ПОСОБИЕ ПО БЕСЕДВАНЕ
превод: Евгения Динкова
Граматиките по чужди езици безспорно улесняват изучаването им, но често за сметка на логиката и здравия разум. В което няма нищо лошо. Това дори би могло да придаде на отношенията ни с другите известен закачлив и безгрижен отенък, както и да направи живота ни по-приятен.
Да вземем английската граматика:
«Взехте ли бинокъла?»
«Не, но взех портативния ви вентилатор.»
Че така лесно се запаметяват подобни термини, няма и съмнение. Но надали има човек, който да не забележи, че един портативен вентилатор е коренно различно понятие от един бинокъл. Тия две неща нямат помежду си нищо общо. Как може да се говори за вентилатор, когато ви питат за бинокъл?
Да размислим: къде, кога и защо се налага да питаме някого, дали е взел бинокъла? Отговорът е: в театъра, на планина или за военни цели.
Да допуснем, че в театъра все пак може да ни дотрябва портативен вентилатор, макар че това е слабо вероятно и само би попречило да се насладим на прелестта на балетния състав. Но на планина! Каква полза от вентилатор, след като ни трябва бинокъл?
Не сме седнали в края на краищата да говорим за бункер или за палубата на военен кораб. Представете си генерал, следящ от наблюдателния пункт действията на врага или адмирал, застанал на капитанския мостик, как в разгара на битката пита своя адютант: «Взехте ли бинокъла?», а оня отговаря: «Не, но взех портативния ви вентилатор.» Дори да приемем, че едва диша от жега, главнокомандващият в случая се нуждае от прибор за наблюдение, а не от вентилатор.
Не е изключено авторите на тия диалози да смятат, че хората на тоя свят не са с всичкия си. Ето друг пример от английската граматика:
«Майко, купи ли покривка за масата?»
«Не, но купих самобръсначка за брат ти.»
Семейство луди, явно. Луда майката, щом смята, че ще постели масата със самобръсначка; луда дъщерята, защото от учебника не личи, че се сепва от неуместния отговор на вятърничавата си майка.
Или пък:
«Да си виждал обувалката?»
«Не, но видях яката и копчетата за ръкавели.»
Тук смътно се долавя някаква логика, в този смисъл, че се изнася лексика засягаща външния ни вид. Но истинска пропаст дели въпроса от отговора.
Един от недостатъците на тоя род упражнения е, че почти винаги липсва третата реплика. Иначе щяхме да научим немалко думи от говоримата реч, при това доста нелицеприятни. Как бихте отговорили на човек, който ви приказва за яки и ръкавели, когато го питате къде е обувалката? Пределно ясно как:
«Ти или си глупак, или ме взимаш за глупак. Какви ги плещиш?»
Следва поток ругатни, напълно уместни в един урок по чужд език.
Вследствие на което неведнъж ми се е случвало в чужбина да се изразявам донякъде нецелесъобразно. Веднъж на един минувач, който ме попита: «Бихте ли ми казали къде се намира еди коя си улица?», машинално отвърнах въз основа на диалог наизустен от учебника:
«Не, но мога да ви кажа, на колко години е братовчедът на баща ви.»
Минувачът отговори с изречение, което не разбрах, защото за съжаление, както вече споменах, в диалозите винаги липсва третата реплика.
За да заглушат в тях и малкото следа от живот, авторите са се постарали да ги натъпчат с граматически трудности.
«С баща си ли бяхте?»
«Не, бях с приятел на баща ми, но сестрите ми бяха с майка ви; отидохме да разгледаме катедралата.»
Нелоша компания от идиоти, честно казано. Мога да се обзаложа, че никой от групата така и не е разбрал, докато са разглеждали катедралата, какви са роднинските му връзки с другите. Защото най-вече заради роднинските връзки тия реплики са така неясни.
Сиво утро в един готически град в Северна Европа, лек дъждец ръми над главите на минувачите. Нашите герои, оставили зад гърба си неопределен брой мъгляви роднини, излизат от хотела и бързат към катедралата с разговорник в ръка. Изведнъж в полутъмния храм между нефовете, почват да се озъртат несигурно наоколо си:
«Кой е този?»
«Този е познат на баща ви, а аз съм майката на еди кой си, който го няма, защото дойдох със сестрите ви.»
«Вие роднина ли сте на приятеля на баща ми?»
«Той е приятел на бащата на момичетата, които са с мен и които са ваши сестри, а вие сте приятел на сина ми.»
Истинска главоблъсканица.
«А аз кой съм?»
«Вие сте син на приятеля на оня господин и брат на госпожиците, които са с майката на един друг ваш приятел, който го няма тук, и който вероятно съм аз.»
Стига, моля ви се, че ще полудея.
Обърнете внимание, че всички тия изречения са строго изведени от урока за роднинските и приятелските връзки, а също и за това, как да се представяме един на друг.
Същевременно - длъжен съм да поясня - разводачът се опитва да въдвори ред:
«Господа, заемете се с катедралата, престанете с тия глупости за роднинските ви връзки; вижте витражите.»
След разглеждането, вече в хотела:
«А сега ще вечеряме ли?»
«Не, но вдругиден пристига братовчедът на сина ви.»
И пак бързат, без лица, без мозък, по хлъзгавия от дъжда тротоар, между ниските аркади и сергиите с плодове на сивия готически град. Във въздуха се носи миризма на варено зеле и бира, а пеещият часовник с кукли на градската кула удря дванайсет.
Европа, моя скъпа Европа! Кога най-сетне ще успеем да те освободим?
