път.
„Защо ли предприехме това пътуване? Най-добре се чувствам у дома - в нашата Долина.” Не го свърташе - неспокойна личност е.

Орлин Орлинов
***
От войнишка дружба имам нужда…
Има ли на тоя свят, кажете,
нещо по-голямо - да пробужда
мъка във сърцата на мъжете?

Семьон Ботвиник
превод: Красимир Георгиев
ДОБРОТО В СВЕТА УСТОЯВА
Доброто в света устоява:
градини, горяли в беди,
легенди и шир засияла,
и песни на вечни води.

Карл Микел
превод: Ана Александрова
1.
А вечерта такава мъка ме обхвана,
намерих хората и се оплаках:
принадлежа към мъртвите от идната война!

Евгения Динева
Слънцето грее високо в небето, а жарките му лъчи къпят в златна светлина всичко до което се докоснат. Онова време от годината е, когато пролетта отдавна си е отишла, изтъркулила се е в знойното лято на късния август.

Евгения Динева
„От всички изречени или написани някога думи, най-тъжните са тези: Можеше да бъде.” Джон Грийнлийф  Уитиър
Отхапвам от ябълката и подавам друга от кошницата на Стоян. Той стои до мен на пейката в двора и се взира в нещо невидимо за мен напред.

Евгения Динева
- Вие ли сте Ана-Мария Петрова?
Жената от другата страна на линията не ти дава време да отговориш преди да ти заяви със същия безразличен тон като на човек, който не прави такива обаждания за първи път:

интервю на Лияна Фероли

На 11 май 2022 г. от 17 ч. във Военния клуб тържествено ще бъде отбелязан Денят на Св.св. Кирил и Методий и на библиотекарите. Събитието, под надслов „Животът в думи и в думите-живот”.

Георги Гривнев
1.
Те са братя - Лазар и Михаил Марински от хайдутското село Славейно. По-малкият Михаил завършва агрономство и се отдава на професията си, но тя се оказва тясна за неговата природна нагласа и започва да издава вестник, но не частен /по времето на социализма това не бе позволено/ - издател е Държавното горско стопанство.

Мария Галишка-Владимирова
В живота си всеки човек търси нещо, стреми се към нещо - понякога дори без точно да го формулира, без да съзнава, че всъщност си е поставил ясна цел.

Иван Енчев
ГЕРГЬОВДЕН
А някога бе всеки млад и строен.
Сега е само построен в опашка -
да вземе пенсията самолично.

Рени Васева
КЪЩАТА
Къщата горе, на хълма,
посрещна изгрева будна,
светлината потъна в ресниците,

Георги Райчев

„Че ден за химни ти дочака,
дочака жътва в своя ден
и като слънце слезе в мрака
от блясък царствен озарен…”
Димчо Дебелянов

Ботьо Буков
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Денят, узрял в една безсмъртна пъпка,
взриви леда на сивия ефир.
Око, буди се! Разтреси ме, тръпко!
Надеждо, дай на грешника си мир!

Значението на П. П. Славейков в книгата „Ляво поколение” на Иван Мешеков
Панко Анчев
1.
Тази тема почти (за да не кажа никак) не се анализира. И то не само по отношение на Пенчо Славейков, но изобщо на българските писатели.

Василка Хинкова
КЪСНО
Ако можеше животът ми да се повтори
и ти да се надигнеш изпод пръстта
и животът ни като прозорец да се разтвори
колко ли неща бих променила, колко неща?

Маргит Кафка
превод: Василка Хинкова
Мой приятелю мили,
този оброк какъв е?
Кой ли бог го е писал
и в сърцата ни вписал?

Лалка Павлова
Още от първите съзнателни години на живота си ние приемаме и съхраняваме в нашата памет старата римска максима: „Моят дом е моята крепост”.

Продрум Димов

Струва ми се, че подобен напрегнат емоционален въздух дишат стиховете на Валентина Атанасова в най-новата й поетична творба „Сянката на сърцето”, която ни предложи в края на миналата година великотърновското издателство „Фабер”.

