Владимир Чорович
Владимир Чорович (Владимир Ћоровић), изтъкнат югославски (сръбски и босненско-херцеговински) историк, славист, писател, академик, общественик, е роден на 27 октомври 1885 г. в Мостар, Босна и Херцеговина, тогава в Австро-Унгария, в православно семейство, занимаващо се с търговия. По-малък брат на известния сръбски писател Светозар Чорович (1875-1919). Завършва начално училище и гимназия в Мостар. От 1904 г. учи във Виенския университет славянска археология, история и филология. Защитава във Виенския университет докторска дисертация за живота и творчеството на Лукиан Мушицки, сръбски поет от XVII век (1908). Участва активно в работата на сръбската студентска група „Зора”. Специализира византийска история и филология в Мюнхен, посещава Боплоня и Париж, където работи със стари славянски ръкописи. Администратор на Националния музей на Босна и Херцеговина в Сараево (1909). Сътрудничи на известни сръбски списания. Секретар на сръбското културно общество „Prosvjeta” в Сараево. След атентата в Сараево (1914) е обвинен в държавна измяна и осъден от австро-унгарските власти на 8 години каторжен труд, амнистиран от австро-унгарския император Карл I през 1917 г. поради натиск от страна на испанския крал. После живее в Загреб. Един от организаторите на литературно-критическото списание „Knjizevni Jug”. Участва в събора в Белград на 1 декември 1918 г., който излиза с декларация за обединение на сърби, хървати и словенци в обща държава. От 1919 г. живее в Белград. Написва „Черна книга” (1920) за мащабните преследвания и убийства на сърби в Босна и Херцеговина. Преподава сръбска история във Философския факултет на Белградския университет - отначало извънреден (1919), а от 1921 г. редовен професор. Дописен (1922) и редовен (1934) член на Сръбската кралска академия на науките. През 1934-35 и 1935-36 е ректор на Белградския университет. Автор на много научни работи, посветени на историята на историята на Балканите, сърбите и Югославия. Автор на „Воислав Илич” (1906), „Лука Вукалович” (1923), „Велика Сърбия” (1924), „Крал Твртко (I) Котроманич” (1925), „Босна и Херцеговина” (1927), „История на Югославия” (1933), „Отношенията между Сърбия и Австро-Унгария през XX век” (1936), „История на Босна, т. 1″ (1940), „История на сърбите” (завършен 1941 г., издаден 1989 г.). След нападението на хитлеристка Германия срещу Югославия на 6 април 1941 г. (т.нар. операция Ауфмарш 25), заминава за Гърция. Самолетът, с който пътува, катастрофира на планината Олимп на 12 април 1941 г. и Чорович загива. На негово име са кръстени улици в Белград и Ниш, в негова чест е учредена награда.
Публикации:
Поезия:
