Джозуе Кардучи

Джозуе Кардучи (Giosue Carducci) италиански поет, педагог, критик, общественик, е роден на 27.07.1835 г. в град Пиетрасанта, Тоскана, в семейство на лекар. Произхожда от древен флорентински род. Пише стихове от 10-годишен. Завършва основно образование във Флоренция, а висше образование през 1856 г. в университета в Пиза. Като студент сътрудничи на вестник «L’appendice». Първия си поетичен сборник «Рими» издава през 1857 г. След него издава редица поетични книги: «Juvenilia» (1880), «Levia Gravia» (1881), «Nuove Odi barbare» (1882), «Giambi ed Epodi» (1867-1879), «Ca ira, Settembre 1799» (1883), «Rime Nuove» (Рим, 1887). Преподава риторика в Сан Миниато, професор по гръцки език в лицей, а след 1860 г. е професор по класическа литература в университета в Болоня. Депутат (сенатор) от 1866 г. Пише статии за Данте, Петрарка, Калдерон, Бокачо, книга за Ариосто; литературни исторически и критически трудове. Масон (от 1862). Носител на Нобелова награда за литература (1906). Умира на 16.02.1907 г. в Болоня.


Публикации:


Поезия:

РАЗГОВОР С ДЪРВЕСАТА/ превод: Александър Балабанов/ брой 134 януари 2021

АНТИЧЕН ПЛАЧ/ превод: Жорж Нурижан/ брой 134 януари 2021

ЗИМНА ДОСАДА/ превод: Константин Величков/ брой 134 януари 2021

СОНЕТИ/ превод: Милко Ралчев/ брой 134 януари 2021