ТИГЪР

Уилям Блейк

превод: Атанас Далчев

О, тигре, тигре, като огън светнал мощно
в дълбочината черна на горите нощни,
коя ръка, кое око безсмъртно на света
изваяло е твойта страшна красота?

И във кое небе, в коя далечна бездна,
тоз грозен блясък в погледа ти слезна?
С какво крило не дръзна той да полети?
Коя десница този огън укроти?

Какво ли рамо и каква незнайна сила
е мускулите на сърцето ти извила?
И щом сърцето твое само затуптя,
издигна страшните си лапи гибелта!

Какъв бе чука! И какви клещите бяха?
Каква пещта, където мозъка отляха?
А наковалнята? Кой пестник твърд
можа да хване ужаса от смърт?

Кога звездите си изпуснаха стрелите
и по небето заросиха им сълзите,
усмихна ли се той, творбата си съзрял?
Създателят на агнето и теб ли е създал?

О, тигре, тигре, като огън светнал мощно
в дълбочината черна на горите нощни,
коя ръка, кое око безсмъртно на света
изваяло е твойта страшна красота?