брой 134 януари 2021

РАСУЛ ГАМЗАТОВ

Светозар Казанджиев
За първи път видях Авар (приятелско обръщение към Гамзатов заради аварския му произход) в Смолян в края на 70-те години на ХХ век. Беше с композитора Ян Френкел в атриума на Областната управа, тогава Окръжен комитет на БКП.

{Още»}

 
ДИМИТЪР РАЙЧЕВ

Светозар Казанджиев
Той е основоположник на модерната спелеология в Родопите. Това ще рече - първият, който се занимава с научно изследване на пещерите. Чепеларецът знае, че лесните пътища не водят никога до големи цели.

{Още»}

 
АТАНАС КАПИТАНОВ

Светозар Казанджиев
Животът на Маестро Капитанов не изобилства със съдбовни обрати и драматични изненади. Той е последният „мохикан” от онова поколение ентусиасти, поело живота в ръцете си в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век, за да го извади от пепелищата на войната и да го понесе през нацъфтелите жита на новото [...]

{Още»}

 
УИЛЯМ МЕРЕДИТ

Светозар Казанджиев
Той е сред най-ярките съвременни поети на САЩ. Носител е на престижната награда „Пулицър” (1988), която се присъжда за върхови постижения в литературата, журналистиката и музиката, учредена на името на Джоузеф Пулицър, американски евреин. Други неини кавалери са:

{Още»}

 
ДАФО ТРЕНДАФИЛОВ

Светозар Казанджиев
Гайдата води началото си от времето на Орфей. По-късно (около 100-та година от н.е.) Гай Светоний Транквил (Светоний) пише в своята книга „Дванайсетте цезари”, че Нерон свирел на гайда.

{Още»}

 
КАМЕН БОЛЯРОВ

Светозар Казанджиев
1.
Понякога пътят на революционера е изключително сложен, но винаги е светъл, независимо дали води към кладата или към слънцето. Огрян от една идея и от една песен, превърнала се в химн, от личен, той става общ път.

{Още»}

 
РОСТИСЛАВ КАИШЕВ

Светозар Казанджиев
Академик Ростислав Каишев е от с. Чокманово. Произхожда от стар род с 250 годишна история, дошъл от Беломорието във висините на планината. Това станало, когато ислямският полумесец блеснал като ятаган и окървавил християнския кръст.

{Още»}

 
ВЛАДИМИР РИЛСКИ

Светозар Казанджиев
Той е художник с необикновена съдба. Когато умира през 1969 г., аз бях ученик в Райковската гимназия. Вестта за неговата смърт (убийство с камък) в с. Широка лъка, премина през класните стаи като непрочетено писмо.

{Още»}

 
ПЕТЪР МАРИНОВ

Светозар Казанджиев
1.
Талант извън времето няма. Той се ражда, за да събуди историята, да осмисли действителността и разкаже за нея така, че хората да му повярват. Това кара нашето уважение да коленичи пред талантливия, пред добрия човек, за когото казваме, че е докоснат от Божията ръка.

{Още»}

 
НИКОЛАЙ ВРАНЧЕВ

Светозар Казанджиев
Удивително малко знаем за него. Случвало се е приятели да ме питат, защо Регионалната библиотека в Смолян, носи неговото име? За мнозина той е тера инкогнита (напълно непознат).

{Още»}

 
ХРИСТО КАРАМАНДЖУКОВ

Светозар Казанджиев
В годината, когато той си отива (1952), аз се раждам. Между нас лежи времева полоса от един век. Не мога да я приема, но съм длъжен да я осмисля.

{Още»}

 
ПОЛКОВНИК ВЛАДИМИР СЕРАФИМОВ

Светозар Казанджиев
Този мъж на честта и пагона е освободил Родопите от най-дългото робство. Биографията му на пълководец е комплимент за българската военна история. Той оставя забележителен пример за командирски морал на войник, който знае как се обича и как се мре за родината.

{Още»}

 
ПО СКЛОНА НА ЖИВОТА

Драгомир Шопов
Стопява се снегът. По склона на живота
изтлява бялото, студеното е само спомен стар.
А ти вървиш, вървиш към своята Голгота
и вятър е може би единствения твой другар.

{Още»}

 
РАБОТНИКЪТ, КОЙТО ОТКУПИ ВОЙНАТА

Михаил Михайловски
Той влезе във изложбената зала
и тихо край пейзажите премина.
Тук всяка багра нежност би му дала,
но той се взря в една картина,

{Още»}

 
„ПЕПЕЛЯНАТА ЧОРБИЦА” ОТ КАЛИНА МАЛИНА

Соня Вичева
С пищното многообразие на сюжетите си, с волния размах на въображението и богатството на чувствата, Калина Малина е една от здравите опори на нашата детска литература.

{Още»}

 
„В МЕЧАТА ПЕЩЕРА” ОТ В. ДУНАВСКИ

Соня Вичева
Васил Дунавски е ново име в детската ни литература. Грабнат още в ранното си детство от неволята и оскъдицата на черния труд, той и в творбите си възсъздава пак мрачния, безслънчев живот на отритнатите от съдбата.

{Още»}

 
ДОБРУДЖАНКАТА В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЙОРДАН ЙОВКОВ

Соня Вичева
Како всеки роден писател Йордан Йовков познаваше творческите си възможности и ги насочи там, отдето можеше да черпи най-живителните сокове за белетристичните си творби.

{Още»}

 
СПОМЕНИ ЗА СТАНКА ПЕНЧЕВА

Красимир Власев
- Не се страхувам, аз съм от Сливен - каза Станка Пенчева и рязко отвори вратата на таксито, с което бях отишъл да я взема от станцията на писателите в Хисаря, за среща с читатели в Сопот.

{Още»}

 
ТОЙ ОЧОВЕЧАВАШЕ ЖИВОТНИТЕ

Георги Георгиев
Тъжна беше днешната ни среща с поета Власо Власов. Както и друг път, се видяхме в преддверието на Софийската градска библиотека пред книжарския щанд на Катя Желязкова.

{Още»}

 
„МЪЖЪТ С ЧЕРНАТА РИЗА” ОТ ДИМИТЪР ПЕТРОВ

Маргарита Петкова
Лирическият герой на Димитър Петров е многолик и многообразен. Плува в поетиката с придружаваща музика и ритъм безстрашно и откривателски. Същевременно спазва определен морален принцип на честност към себе си и към другите.

{Още»}

 
ГРЯХ И ВИНО

Димитър Петров
Из „Мъжът с черната риза” (2020)
ГРЯХ И ВИНО
Наливай грях и вино
във Душата ми.
Смокинова тръпчивост
с устни ми дарявай

{Още»}

 
МОЯТА МЕЧТА

Из „Адресът на любовта” (1984)
Максим Асенов
МОЯТА МЕЧТА
Аз мечтаех за тебе. Аз те търсех отдавна,
както сламката търси безнадежден удавник.
Не на плажа под слънцето грациозно полегнала,
обградена от гларуси, в морето загледана.

