Костас Кариотакис

превод: Атанас Далчев и Александър Муратов

Омаен час. Атина тая вечер
мълчи, излегната като хетера,
от аромати въздухът трепери,
душата нищо не очаква вече.

Над покривите вечерта наднича,
навела дълги сребърни ресници,
а там Акрополът като царица
порфирата на залеза облича.

Целувка огнена - небето блясва;
в Илисос още незаспал зефира
дръвчетата дафинови задиря.

Омаен час, когато в храма Зевсов
немирно птиче друго птиче гони,
с криле докосва белите колони.