Корнел Макушински

превод: Евгения Динкова

По-неугрижен, мисля, е бил Хамлет, когато си блъскал главата над въпроса, струва ли си да се живее, отколкото хората наоколо, които питат: как да живеем или по-точно с какво да живеем? Сума ти народ се извървя да пита - мене. Защо точно мене, не мога да кажа. Предполагам, че от безпаричие тия мили хора просто са се побъркали.

Така мислех в началото. Но след като поразсъдих, стигнах до извода, че в подобни мрачни времена на въпроса «Как да живеем без пари?» - в Полша може да се очаква смислен, вещ, достоен отговор, плод на дългогодишен опит само от човек, който пише книги.

Инстинктът упътва добрите хора къде да идат: за ковчег се отива в погребалната агенция, за рициново масло в аптеката, за добър съвет при вещо лице. Както след нарастването на автомобилното движение бяха основани голям брой автошколи, така в скоро време полските поети и писатели ще вземат да основават свободни академии, където ще преподават изкуството да се живее без пари. Налага се с тия академии да побързаме да изпреварим художниците, тъй като те са не по-малко сведущи от нас.

Изкуството да се живее без пари е толкова старо, колкото самата литературата; глася се да напиша на тая тема обширно училищно ръководство, което ще бъде разграбвано. Никой не взима за истина написаното в учебник под заглавие: «Как бързо и лесно да натрупаме състояние» - защото тоя мухльо авторът, вместо с примера си и да покаже, каква полза има от съветите му, самият той ходи гол като пушка. Така че далеч повече доверие може да се гласува на човек, преподаващ изкуството да се живее без пари.

В крайна сметка и без лекции, без каквито и да било методики, бързо всеки, дори и наследственият глупак, сам ще налучка пътя; хората са особено находчиви в това отношение и сами се досещат как да издоят мършавата, примираща от глад крава - днешния ден.

Следователно единственото, на което би трябвало да ги научим, е да ползват по-изкусни, по-фини и художествени похвати, които и в най-окаяните времена да им дават възможност да закърпят положението.

Великите посветени, тоест поетите, художниците, скулпторите и актьорите познават на пръсти тънкостите на това умение - не е по силите ми в един кратък фейлетон да се спра на всяка от тях, толкова са много и разнообразни.

Познавах художник, който беше усвоил двеста четиридесет и шест начина да взема пари назаем от един и същ непосветен будала; познавах поет, който - когато всички се бяха предали - живееше на широка нога, защото знаеше как да продаде: камината не от своето жилище, мраморната плоча от чужд гроб и двуцевката на един от своите непознати.

За тия отлични сделки се иска само едно: спокойствие. Спокойствие и невъзмутимост! В тия две думи се съдържа отговорът на тревожния и на пръв поглед безнадежден въпрос: как да живеем без пари? Спокойствие и невъзмутимост! Притежавайки тия качества Диоген живял без пари в своята бъчва, притежавайки ги Сократ доживял в Атина края на живота си; така живял най-великият, любимият на всички светец - Св. Франциск; така винаги са живеели великите светци на поезията и живописта; така до ден днешен живеят, благодушно усмихнати, всички полски писатели.

И са доволни, защото когато хората наоколо хленчат и се вайкат, те весело си подсвиркват; когато ония търчат наоколо, сякаш цяла Полша са я хванали глисти, те единствени - обръщат хлътналите си страни към слънцето, усмихват се и хвалят живота.

Защо е така? Защото тяхното спокойствие с нищо не се е променило; преди едва са връзвали двата края, едва ги връзват и сега, за какво да се притесняват? Какво ги е еня, кой е министър на финансите.

На тия дето преди са тънели в акции и охолство, сега така им се пада, а тоя дето преди бял ден не е видял, сега пак бял ден не вижда, тогава от какво да се оплаква, тегли и ще продължи да тегли без изненади, без нервни трусове и без банкрут.

Рухнала била еди коя си банка - него какво го засяга? Няма пари в банката. А дори и ако името му се споменава в някаква финансова афера, работата изглежда така: издателят дължи на писателя сто и три злоти и е длъжен да му ги брои в строго определен срок, да речем на първи декември.

Един обикновен човек, не поет, ще отиде него ден при издателя да си търси парите. Пълна грешка! На един поет дори няма да му мине през ума такова нещо, защото от опит знае, какво ще му отговори оня:

- Драги господине, имах непредвидени плащания. Бъдете така добър да минете другата седмица!