{Още»}

 
МАДАРСКИЯТ КОННИК

Георги Гълъбов
Интересно, кой беше направил това точно копие на Мадарския конник и то върху стената, ограждаща стар опустял дом-крепост в швейцарските Алпи над Берн.

{Още»}

 
ЗИМА

Никола Ракитин
1.
Пътища загубени в мъгла,
лес като мираж със бяла грива,
и под сняг затрупани села,
де неволята не си отива.

{Още»}

 
„ДАРОВЕ НА БАЛКАНА” ОТ НИК. ВАС. РАКИТИН

Петър Динеков
„Дарове на Балкана” от Ник. Вас. Ракитин, издава Т. Ф. Чипев
И в новата си книга Ракитин се явява такъв, какъвто го познаваме. Дошъл от селото в града, той се чувствува чужд на действителността, която го заобикаля, не може да се сроди със средата, в която живее.

{Още»}

 
ПРОСТИ МИ, ВЕЧЕ СЪЩАТА НЕ СЪМ…

Марина Кабанова
превод: Иван Антонов
***
Прости ми, вече същата не съм,
която леко в облаците скита!
Аз обикновена съм наяве и насън
и не разбрала жеравите как, защо отлитат.

{Още»}

 
ЗА КАКВО…

Юрий Баладжаров
превод: Тихомир Йорданов
Да, срещнахме се…За какво?
И сякаш друго не видели
да бъдем двама две недели
поискахме по същество.

{Още»}

 
СЪДБАТА Е РЕКА ВЪВ ВРЕМЕТО…

Георги Н. Николов

От две части - „Ако този ден липсваше от календара” и „Животът е пяна от сън”, е изграден наскоро преведения у нас сборник с разкази „Разноплеменни любовници” на кипърския писател Христос Хаджипапас, С., изд. „Балкани”, 2020 г.

{Още»}

 
НОВОГОДИШНО

Красин Химирски
НОВОГОДИШНО
Гърми канодата на фойерверките
като през войната
на канонерките.

{Още»}

 
ПРИНОСЪТ НА ИВАН СЕСТРИМСКИ ЗА НАЦИОНАЛНОТО НИ ВЕЛИЧКОВЕДЕНИЕ

Продрум Димов
Житейският и творчески път на Константин Величков вече десетилетия наред привлича вниманието на не един и двама наши изследователи, видни интелектуалци, които не без основание изтъкват неговото твърде осезаемо, а в някои отношения и респектиращо присъствие в следосвобожденска България.

{Още»}

 
СЕНКИ

Олга Брадистилова
СЕНКИ
Ръцете ми тежат на колената,
фиксиран погледа ми е като през сън,
и чувствам си заспали рамената
и слушам бурята, която вие вън.

{Още»}

 
„ИМА ЕДНА СТРАНА…” - ФЕЙЛЕТОНИ ОТ ЯСЕН ВАЛКОВСКИ

Мирослав Минев
„Има една страна…”, фейлетони от Ясен Валковски, София, 1935 г.
Наистина има една страна, в която през януарий 1935 г. един внимателен гражданин, неин поданик, без фалшифициран документ и без професия с особени титли, раздвижи доста енергично гражданското чувство на своите сънародници.

{Още»}

 
ИЗ ЦИКЪЛА „СЛОВЕНСКИ СОНЕТИ”

Миран Ярц
превод: Елисавета Багряна

Тук само съм с ухо в света далечен,
а ти, око, насити се на красота
по чужди краища. След толкоз самота
за наша реч съм много жаден вече.

{Още»}

 
ДЪЖДОВНА ПРОЛЕТ 1933

Миле Клопчич
превод: Елисавета Багряна

Нощта е тъмна - с всяка нощ по-тъмна,
денят е сив, със всеки ден по-сив.
Беснее вихър, дъжд плющи безспирно
и утре някой няма да е жив.

{Още»}

 
В КИЛИЯ НОМЕР ПЕТ

Иго Груден
превод: Елисавета Багряна
Двадесет на пода мразен,
във килия номер пет,
тук сближени, хора разни,

{Още»}

 
ЖАЛБА

Цене Випотник
превод: Елисавета Багряна

Ще дойде май и пак край къщата ми родна
ще пее вятър, облак ще роси Горица,
след слънцето в леса ще бързат птици,
пчели рояк ще бръмнат над полята плодни.

{Още»}

 
ИЗ ЦИКЪЛА ЗА НИНА

Матей Бор
превод: Елисавета Багряна
Пак бягат дните както и тогава,
когато с мен вървеше редом ти.
И тръгвам пак на път и аз отново -
пожари и засади, и беди.

{Още»}

 
ПО МОЯ ПЪТ…

Иван Цанкар
превод: Елисавета Багряна
По моя път ти рози не разсипвай,
страхотен, тъмен той лежи пред мен:

{Още»}

 
НАЧАЛО

Иван Пенев
Панелената сивота
неделните ми дни поглъща.
Като след свършена война
градът към селото се връща.

{Още»}

 
ЗДЕНКА ТОДОРОВА: „ПИСАТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМИ КЪМ ВИСОТИТЕ КАТО АЛПИНИСТ”

интервю на Мирослава Панайотова със Зденка Тодорова
- Какво ти дава сили в моменти на колебание?
- Интуицията! Когато имам колебание, доверявам се от малка на интуицията. Интуицията е моя пътеводител, който никога не ме е отклонявал от пътя по който, макар и зигзагите, продължавам да вървя доста стабилно.

{Още»}

 
ДАДОХ ОБРОК!

Зденка Тодорова
откъс от книгата “Посланията на оброчищата”
„Повечето днешни обичаи са израз и въплъщение на някогашните български схващания и разбирания и са останали още оттогава с почти нищожни промени.”
Димитър Съсълов

{Още»}

 
„БЕСНИЯТ”

Любомир Робертов
Из „Двете страни на уравнението” (1971)
Кой ли пръв го нарече така? Твърде е възможно да не е имало пръв. Мисълта да е витаела над хората и да се е просмукала в съзнанието им просто така - от въздуха.

{Още»}

 
ЕФРЕМ КАРАНФИЛОВ ОТБЛИЗО

Георги Георгиев
Често си задавам въпроса: кои от моите учители, преподаватели в Икономическия институт, командири и началници в армията, са оказали най-силно влияние върху мен.
И все повече стеснявам кръга на тези имена.

{Още»}

 
РОДИНО!

