Дюла Юхас

превод: Александър Миланов

Пламти унгарско лято с огнен чар,
пламтят и маковете като жар.

Ври Тиса в обедните часове,
прегърната от жежки брегове.

Атлазни облаци почти без плът
във огъня на жаждата горят.

Задъхват се от жегата щурци,
изтегнати край тлъстите кръстци.

Задушен зной над лятото тежи,
с ориенталска леност то лежи.

А ако блеснат изведнъж искри
и тази немота се разгори?

И ако по-могъщо от тайфун
развихри лятото унгарски бунт?

1918 г.