NOCTURNA
превод: Стилиян Чилингиров
NOCTURNA
Обичам вечерите с морно слънце
и с веселите тумби на ратаи,
обичам ги с цветята миризливи,
кога зад облак месец се спотаи.
Тогава в блянове потъвам,
пред мене чудни образи се реят,
очи забил в небето мед-червено
и слух в вълни, що меж върбите пеят.
***
Тихо навред е… От гор минарето
ходжата песен възнася в небето;
китната ябълка с бяла премяна
горе се носи във прурпур обляна.
Всякъде тихо, и всичко заспива;
ходжата с песен в джамия се скрива.
Аман, аман! Излиза мойта драга
от баня в здрач, с очи, с коси във влага;
обзета от желаня, тя ме чака
сред гъстата градина, посред мрака,
и вдъхва миризмата на цветята.
О, ида, мила, на любов крилата!
Но стига веч! Кълна ти се в Аллаха,
ще бягам аз, че хваща ме уплаха.
Така върви ли - всичко ще загине;
горещата любов ще да изстине,
а твойта страст, докато увене,
ти ще погубиш себе си и мене.
——————————
Славянска антология, 1910 г.