Трайко Симеонов

Не бях наченал още аз да сричам
и наште родни книги да чета,
започнал бях аз тебе да обичам,
Родино свята - майчице земя…

{Още»}

 
ЖАЖДА

Богдана Стайкова
Аз пак жадувам за незнайното
и нови брегове ме пак зоват…

{Още»}

 
„ПРЕЗ ОГЪН И КРЪВ” – РОМАН ОТ ИЛИЯ МУСАКОВ

Любомир Бучков
Сред нашата историческа литература рядко се среща творение, написано със замах и познаване на даден исторически момент. Книжовността и неограниченият простор на писателското въображение - ето причините, които спъват нейния развой.

{Още»}

 
ДВЕ КНИГИ ОТ ИЛИЯ МУСАКОВ

Мирослав Минев
„Черешовите води”, разкази от Илия Мусаков, София, 1935 г.
„До телените мрежи и в мир”, разкази от Илия Мусаков, София, 1935 г.
Две книги, погалени от един и същи дух, които разтварят пред очите ни страниците на два различни свята.

{Още»}

 
„ДИОНИСИЙ”, РОМАН ОТ П. КАРАПЕТРОВ

Васил Каратеодоров
Художествената историческа литература у нас направи значителни завоевания през последните години и успя да спечели голям кръг на влияние в културния ни живот.

{Още»}

 
„ДИОНИСИЙ” – ИСТОРИЧЕСКИ РОМАН ОТ ПЕТЪР КАРАПЕТРОВ

Мирослав Минев
„Дионисий” - исторически роман от Петър Карапетров, София, издание на „Древна България”
Замахнал ръка през слънцето на нашите дни, Петър Карапетров от няколко години разгръща майсторски страниците на родната история, търси образите на великите знаци, останали върху платното на времето и се мъчи да разчете в оскъдните остатъци дирите на пламенната душа на далечните люде.

{Още»}

 
ИЗ „ЗИМА В РАВНИНАТА”

Иван Василев
откъс от цикъл
Комините са старци белобради,
запушили от пръстени лули…
А трети ден снегът вали, вали -
останаха и птичките без радост.

{Още»}

 
ДА ЖИВЕЯТ ЧЕРУПКИТЕ!

Александър Геров
Не са само простосмъртните хора, които се затварят в кръга на своите егоистични интереси и гледат да бъдат колкото се може по-далеч от катаклизмените събития на нашата епоха.
И писателите се крият в черупките си.

{Още»}

 
МОЯТ ДОМ

Надежда Цветкова
превод: Иван Антонов
МОЯТ ДОМ
Да, книги, музика, цветя -
в дома си всичко туй обичам.

{Още»}

 
СЛУЧАЙНА СРЕЩА

Сергей Глебов
превод: Иван Антонов
СЛУЧАЙНА СРЕЩА
Случайни срещи малко ли плете
любовта случайна?
Ще можем ли опази с теб
онова, което беше тайна?

{Още»}

 
АМЕДЕО МОДИЛИЯНИ

Анна Ахматова
превод: Татяна Любенова
Аз много вярвам на тези, които го описват не такъв, какъвто съм го виждала и ето защо. Първо, бих могла да познавам само някаква страна от неговата същност (сияеща) - аз бях просто чужда, вероятно на свой ред, не толкова ясна двайсетгодишна жена, чужденка;

{Още»}

 
СЪРЦЕ

Богдан Овесянин
Очите на Нона засветиха в мрака като очи на вълчица. В широкия двор на чичо й въведоха Ралин Хъшлака - потъмнял и брадясал - с разкъсани дрехи и с една кървава рана над лявата вежда. Ръцете му бяха вързани отзад с дебели въжета.

{Още»}

 
ВЪЛЦИ

Богдан Овесянин
Нягул излезе из планинския дял, но вихрушката на новогодишната нощ му напълни очите със сняг, та той направи две-три крачки, без да знае накъде стъпя. Чак когато затъна в пряспа до пояс, той се опомни и започна да се оглежда.

{Още»}

 
ГРАДИМ!

Богдан Овесянин
Ровете снеговете!
В тия бездни
от сняг, дървета,
вълци и скали

{Още»}

 
ПИСАТЕЛ НА ВРЕМЕТО, КОГАТО ПРИКЛЮЧВА ЕПОХАТА

Панко Анчев
Писателите, бележещи края на която и да било епохата, са подложени на най-тежките изпитания, които историята стоварва върху човеците. Защото им възлага, освен да преживеят драмата на упадъка, но и да я изразят в нейната цялост, както и да покажат изтощението на обществото и приближаването на неговия край.

{Още»}

 
„СТАРШИНАТА И СЛЪНЦЕТО” ДОВЕДЕ РАШКО СУГАРЕВ ПРИ НАС

Георги Георгиев
През есента на 1976 г. в редакцията за художествена литература се освободи място за белетрист.

{Още»}

 
ПРЪСТЕНЪТ

Йосиф Йосифов

ПРЪСТЕНЪТ
Старо злато мериха с карати
майсторите и със проби точни
го изваяха тъй чист, каквато
беше всъщност и нашата обич.

{Още»}

 
НЕГОВАТА АЗБУКА

Георги Георгиев
Денят бе неочакван. Заедно с писателите Никола Радев, Надежда Захариева, Калина Ковачева, Иван Динков, Янко Димов и Величко Хинов тръгнахме за Луковит.

{Още»}

 
СЪДБА

Петко Каневски
На Тончо Русев
Така дойдох, така ще си отида -
с една усмивка и с една сълза.
Отнесъл горест, радост и обида.

{Още»}

 
СВОБОДАТА ДА ИЗБИРАШ С БЕЗСМЪРТНАТА ЛЮБОВ ДОЖИВОТНИЯ ЖИВОТ

Лияна Фероли
15 години от кончината на Георги Талев
Нощта, оплела сънните дървета,
виси над мен като рибарска мрежа.

{Още»}

 
ЕПИГРАМИ

Фиме Рановски
“НЕ МОЖЕ СТАДО БЕЗ МЪРША”
За да има в стадото мърша,
лош подбор овчарят е вършил.

{Още»}

 
МАЙОГРАМИ

Мая Цекова
БОРБА
Тежко, братя, все ще се живее,
докато не разберете,
коренът на злото щом вирее
горе все по върховете.

{Още»}

 
ТИШИНА

Ангел Хаджипопгеоргиев
„И прошепна в звуците на тишината…”
Пол Саймън
Някой от великите музиканти беше казал, че най-хубавото в една мелодия са паузите между нотите върху щимовете. За Тишината иде реч и дали някой се е замислял сериозно по тази тема, си задавам сутрешно питане.

{Още»}

 
ХЕМ СЪМ И ХЕМ НЕ СЪМ ВКЪЩИ…

Николай Грибачов
превод: Тихомир Йорданов
***
Хем съм и хем не съм вкъщи,
уж светът не е еднакъв,
но от Смоленск помня същата
песен добра за юнака.

