Акиле Кампаниле (Achille Campanile), италиански писател хуморист, драматург, журналист, телевизионен критик е роден на 28 септември 1899 г. в Рим. Отрано започва да се занимава с журналистика - работи в „La Tribuna”, „L’Idea Nazionale” и „Il Travaso delle Idee”. В началото на творческия си път е подкрепен от Пирандело и Монтале. През 1920-те г. сътрудничи на литературни периодични издания като „La Fiera Letteraria” и „Il dramma”, после на в. „La Stampa” и др. Първите му книги са „Но каква е тази любов?” (роман, 1927) и „Ако луната ми чуе молбата” (роман, 1928). Пиеси: „Изобретателят на коня и петнадесет други комедии” („L’inventore del cavallo e altre quindici commedie”, 1971), „Наръчник по практикуване на разговорната реч” („Manuale di conversazione”, 1973; награда Виареджо), „Спаржа и безмъртието на душата” („Gli asparagi e l’immortalita dell anima”, 1973). Пиесата му „Бедният Пиеро” излиза в сп. «Сипарио» (1961). От 1959 г. в продължение на няколко години води телевизионна рубрика за критика в „L’Europeo”. Подценяван в продължение на години от официалната критика, той е преоткрит от обществеността и критиците през седемдесетте години. Творчеството му е огромно - Камапаниле е автор на многобройни романи, сборници разкази и есета, пиеси, театрални миниатюри, редица филмови сценарии. Смятан за най-големия италиански писател-хуморист на XX век и за класик на италианската литература. Двукратно е удостояван с литературната награда „Виареджо” (1933, 1973). Произведенията му са рядък за италианската литература пример за хумор, основаващ се на парадокса и абсурда. Самият Кампаниле многократно заявява, че не се чувства хуморист, а просто писател. Умира на 4 януари 1977 г. в Лариано. На български през 1990 г. е издаден романът му „Ако луната ми чуе молбата”.

Публикации:

Проза:

УЖАСНАТА ДУМА/ превод: Евгения Динкова/ брой 132 ноември 2020

ПОСОБИЕ ПО БЕСЕДВАНЕ/ превод: Евгения Динкова/ брой 132 ноември 2020

И СТАНА ОРАТОР/ превод: Евгения Динкова/ брой 133 декември 2020