Израй Мамберов
превод: Кръстьо Станишев
„Учителят никога не ще се
умори да учи детето.”
Абай

Емирхан Огуз
превод: Ахмет Емин Атасой
ИЗ „ПРЕДАНИЕ ЗА ОГНЕКРАДЦИТЕ”
отидох да открадна огъня от Прометей прикован за скалата
минавайки през копиетата на ветровете бушуващи по заледените
кратери на вулканите

Стефан Койчев
Навън се смрачаваше. Владо погледна към сервитьора. В чашите им имаше още недоизпито вино. Радо вдигна своята. Отпи голяма глътка.
„Нещата ще се подредят полека лека… ще отнеме малко време. Утре ще говорим със стачния комитет в комбината.”

Пенчо Чернаев
Банко П. Банков, „Социален преход”, Фастумпринт, 2022 г.

В тия няколко думички се опитвам да събера най-сбитата характеристика на уважавания голям български писател Банко П. Банков. Един и същ, защото неговият стил, слог, наратив не могат да се сбъркат с тези на никой от събратята му писатели.

Дьорд Шаркьози
превод: Елена Алекова

НЯКОЙ МЕ ЗОВЕ
Някой ме зове, зове ме някой;
виждам как в далечината плахо
бледата й, тръпнеща ръка ми маха.

Нури Демирджи
превод: Ахмет Емин Атасой
AЛЗХХ*
не излиза от вилата си, ушила е тъмночерни дебели завеси,
оставя тюлбента, хваща се за тютюна, после за елека шарен
китна къща, тънка девойка, седефена тамбура, кака, дамла сакъз

Мира Дочева
***
Изпънали стеблата си зелени,
с разрошени и огнени перчеми,
лалетата в градината край мене,
с ветрищата играят си засмени.

Любен Панов
Изданието е допълнен и преработен вариант, в който авторът му  Иван Коджабашев е събрал в едно тяло последните  си четири фотоалбума  - „Местно време” /2015/, „Обратно броене” /2018/, „Неповторими мигове” /2020″ и „Пловдивска фотохроника /2021/.

Георги Стойков
Колкото и добри думи да кажа за Иван Вълев, все няма да покрият истинската му същност. Щастие за нас е, че такъв надарен човек избра историческия ни град Плевен да реализира своята дарба. Регионът се оказа богат духовен извор.

Марин Кадиев
Без да се впускам в исторически разбори, ще кажа, че хуморът е умение да видиш скритата същност на нещата, тяхната прозрачност и въобще да видиш смешното в неговите различни изяви.

Илия Зайков
В един късен априлски ден на 1978 година, като спазвахме само посоката и вървяхме по изоставените, на места обрасли, на места изровени от пороите пътчета от Храбрино и Извор нагоре в планината, някъде около обед излязохме на високото равно било към Дедево.

Николай Ашукин
превод: Тихомир Йорданов
ОКТОМВРИ
Октомври. Дачата е пуста.
В градината - мъртвешки сън.
Простенва тъжен вятърът навън
и дъжд оплаква лятото пред пруста.

Велимир Хлебников
превод: Красимир Георгиев
КОГАТО УМИРАТ
Когато умират конете - дишат,
когато умират тревите - съхнат,
когато умират слънцата - те гаснат,
когато умират хората - пеят песни.

Жужа Раб
превод: Елена Алекова
Боже милостиви дай ми дай ми дай ми -
още малко да живея като отвеяна
още малко да плача от любов

Дюла Юхас
превод: Иванка Павлова
ВЪВ ФЕЛЕДХАЗА ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1918
Счупено крило. В гъстия листак
грохнала мълчи мелницта пак.

Дюла Юхас
превод: Александър Миланов
Пламти унгарско лято с огнен чар,
пламтят и маковете като жар.
Ври Тиса в обедните часове,
прегърната от жежки брегове.