{Още»}

 
ПОД КОЖАТА, В КРЪВТА ТИ, В ЛУМНАЛИЯ ОГЪН…

Юлия Жданова
превод: Тихомир Йорданов
***
Под кожата, в кръвта ти, в лумналия огън
на твойта плът пусни ме ти. Тогаз
от лудост ли, от друго ли - ще мога
за всичко туй да те помоля аз.

{Още»}

 
ИЗТОЧЕН МОТИВ

Игор Елисеев
превод: Ваня Ангелова
ИЗТОЧЕН МОТИВ
В пустинята на есенните горички
вятърът хвърля с шепи в лицето
пясък от листата.

{Още»}

 
ХИБРИД

Димитър Петров
Прибирах се от кръчмата доволен и почерпен. Мислено си представях интимни сцени с една от сервитьорките. Беше много секси в униформата на келнерка. Минах през парка, после през турската махала и накрая приближих Техникума по икономика и дървеното мостче. Времето бе топло, влажно и мъгливо.

{Още»}

 
РАШКОВА ГЪДУЛКА

Трендафил Василев
Из цикъла „Хухленски легенди”
РАШКОВА ГЪДУЛКА
Живота си изсвирил Рашко, но живее
с гъдулката си… Гласът е златолеен,

{Още»}

 
НАДПИС ВЪРХУ ПАМЕТНА ПЛОЧА

Марко Недялков
Земя, на теб защо са ти уроци
за малък и голям по мъжество?
Реки не съществуват без потоци
и не расте без корени дърво.

{Още»}

 
ХРИСТО БОТЕВ

Владимир Русалиев
Нашата нова поезия започва с бунтовническите песни на Христо Ботев,
И този, който надмина и подвига на рицарите, защото се отрече, и от своята Мадона, днес живее в сърцата и душите на целия ни народ.

{Още»}

 
НА ЧЕТВЪРТИЯ БАСТИОН

Василий Кульомин
превод: Дафинка Станева
НА ЧЕТВЪРТИЯ БАСТИОН
Достойно място за герои,
безмълвен мрамор, цвят цъфти.
А подпоручик Лев Толстой е
с такива млади тук черти.

{Още»}

 
БУЛЧИНСКАТА СНИМКА

Йордан Петров
(Под сянката на войната)
Повече от трийсет години животът на Нено “тиктака” като истински часовник - прецизно и точно. Ставаше по часовник, лягаше и работеше по часовник. И ето един ден му рекоха: бай Нено, времето ти изтече - хайде в пенсия!

{Още»}

 
ГРАНИЦАТА НА ИЗЛИШНОТО

Йордан Петров
В дните на Националния литературен конкурс “Южен полет” всичко в града се променяше. Всичко сякаш бе залято в празнична светлина и улиците са оживяваха, книжарниците изнасяха своите щандове навън, на открито, сред хората, и залите за мероприятия се препълваха.

{Още»}

 
ПРЪСТЕНЪТ

Йордан Петров
Всяка година децата от детските градини в града ходят на море. На малчуганите им харесва. На родителите също. Всички са доволни, че слънчевите лъчи и морският въздух се отразяват добре на здравето на малчуганите.

{Още»}

 
РУСОФИЛ

Йордан Петров
Неотдавна известен литератор ме изненада с един малко странен, но достатъчно респектиращ въпрос:
- Кажи ми, ти русофил ли си или русофоб?

{Още»}

 
ТОРТИЧКАТА

Йордан Петров
Да се яде сладко е много приятно. В това никой не се съмнява, но не винаги е полезно. Понякога е дори вредно. В това също никой не се съмнява. Особено когато е много. Това са го подчертавали и диетолози и стоматолози, и гастереолози. Твърди го и голяма част от научното лекарско съсловие.

{Още»}

 
ПРИТУЛЕНА АРФА

Гюлшен Алиева
ПРИТУЛЕНА АРФА
Какво, че пристига мама по пладне
и сръчно кърпи вселенската дреха -
притулена арфа в душата й пее
и птички се люпят под бялата стряха.

{Още»}

 
ПОНЕДЕЛНИК - III. ПРОЕКТЪТ

Николай Николов
Така… В събота стигнах до тази линия. Какво ще даде симулацията за нея? Въвеждам сечението, температурата и другите данни, които програмата изисква за определянето на нагревателния контур.

{Още»}

 
ПРЕДЕЛ

Христина Маджарова
ПРЕДЕЛ
Пределът е черта зад хоризонта.
Скицираш нощ. Задраскваш я. Захвърляш
картините, които не запомняме.

{Още»}

 
ЛУННОТО МОМИЧЕ

Елена Петрова
Живял на един остров смел и честен момък. Неговата работа била да посреща корабите, които пристигали. Само така островът се снабдявал с храна, платове и най-различни вещи от всички краища на света.

{Още»}

 
ОБИЧ

стихове 1975 - 1983
Марко Марков
***
Обичах небето в теб,
обичах в тебе земята,
дървото - рицарски герб
на песните и самотата,

{Още»}

 
БОЖИЕ ДЕЛО

Васил Венински
Историята, дето съм тръгнал да ти разправям, се случи подир Априлския бозгунлук /1/ през 1876-а, който османлиите удавиха в реки от кръв. Чувал си за него, а? Ей в тая касапница - която втрещи даже и надутите ингилизи - се намесиха и десетина тукашни турци. Макар че какви турци бяха? Потурнаци до един.

{Още»}

 
ПЕТАЧЕТО

Васил Венински
Тая история, дето ще ти разкажа, е истина от край до край. Да не помръдна оттука, ако лъжа! Ето на - честен кръст! Беше време, когато сиромашията бе налегнала народа дотолкоз, че всичко живо гладуваше.

{Още»}

 
ДО ДРУГИЯ КАПАН

Христина Комаревска
Из „На един дъх” (2020)

ДО ДРУГИЯ КАПАН
“Да, да”- отвърнала
(без да си спомня нищо).
Д. Габе

{Още»}

 
СНЯГ

Георги Гривнев
СНЯГ
От това ли, че дълго те очаквах,
на парцали заваля от бял по-бял?
Затова ли, че от високо падаш,
покри земята с белия си шал?

{Още»}

 
ВЕЧЕР

Христо Кацаров
ВЕЧЕР
Няма ли го вече старецът - пастира,
че сами козите край дома се връщат
по една и съща стогодишна диря -
свързала гората кленова с полето!

{Още»}

 
ДАЛЕЧНОТО ОСТАВА БЛИЗКО

Георги Георгиев
Някога декламирах откъс от поемата на Тодор Харманджиев “Поколение”, а после заобичах неговата мека белетристика. Запознах се с този мъж, с красиво лице, изсечени скули и добри очи в самия край на 1959 г. В Самоков служиха Румен и Ивайло Тодорови, синове на писателя.

