Самюъл Тейлър Колридж

превод: Атанас Далчев

Другарите на Стария моряк
го укоряват, че е убил
Албатроса, птицата на
добрите предзнаменования.

Постъпка пъклена бях
сторил аз,
тя напаст ще ни
навлече:
твърдяха, че съм
птицата убил,
вестителка на ветрове.
“Нещастнико, ти птицата
уби,
вестителка на ветрове!”

Но когато мъглата се пръсва,
оправдават Моряка
и така стават съучастници
в неговото престъпление.

Ни тъмно, ни червено,
с лик на бог
сияйно Слънцето изгря;
те рекоха: „Ти птицата
уби,
която носеше мъгла.
Такива птици заслужават
смърт,
които носят ни мъгла.”

Ветрецът продължава да духа.
Корабът навлиза в Тихия океан
И се отправя към Екватора.

Ветрец и пяна, волната
бразда
зад нас се точеше едва;
и ние първи влязохме
в това
море на вечна тишина.

Корабът ненадейно спира.

Ветрецът спря, видяхме
скръбни как
увисват нашите платна.
Приказвахме си, за да
нарушим
загадъчната тишина.

В бакъреното пламнало
небе
над мачтата по пладне сам
висеше слънчевия кървав
диск,
от месеца не по-голям.

Без вятър корабът ни дни
и дни
стоеше като прикован,
подобно нарисуван
ветроход
във нарисуван океан.

И започна отмъщението
на Албатроса.

Вода, вода, отвсякъде
вода,
дъските пукат се от пек.
Вода, вода, отвсякъде
вода,
а жаден ще умре човек!

Морето гниеше. О, боже
мой,
нима възможно е това?
Да, лазеха из калното
море
от кал родени същества.

А нощем огньовете
на смъртта
танцуваха във кръг,
в зигзаг;
горяха с плам зелен и син
вълни,
подобно лампите на маг.

Преследва ги един Дух,
един от невидимите обитатели
на тази планета, които не са
ни души-мъченици, ни ангели.
За тях може да се прочете
у еврейския учен Йосиф
и цариградския платоник Михаил
Исел. Те са безброй и няма климат,
ни страна, в които
да няма един или много.

Кой дух ни мъчеше, един
от нас
можа в съня си да прозре:
той от страната на мъгли
и сняг
следил ни беше по море.

От страшна жажда
нашият език
до корен беше изсушен,
а в гърлото ни глъхнеше
гласът,
от сажди сякаш задушен.

Отчаяни, моряците стоварват
цялата вина върху Стария моряк
и за да го означат като виновник,
окачват на врата му убития Албатрос.

Ах! Ден проклет! С каква
злина и мъст
ме гледаха и стар, и
млад!
Те Албатроса мъртъв
вместо кръст
провесиха на моя врат.