Валентин Бениак

превод: Атанас Звездинов

СЪБОТА

Преди неделята с празен джоб вечери идват:
носят печалба те малка, но със сърце са широко,
без да ги чакат, те крачат с крачки решителни -
бързат към родния покрив.

На ангария жената е, блее на двора козата,
гонят деца пеперуди или се ровят пред къщи,
слънце сънливо зад планините се вече печати,
време е майката да се завръща.

Кратко посрещане, вече вечеря нали е,
къщната работа спешно пак нея я чака.
За да са сити децата, в съня си венеца да вият,
ще им даде топло мляко.

Кратка вечеря, и после ще седне по-близко,
за да преброи тя грошовете, а и мазолите нови -
грижи и грижи, друго не им е и писано,
бъдещето им е такова.

ПОЕТЪТ СЕ ОБРЪЩА

Нищо без вас съм, лампа мъждукала,
грош запокитен, стомна съм спукана.

Лодка, закотвена, която стене:
„Моля, пуснете ме пак във движение.”

Нека от длан на длан, като монета,
пак да звъня и да бъда поет аз.

За да изпълня свойто послание,
вятърът нека пак ме подхване.

ПАНТЕРА

Като пантера властваш, хубава,
но няма да тръгнат за теб стиховете ми,
тъй като смъртно обичах те истински,
тъй като плащах те само с живота си.

Как искам да те имам отвлечена,
като подгонен хищник улучена.
Чуй, вече ида от пущинаците
и ще завия като вълк в преспите.

Беше добре, който счъпи краката ми,
ала изхвърлен зад борда някога,
своя живот аз започвам с нова стръв,
вече изплувал от бездната гибелна.

Пак ще почукам аз у вас привечер,
забравил тук любовта и бастуна си.
Ако заваря в пепел къщата,
чакай, ще дойда в новото жилище.

Твойто сърце отдавна е ледено,
няма го вече бягството заешко.
Като пантера ще властваш, хубава,
като монета вечно в движение.