{Още»}

 
АВТОБИОГРАФИЯ

Тодор Харманджиев
Автобиография на Тодор Александров Харманджиев

Роден съм на 26 януари 1905 г. в град Враца. Произхождам от дребнособственическо многодетно семейство. Основно и средно образование завърших в родния си град през 1925 г., а висше (Романска филология) в Софийския университет през 1934 г.

{Още»}

 
МЕЦАНА И ОРАЧЪТ

Тодор Харманджиев
Спусна се Мецана в полята. Отдавна не беше слизала тя от планината. Всичко сега й изглеждаше чудно хубаво. Сред полето ореше орач. Наближи го Мецана.

{Още»}

 
ИЗ „КРЪСТ И ЗНАМЕ. 1927 – 1929” (1929)

Владимир Русалиев
НЕ ГОВОРИ МИ ТИ
Не говори ми ти, че мойта младост
е минала сред бури и печал.
И че в борби за свобода и правда
сърцето си на всички съм раздал.

{Още»}

 
ДЛАН

Григол Абашидзе
превод: Марко Марков
Аз целувам дланта,
която закриля свещта в тъмнината,
за да не може внезапния вятър
да я загаси.

{Още»}

 
ТЕЛЕМОСТ КЪМ СЪВЕТСКОТО ЩАСТИЕ

Александър Климов
превод: Литературен свят

Въпреки забраната на украинските власти, телемостът между Русия и Украйна се състоя.
Повечето участници се събраха в студиото на телеканала “Россия-1″. Някои участници се включиха в ефир от Украйна по скайп.

{Още»}

 
СТИХОВЕ

Михайло Сидоржевски
превод: Ваня Ангелова
***
Може би си забравил
как небето падна на земята
а ти, смазан,
обезобразен,
треперещ от страх?

{Още»}

 
ПРАВО НА ИЗБОР

Микола Фьoдоров
превод: Ваня Ангелова
ПРАВО НА ИЗБОР
Стигнах до разклона на пътя
и отново мислите ми заскачаха ту наляво, ту надясно.
Не виждат радост зад ъгъла.
На прага си не пускат смелостта.

{Още»}

 
ТОВА НЕ Е МОЯТА БЪЛГАРИЯ

Петко Каневски
На поета Георги Ангелов
Ти чувал ли си някога щурче,
което през декември пее?
Или премръзнало врабче
дълбоко в синевата да се рее?

{Още»}

 
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ВИСОКИ ЧОВЕШКИ СТОЙНОСТИ

Продрум Димов
Това се е постарал да направи, при това твърде успешно и добронамерено, известният наш поет и белeтрист Димитър Златев от Чепеларе в документално-мемоарната си повест „За да пребъдеш в гранита…”, предложена на читателската ни общественост през 2019 година от издателство Интелексперт-94″ - Пловдив.

{Още»}

 
ПОЕТИКА В ПУБЛИЦИСТИКАТА

Георги Майоров
За поезията и белетристиката на Димитър Златев съм писал. Сега дойде ред на неговата ярка публицистика. И съжалявам, че се случи така, защото е рожба преди белетристиката му. Събрана е в „Пристрастия” (Издат. БОН - Благоевград, 2008).

{Още»}

 
„ЖИВОТЪТ Е ВЕЛИКО ТАЙНСТВО…“

Георги Н. Николов

Често повтаряме, че красотата ще спаси света, но рядко се замисляме как ще стане това и от кого трябва да се спасява. Защото самият той нерядко е бил на ръба на съществуването си заради болни войнолюбиви стремежи, странни политически програми и изкуствено противопоставяне на народите в името на нещо мимолетно.

{Още»}

 
МАГИЯТА, НАРЕЧЕНА ЖИВОТ, В СТИХОСБИРКАТА „НЕПАДАЩА ЗВЕЗДА“ НА ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

Лалка Павлова
Сборникът със стихотворения на Георги Константинов „Непадаща звезда” (Изд. къща „Хермес”, 2020 г.) съдържа творби, писани в различни години от неговия живот, като подборът им е съобразен с изключително динамичната същност на човешките чувства - „копнеж, тревога и любов” - посочени като своеобразно подзаглавие в паратекста на книгата.

{Още»}

 
ЗНАМЕНАТЕЛНА КНИГА ЗА СЛИВЕН

Марин Кадиев
За град Сливен се е писало и ще се пише докато има България, но да посегнеш да откриваш нови неща след стотици публикации и студии и особено след тритомника „Опит за история на град Сливен” от д-р Симеон Табаков се иска творческа смелост, енциклопедични знания, търсаческа мисъл, изследователски усет.

{Още»}

 
КАРЛОВИ ВАРИ

Анатолий Петров
В следобеда на априлския ден адвокатът Апостол Пиронов нервно се разхождаше из кантората си. Причината бе, че клиентът му Христо Великов не успя да осъди в Районния съд лицето Леонид Вълчидолски за нанесената му обида на публично място.

{Още»}

 
БАСНИ

Борислав Ганчев
Из „Управата на птичата държава. Избрани басни” (2021)

КРЕСЛИВИЯТ ВОДАЧ
Живял отдавна момък млад,
прочут със своя занаят -
край себе си да вдига шум.

{Още»}

 
ВЪЛЦИ

Ангел Тодоров
басня
В горите, както е известно,
на вълците е лесно,
а на животните, които те ядат,

{Още»}

 
СВЕТЛОСТРУЙ

Христо Черняев
През април 1928 година в село Щръклево, Русенско започва да излиза литературният вестник „Светлоструй”, който оставя светла диря в съзнанието и на творци, и на читатели.

{Още»}

 
ПИСМО ОТ ДИМИТЪР ДОБРЕВ ДО ЛУИДЖИ САЛВИНИ

Писмо от Димитър Добрев до Луиджи Салвини
Уважаеми г. Салвини,
С препоръчан пакет Ви изпращам, по препоръка на Вашия предобър приятел мой колега г. Николай Дончев, две свои книги: „Нашата земя в художествената литература” с предговор от нашия именит професор Михаил Арнаудов, издадена през 1941 г. и „Поети на селото”, издадена през 1947 г.

{Още»}

 
ТИХОМИР ПАВЛОВ

Димитър Добрев
И той не е вече между нас. През една мрачна декемврийска нощ той намери покой. Неговият вечно неспокоен, буден дух се усмири.

{Още»}

 
„БЕЛИЯТ ОРЕЛ”

Димитър Добрев
„Белият орел”, повест за деца и юноши от Иван Василев
Името на поета Иван Василев е добре познато на нашите четци. Също така то е известно на малките читатели, които с жад поглъщат съдържанието на всяка книжка от спретнатите наши детски списания.

{Още»}

 
„КОГАТО КЪСМЕТЪТ ТИ РАБОТИ”

Димитър Добрев
„Когато късметът ти работи”, драматизирана народна приказка от Д. Аджарски
След дълго отсъствие от литературното поле Димитър Аджарски ни поднася драматизация на народната приказка „Когато късметът ти работи” за деца и юноши.

