Валентин Бениак (Valentin Beniak), словашки поет и преводач, е роден на 19 февруари 1894 г. в Хинорани в селско семейство. Завършва право и работи като нотариус. През 1939 г. се премества в Братислава, където работи като длъжностно лице в Министерството на вътрешните работи. През 1939 г. е избран за председател на Съюза на словашките писатели и остава на поста си до 1945 г. През 1947 г. се пенсионира. Представител на словашката реалистична поезия. В стиховете си изразява дълбоката си привързаност към дома, към родната земя и нейния народ. Публикува в периодиката от 1922 г. Автор на поетичните сборници: „Облаците се движат нататък” (1928), „Ехо от стъпките” (1931), „Кралска верига” (1933), „Лунапарк” (1936), „Пощенски гълъб” (1936), „Буково семе” (1938), „Нощно богослужение” (1939), „Жофия” (1941), „Второ нощно богослужение” (1942), „Велика сряда” (1942), „Игриц” (1944), „Грахулец” (1967), „Плачещият Амур” (1969), „Привечерни сонети” (1970), „Медалиони” (1971). Превежда от английски, унгарски и немски - Шекспир, Гьоте, Уайлд, Имре Мадач, Ади, Юхас, Юзеф и др. Умира на 6 ноември 1973 г. в Братислава. Избраните му стихове са публикувани в три тома (1975 - 1981).

Публикации:

Поезия:

СЪБОТА/ превод: Атанас Звездинов/ брой 134 януари 2021