Корнел Макушински (Kornel Makuszynski) е полски писател, поет, фейлетонист и прозаик. Роден е през 1884 г. в градчето Стрий, днешна Украйна. Остава сирак по баща на десет години. Учи полска литература и романски езици в университета в Лвов и продължава образованието си в Сорбоната, където изучава френска литература. Член е на Полската академия за литература. Преди Втората световна война е председател на Съюза на полските писатели и журналисти. Пише първите си стихотворения на 14-годишна възраст, като дебютира във в. „Полско слово”. На двайсет години постъпва на работа в редакцията на вестника. В края на второто десетилетие на миналия век започва да пише за деца. Еднакво сполучливи са литературните му обработки на фолклорни приказни сюжети, както и повестта му „Двамата, които откраднаха луната”. Критиката с основание възприема повестта като пътепис-приказка и прави паралел с основоположничката на приказната дидактика Селма Лагерльоф и дилогията й „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон по Швеция”. След избухването на Първата световна война Макушински и съпругата му са арестувани и пратени във вътрешността на Русия. Роднини и приятели им издействат разрешение да се преместят в Киев. След войната семейството се установява във Варшава. По време на Втората световна война писателят по чудо оцелява. Бомба падна върху сградата, в която живее, унищожавайки имуществото му и всичките му ръкописи. Корнел Макушински пише много, предимно стихове и книги за деца и юноши, радващи се на огромна популярност. Известни са творбите му: „Двамата, които откраднаха Луната”, двукратно пренесена на екрана, „Госпожицата с мократа глава”, „Кавгата за Баша”, „Сатаната от седми клас” и „Лудориите на госпожица Ева”. Познати на всички полски деца са комиксите, изготвени по негови стихове „Козлето Матолек” и „Маймунката Фики-Мики”. След Втората световна война публикуването на негови произведения в Полша е забранено. Писателят започва да изпада в забрава, за щастие не за дълго. Днес е един от най-преиздаваните в Полша. Умира на 31 юли 1953 г. в Закопане, където през 1966 г. е открит музей на неговото име.

Публикации:

Проза:

КАК ДА ЖИВЕЕМ БЕЗ ПАРИ/ превод: Евгения Динкова/ брой 134 януари 2021

КАК СЕ ДАВАТ ПАРИ НАЗАЕМ/ превод: Евгения Динкова/ брой 135 февруари 2021