{Още»}

 
ДИМИТЪР ДОБРЕВ – „МОРСКИ ПЕСНИ”

Павел Телчаров
Димитър Добрев - „Морски песни”, Русе, 1934
Авторът на тези малки поеми в проза е добре познат като редактор на в. „Светлоструй”, чиято програма винаги ни е била симпатична.

{Още»}

 
ОБРАТЕН ПЪТ

Методи Бежански
Из „Накит с образ на жена” (1978)
На Н.
Ескадронът препуска в дълга редица - подплашени сенки. Птиците на облак се вдигат от дърветата, бият криле и чертаят високи, трепетни кръгове. Земята тътне от ударите на копитата, подковите просветват на залеза и блясъкът им се дави в прашната вихрушка, сподиряща бесния бяг.

{Още»}

 
ЧАСОВНИЦИ БЕЗ СТРЕЛКИ

Вера Костадинова
ЧАСОВНИЦИ БЕЗ СТРЕЛКИ
Онемяло е днешното време.
Няма плач на камбана
дори.

{Още»}

 
ЧАША ОРИЗ

Вера Костадинова
- Здравейте, съседе! Да Ви се намира малко хляб?
Само за миг в главата му нахлу спомен. Резна го като скалпел. Беше отдавна. Току- що се беше пренесъл в наследственото жилище, в което дълги години никой не беше живял. Нямаше никакви продукти.

{Още»}

 
РОДОПА, ЛЮЛКА ЗА СЪРЦЕТО МИ

Христина Въчева
РОДОПА, ЛЮЛКА ЗА СЪРЦЕТО МИ
Събужда се като през пролет
моята Родопа,
в косите й-треви, земята пие светлина
и птиците подобно химн

{Още»}

 
ЩАСТЛИВЕЦ

Христина Въчева
Вратата хлопна и малката Катерина, с потъмняло от слънцето личице, с големи и черни като угар очи, се шмугна бързо в стаята.

{Още»}

 
СОНЕТИ

Джозуе Кардучи
превод: Милко Ралчев
УТРИННА И ВЕЧЕРНЯ
От утринния дъжд небето прояснено
проблесва светло във лазурна чистота,
усмивката на Бога слиза с доброта
от слънцето на май над цялата вселена, -

{Още»}

 
ЗИМНА ДОСАДА

Джозуе Кардучи
превод: Константин Величков
Но нявга на земята
имало ли е слънце?
Имало ли е рози,
усмивка, светлина?

{Още»}

 
АНТИЧЕН ПЛАЧ

Джозуе Кардучи
превод: Жорж Нурижан
Дървото, към което простираше
някога мъничката си ръка
не узрелия нар,

{Още»}

 
РАЗГОВОР С ДЪРВЕСАТА

Джозуе Кардучи
превод: Александър Балабанов

Ти осеняваш урви, Дъб почтен,
поля пустини - но не те обичам веч,
откакто украсяваш с венеца си зелен
на тие, що поробват стръвно, шлем и меч.

{Още»}

 
МОЕТО ПРАВИЛО В ЖИВОТА

Джералд Шепърд
превод: Мирослава Панайотова
Ако съм щастлив, създавам изкуство.
Ако съм тъжен, създавам изкуство.

{Още»}

 
ПОРТРЕТЪТ НА ЛЕВСКИ

Христо Лалев
опит за поема
Не съм ви съдник, хора, но ще кажа
каквото на сърцето ми тежи.
Приятелската дума не е стража,
тя по-доброто е от куп лъжи.

{Още»}

 
РАЗПОПОВЦИ

Христо Медникаров
РАЗПОПОВЦИ
„Аз съм намислил и решил твърдо, като умра, да бъда погребан в Разпоповци. Не искам да лежа в софийската глина, която съм газил двадесет години по лов, пък и в софийските гробище има всякакви мошеници, а в разпоповското лежат чисти и добри хорица…” Из предсмъртно писмо на Емилиян Станев

{Още»}

 
ПЪТУВАНЕ

Кънчо Стоянов
Из „Преди да тръгнеш” (1978)
БЪЛГАРСКО ВРЕМЕ
На Иван Кръстев
І.
Друг вятър изведнъж ни грабва
и ние дълго ще мълчим.
На границата още трябва
часовника си да сверим.

{Още»}

 
„СЕРПЕНТИНИ НА БИТИЕТО”

Продрум Димов

Това е най-новата книга на Боян Ангелов, която предложи съвсем наскоро на читателите ни столичното издателство „Богиана”.

{Още»}

 
БАСНИ

Иван Касабов
ПАЯК И МЕД
Намери Паякът хралупка с мед.
Обиколи отзад-отпред
и се нанесе,
на паяжинка тъничка провесен.

{Още»}

 
НЕМУЗЕЙНА СБИРКА

Иван Касабов
Такива книги не се застояват и седмица по витрините. Изглежда, „средният читател” търси и намира в тях своеобразно облекчение на своите комплекси, натрупани от сблъсъците с неправдата в нервното му ежедневие.

{Още»}

 
ОБНАДЕЖДВАЩ ПОЕТИЧЕН ДЕБЮТ

Симеон Хаджикосев
С Иван Енчев се запознах в Хасково, красивият южен град, обаял завинаги поета, роден в полите на Балкана. По-късно случаят ме срещна и със стиховете му, станах рецензент на неговия ръкопис, първият екземпляр от който все още беше в чекмеджетата на издателство „Народна младеж”.

{Още»}

 
ГЛЕДАЧКА

Момчил Драганов
- Здравей, Дора. Какво става с теб?
Госпожа Дарина Ангелинова имаше впечатляващ талант, който бе намерен от нея, докато тя се изгубваше в средата на своите петдесет години - гледане на кафе. Беше единствената в града, разполагаща с подобна дарба и определено знаеше как умело да я използва.

{Още»}

 
БРАТЯТА

Хайнц Калау
превод: Александър Миланов
БРАТЯТА
Те в кухнята един до друг седяха,
еднакви дрешки носеха. Над тях
еднакви задължения тежаха
и от едни неща ги беше страх.

{Още»}

 
СНЕЖИНКА

Николай Мазуркевич
превод: Стилиян Чилингиров
Падна снежинка кристална
в улица столична леко.
Птица програкна далеко
и нощ надвисна печална.

{Още»}

 
ИЗ РУБРИКАТА „ДНЕВНИ НОВИНИ”

В града ни пребивава от недавна г-н Николай Иванович Мазуркевич - знаменит кавказки поет. Той има десетгодишна литературна и благотворителна дейност. Работил е в Кавказ, Русия и зад граница за пострадалите от войната.