И нашият поет, препатил в миналото, идва седмица след уречения срок и от самото начало настройва духа си на вълната на снизходителното спокойствие. Тогава издателят, който се радва като дете че го вижда и дори скача от щастие, за да закръгли сметката, му брои три злоти, като му дава честна дума, че малкия остатък от сто злоти ще му го прати на следващия ден, накуп, можете да ми вярвате, само дано потръгне търговията, ще му го прати вкъщи в четири часа.

Всеки средно интелигентен човек следващия ден в четири часа би заседнал вкъщи да чака, но какво би спечелил от това? Горчиво разочарование, чернодробна криза, би псувал, ругал, от неблагоразумие би могъл дори да набие жена си или да нагруби детето си.

Докато поетът точно в четири излиза от къщи, спокоен и усмихнат отива да пита художника дали случайно няма да му услужи с една злота или цигара. И така я кара. Господ понякога кърши ръце над главата му, недоумяващ, как нашият продължава да живее, но му дава благословията си.

Какво щеше да стане със света, ако и писателите изгубеха спокойствие и невъзмутимост? Затова не губят, ами преподават тия блага, със съзнанието че няма по-лош съветник от съмнението и унинието, и че те са прилепчиви.

Тия дето се поддават на унинието, сигурно имат основателни причини, но спасили ли са някого унинието и ругатните? Не са спасили. Лош и недругарски е навикът на удавниците да дърпат ближния си към дъното.

Не е хубаво така! За жалост малкото останали ведри хора могат да потвърдят, че в днешни дни тази мода е плъпнала навсякъде. Сега никой нищо друго не прави освен да плаши другия.

Единият пита:

- Какво ще правим?

- Какво ще правим ли? - отговаря другият - ами нищо, ще ядем камъни.

Като оставим настрана подигравката и безвкусицата на отговора, длъжни сме да отбележим, че той е непростимо обиден спрямо зъболекарите, чийто живот също не е цвете.

Единият казва:

- Струва ми се, че ще е по-добре…

- Прав си - изръмжава другият - ще ни е по-добре на оня свят.

Ах, каква липса на добри обноски, каква невежливост. И всичко защото преди хората имали пари, а сега нямат. Всъщност става дума за нещо дребно, за това че първият срещнат глупак знае как да живее, когато има пари; докато истинският подвиг се състои в умението да се живее без пари; към това трябва да привикнем и постепенно да се приспособим; за тази цел природата е надарила човека с удивителни способности.

Забавното в случая е, че открай време закъсалите богаташи се обръщат за съвет към бедняците, към литературата, към старите познавачи, които нищо не може да ги учуди, а най-малко ще ги учуди как се живее без пари.

По същия начин могъщият фараон, владетел на цял Египет, когато взели да му се присънват мършави крави, пратил да повикат голтака Йосиф и добре сторил.

- Не хленчи, братко! - казва литературата на обеднелите богаташи - не хленчи и не се вайкай. Всяко зло за още по-голямо зло. Господ е дал, Грабски (1) е взел, слава им и т. н. Въоръжи се със спокойствие на духа и се усмихни. Само не се оплаквай, защото още малко и ще се обесиш на собственото си оплакване. Ако те е страх, поне не плаши другите…

И от най-тежката неволя има оправия. Веднъж един мой приятел, писател от Лвов, трябвало да си плати на следващия ден полицата; той така се притеснил, че не могъл да спи и само се обръщал в леглото, както се е обръщал Шекспир в гроба, след като в театър «Богуславски» поставили негова комедия.

Накрая, стопил се от безпокойство, станал и отишъл при кротичкия еврей, на който трябвало да се издължи на следващия ден. Чука на прозореца в два часа през нощта.

- Кой е? Какво има?

- Господин Тейтелбаум, аз съм!

- Ну, какво има?

- Утре трябва да ви платя полицата!

- Такова аз знам, но какво иска сега?

- Искам да ви кажа, че няма да я платя.

- Ой, ой! Защо сега ми казва?

- Защото исках и вие да не спите.

След което се прибрал и сладко заспал. На негово място се притеснявал евреинът.

Трябва весело да живеем невеселия си живот. Давам си сметка, че след написаното тук, никоя банка няма да ми отпусне пари… Ех, че ми стана весело!
__________________________________

(1) Владислав Грабски (1874-1938) ? министър-председател на Втората полска република, въвел паричната реформа ? Б. пр.