{Още»}

 
ДРУГИТЕ ЗА НИКОЛАЙ МАЗУРКЕВИЧ

*
Н. Мазуркевич е нещо ново; той е несъмнено талант! Така, както пише Мазуркевич, може да пише само истинският поет-мъченик.

{Още»}

 
НАВРЕД ГОРА…

Иван Бунин
превод: Стилиян Чилингиров
***
Навред гора. Деня тъмнее,
синеят низини, трева
в лъките росни се белее,
възправя бухнала глава.

{Още»}

 
ИЗ „ПЕПЕРУДИ. ЯПОНСКА ЛИРИКА”

Творби на японски поети
превод: Христо Цанков-Дерижан
***
Цветът на дървесата
пак есен измени;
цветята и тревите
сланата ослани.

{Още»}

 
НИЩО НЕ ВИДНО…

Фьодор Сологуб
превод: Христо Цанков-Дерижан
***
Нищо не видно. Поле, далнини.
Някой зове: „Помогни!”

{Още»}

 
ТЕЧЕ РЕКАТА

Найден Вълчев
ТЕЧЕ РЕКАТА
Тече реката и отива
покрай зеления си бряг,
към свойто сливане с морето.
Към свойта смърт. Но няма как.

{Още»}

 
СВИРЕПА И ДЪЛГА ДУХОВНА ЗИМА

Иван Енчев
Няма нищо по-сигурно от бавното самоубийство на таланта. Нелепо е, но си е жива истина. Нашето съвременно ежедневие ни предлага безброй много примери на повсеместно похабяване на творческите възможности на немалко български творци: писатели, художници, композитори, режисьори, музиканти, актьори.

{Още»}

 
ТРИ БЕЗ ПЕТ

Татяна Йотова
ТРИ БЕЗ ПЕТ
На този град всичко му беше наред -
фасади, фонтани, коли…
Единствен часовникът, спрял в три без пет,
не мръдваше спящи стрелки.

{Още»}

 
ТАЙНАТА НА ДЯДО

Татяна Йотова
Детството - оня къс небе, който те отлепя от земята, разказва ти света на крилете и пак те връща на твърдо, за да знаеш кой си, откъде идеш и къде отиваш.

{Още»}

 
УСЕЩАНЕТО ЗА ЖИВОТ

Йонка Найденова
Иванка Павлова. Между да и не. Стихотворения. ИК “Стигмати”, София, 2006, 128 с.
Иванка Павлова е поетеса, която ни покорява с таланта си да пресъздава непосредствено, с живо и честно чувство, с респектираща естественост обикновените неща в живота.
На нея й са чужди показността и бароковите украшателства, ефектните жестове, които ни стъписват със своята чудатост и [...]

{Още»}

 
ЗОВ

Алфонс дьо Ламартин
превод: Иванка Павлова
О ти, която озари света-пустиня,
ти, странница и обитателка небесна,
която караш да блестят в среднощи сини
в очите ми - лъч на любов, в сърцето - песни.

{Още»}

 
ЕЗЕРОТО

Алфонс дьо Ламартин
превод: Христо Борина
Безспирно тласкани към брегове все нови
на безпросветна нощ из пътя отреден,
на времето сред океана бурен невга
не ще ли спрем поне за ден?

{Още»}

 
ЕВРОПА И ТАРАЛЕЖИТЕ

Цанко Живков
“Истината ще ви направи свободни!”
Иоан, 8:32.
След ужасилата човечеството Втора световна война със своите невъобразими човешки жертви и кръвопролития, материални съсипни и духовно-нравствени разтления, опустошили най-вече Европа,

{Още»}

 
АМАЛГАМА

Веселин Веселинов
АМАЛГАМА
Не ми поднасяй думите на глътки.
Ще се загубим в сивата тълпа.
Ръцете ни, сковани за прегръдка,
висят до нас - пречупени крила…
Бианка ГАБРОВСКА

{Още»}

 
СПИСАНИЕ „ЗАВЕТИ”

Веселина Геновска
Списание „Завети”. Редактори Ник. Т. Балабанов и Мирослав Минев
Едно списание, което наистина ще остави завет всекиму, който го чете, да обича родното: живопис, скулптура, литература; едно списание, в което е даден синтез на творчеството на българския дух; едно списание, което влива живителна струя в душата на всеки българин и укрепва вярата му във възхода [...]

{Още»}

 
ВЕСЕЛИНА ГЕНОВСКА

Из „Български писатели. Творци на литература за деца и юноши” (1958)
Георги Константинов
Веселина Геновска е родена на 1 октомври 1911 год. в село Левски, Плевенско, сега град Левски. Баща й бил свещеник. И дядо й бил някога свещеник.

{Още»}

 
ОБЩЕСТВЕНА ГРИЖА

Александър Гиргинов
Цени ли българското общество нашия писател и неговото дело?
Разбира се. Излишно е да се пита дори. Неведнъж е доказало то това.

{Още»}

 
КЪМ МЛАДИТЕ – ПИШЕТЕ ЗА ЖИВОТА

Василе Христу
Дългът на писателя е да се приближи до обществения елемент, да служи на човечеството чрез съчетание на неговото изкуство, с болките, страданията и аспирациите на целия народ и да изрази оная героика на своето време, достойна за показ пред чуждия свят.

{Още»}

 
ЕДНО ИСТОРИЧЕСКО ПИСМО ДО ГАРИБАЛДИ

Василе Христу
През 1867 година в Плоещ (Румъния) е излизал на румънски един политически ежедневник под името „Vulturul” („Орел”) под редакцията на И. Кършовски. Първият брой излязъл на 12 юлий 1876 година, а последният на 23 септемврий 1876.

{Още»}

 
НАД ЕЗЕРОТО ВЕЧЕ ПРЕВАЛЯ…

Чо Xон
превод: Георги Ангелов
***
Над езерото вече преваля;
блестят по върбовите клони капки.

{Още»}

 
ДЪЛЪГ ДЕН…

Масаока Шики
превод: Георги Ангелов
***
Дълъг ден;
очите ми се умориха
да гледат морето.

{Още»}

 
КРАСИВИТЕ МОМИЧЕТА

Красимир Власев
КРАСИВИТЕ МОМИЧЕТА
Слепи бяха всички красиви момичета,
но без куче-водач крачеха в слънце и дъжд,
защото слепотата им бе симптоматична -
погрознееха ли - проглеждаха изведнъж.

{Още»}

 
СМИРЕНИЕ

Людмил Симеонов
СМИРЕНИЕ
Дали живях добре? Това едва ли
ще мога някога да разгадая.
Животът със перце не ме погали:
жесток или пък справедлив? Не зная.

{Още»}

 
ВЕРА СТЕФАНОВА: „ЧОВЕК ТРЯБВА ДА НОСИ КРАСОТА, ЧОВЕЩИНА И ЕДНО СЛЪНЦЕ В СЕБЕ СИ…’

интервю на Татяна Любенова
Разговор с Вера Стефанова по повод издаване на първата и книга “Безсънно небе”
(„Написано на кирилица”, Татяна Любенова, изд. „Северно ехо”- Плевен, 2018 г.)
Вера Стефанова живее и работи в Плевен вече 40 години. Плевенчани я познават като един от сериозните и талантливи журналисти.

{Още»}

 
ЕСЕННИТЕ БРЕГОВЕ НА ВЕРА СТЕФАНОВА

Татяна Любенова
На разтворена книга
прилича животът ми,
но аз не бързам
да стигна до последния лист.

{Още»}

 
ДЪРВЕТАТА, КОИТО СЕ ЗАСЕЛИЛИ В ПЛАНИНИТЕ

Димитър Хаджитодоров
В стари времена планините били голи и скалисти височини и като каменни острови се издигали над долините, където живеели дърветата. В планините било самотно и студено, а в низините - топло и уютно, и птиците и зверовете правели своите домове там.

{Още»}

 
КАПЧУЦИ

Силвия Йорданова
КАПЧУЦИ
Всяка вечер събирам в очите капчуци,
много късни въздишки - самотни отвътре.
И се стичат в душата ми с хиляди звуци,
без които не мога, без които съм мъртва.

{Още»}

 
БУНТЪТ НА ПИЛЦИТЕ

Панайот Чинков
Когато хищен ястреб прогони квачката на нашата партийност, пилците се пръснаха на всички страни и след като по неволя стояха дълго време без майчина закрила всред бурите на нашия политически живот, дават си сега вид, че могат да минат и без квачка, макар още да личи жълтото около устата им.

{Още»}

 
КЪМ ПО-ГОРНОТО СТЪПАЛО!

Панайот Чинков
Няма по-старо нещо от Новата година. Няма друг празник, граждански или черковен, който да се празнува още от най-дълбока древност, от всички народи, по всички меридиани, по един и същ начин, с едни и същи надежди.

{Още»}

 
КОЛЕДНА ПОЕМА

Весела Страшимирова
Омръзна ми да срещам дрипльовци
на всеки кръстопът,
с палта, които може би са преобърнати
за трети път.

{Още»}

 
КОЛЕДА

Санда Йовчева
1.
И всяка зима и сега е светла коледа на село,
в огнището гори дебелий пън.
И все така на едър сняг е чергата дебела,
постлала къра
и коледари пеят вън.

{Още»}

 
ДИВА РОЗА

Йохан Волфганг Гьоте
превод: Емануил Попдимитров
ДИВА РОЗА
Сред полето момък млад
вижда роза дива,
росна роза с аромат -
па се свежда нейни цвят

{Още»}

 
ПЪТУВАНЕТО НА ГЬОТЕ В ЗЕЗЕНХЕЙМ

Янис Порук
превод: Леонид Паспалеев
В гостоприемния Зезенхейм
той привечер с кон ще дойде.
Там Фредерика, в този час
приготвя масата за госта.

{Още»}

 
ПЕСЕН

Николай Язиков
превод: Леонид Паспалеев
О, нощ, лети като стрела,
не знай почивка Светослав,
той търси винаги борба.

{Още»}

 
МИНУТАТА НА ЩАСТИЕТО

Алексей Апухтин
превод: Леонид Паспалеев
МИНУТАТА НА ЩАСТИЕТО
Не там отрадно щастие вее,
де има шум и суета,
сърцето тамо леденее
и гасне светлата мечта.

{Още»}

 
В ПРЕДПРОЛЕТ

Иржина Карасова
превод: Кирил Христов
В ПРЕДПРОЛЕТ
Капчица слънце в предпролетен дъжд,
облаци вятър извишва студен.
Ти или песничка - не наведнъж?
милий, дойди, ти си песничка в мен.

{Още»}

 
2021 ГОДИНА: ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА СПЕКТАКЪЛА ЩЕ ЗАСЕНЧИ НЕГОВОТО НАЧАЛО

Владимир Лепехин
превод: Александър Гочев
На 30 декември 2019 авторът на тези редове публикува в руските медии прогноза за 2020 година: “Русия я чака “триумф на волята”.

{Още»}

 
ЗИМНА НОЩ

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
ЗИМНА НОЩ
Червени езици се извиват в камината.
Снежинки прехвръкват навън в сивотата.
Забравено ехо от лято отминало
потрепва тази вечер в тъгата ми.

{Още»}

 
КАК ДА ЖИВЕЕМ БЕЗ ПАРИ

Корнел Макушински
превод: Евгения Динкова
По-неугрижен, мисля, е бил Хамлет, когато си блъскал главата над въпроса, струва ли си да се живее, отколкото хората наоколо, които питат: как да живеем или по-точно с какво да живеем?

{Още»}

 
ЛЮБОВ

Десанка Максимович
превод: Стоян Георгиев
ЛЮБОВ
За тебе нося мисъл бисерна и свята.
Защо и откога? - Сърцето ми не знай.
Като свещен годежен пръстен на ръката
тя кръгла е; начало няма, нито край…

{Още»}

 
ВЪЗДИШКА

Олга Шайнпфлугова
превод: Люба Касърова
ВЪЗДИШКА
Знам, всеки ти по нещо каза при раздялата,
аз само не - единствена.
Във скута ми отпаднаха ръцете безсилни,
животът ти когато свърши и лекарствата.

{Още»}

 
НАДПИС

Отокар Фишер
превод: Люба Касърова
НАДПИС
Живея аз - а сякаш е последня таз година!
Тук, под прозорците е гробището снежно.
Със стихове в ръце - аз сам, по пътя си изминат,
прегръщам слънцето, небето и жените все по-нежно.

{Още»}

 
ЧИСТА ДЕВА

Спиридон Черкасенко
превод: Яна Язова
Скръбта си тиха и прозрачна, -
кат плясък на вода преди да се разсъмне,
аз с радост светла победих.

{Още»}

 
САМОТНА ЖЪТВАРКА

Уилям Уърдсуърт
превод: Милко Ралчев
О, вижте я - в поле сама,
дошла е чак от планината!
И пей, и жъне таз мома…
О, позапрете си ногата!

{Още»}

 
ИЗ „ВЪЛНИТЕ НА МОРЕТО И ЛЮБОВТА”

Франц Грилпарцер
превод: Димитър Стоевски
откъс от драмата
ЖРЕЦЪТ
Не знам дали да ти призная трябва?
По-весела, представях си, ще бъдеш
ти вечерта на тоя ден честит,
що нашите желания увенчава.

{Още»}

 
ЗАВЕТ

Йохан Волфганг Гьоте
превод: Димитър Стоевски
Тук нищо в прах не се пилее!
Във всичко вечността владее,
бъди във радости блажен!

{Още»}