Уилям Блейк

Уилям Блейк (William Blake), английски поет, е роден на 28 ноември 1757 година в Лондон в семейството на Катрин Райт и Джеймс Блейк. Още от ранна детска възраст проявява талант към рисуване и е записан в рисувателното училище на Хенри Парс. На 14-годишна възраст започва да изучава изкуството на гравюрата като чирак на известния гравьор Джеймс Безар. При него се обучава седем години до 1779 г., когато се насочва към самостоятелна кариера като илюстратор и гравьор. Работи по проекти на издатели, сред които Томас Маклин, Харисън и Ко и Джоузеф Джоунсън. През същата година се записва да учи в Кралската академия. Още в юношеска възраст Блейк проявява и поетичен талант. През 1783 г., с финансовата помощ на приятели успява да издаде първият си поетичен сборник „Поетически щрихи”, съдържащ 19 стихотворения, писани в течение на около 9 години, сред които баладата „Гуен, кралят на Норвегия”, фрагменти от драмата „Крал Едуарт Трети”, пролог към пиесата „Крал Едурад Четвърти” и други стихове в проза. Тези първи творби, както и последващите от цикъла „Песни на невинността”, често са определяни от литературната критика и изследователите на Блейк като едни от първите прояви на изразността на романтизма в Англия. През 1782 г. поетът се жени за Катрин Боучър, неграмотна дъщеря на градинар, която сам обучава да чете и пише, както и в изкуството на гравирането и илюстрацията. Тя е негов неотменим помощник в отпечатването и оцветяването на гравюрите до края на живота му. През 1788 г. отпечатва две книги: „Естествена религия не съществува” и „Всички религии са една”. В тях в афористичен стил изразява несъгласието си с емпиризма във възгледите на Бейкън, Лок и Нютън. През следващата година издава сборника „Песни на невинността”, който през 1794 година обединява с цикъла „Песни на опитността”. „Песни на невинността” е първото значимо произведение в творчеството на Блейк, което в пълнота съчетава уникален синтез между гравиран текст и рисунък. Крайъгълен камък в творческите му постижения на са неговите „пророчески” книги. Интересът му към метафизичното е резултат както на увлечението му към гностицизма и неоплатонизма, така и на личния му опит в мистицизма. Той е добре запознат с част от преводното творчество на шведския мистик Емануил Сведенборг, а също и с произведения на немския мистик и теософ Якоб Бьоме, на окултиста-херметик Агрипа фон Нетсхайм, на неоплатоника Порфирий и други автори. Блейк е силно повлиян от личните си вътрешни преживявания. Те започват да се проявяват още в ранна детска възраст и го спохождат до деня на смъртта. На деветгодишна възраст той споделя с родителите си, че е видял дърво, по чиито клони има множество ангели. Виденията му често са провокирани и отразяват значими промени в обществения и политически живот. Блейк е съвременник на грандиозни социални катаклизми - Американската война за независимост, Френската революция, завоевателните кампании на Наполеон, които силно рефлектират върху обществения живот в Британската империя. Тези събития оказват огромно влияние върху начина на възприемане и творческо интерпретиране на действителността от страна на поета-гравьор. С течение на времето и с усъвършенстване на дарбата той все по-успешно облича преживяванията си в метафизична образност. В пророческите поеми „Книга Тел” /1789/, „Сватбата на Рая и на Ада” /1790/, „Юрайзън” /1794/, „Песента на Лос” и „Книгата на Лос” /1795/, „Книгата на Ахания” /1795/, „Тириел” /гравирана около 1798 г./ и други, читателят-зрител попада в един новосъздаден митологичен свят. В тях творецът пресъздава епичните състояния и битки на душата, в които мирът и хармонията отстъпват място на хаоса и бездната, на огъня на бунта и отчаянието, на мъчителните противоборства и на опустошителните стихии в човешкото битие. В последните години на последното десетилетие на 18 век, Блейк все по-трудно успява да си намери работа като гравьор и е зависим от финансовата помощ на частни меценати. Един от тях, Томас Бътс, му осигурява постоянен надежден доход за почти десет години /от 1799 г. до 1810 г./ като поръчва картини по библейски сюжети. През 1800 г. се мести да живее във вила в Съсекс в близост до друг свой меценат, поетът Уилям Хейли. Блейк илюстрира неговите „Балади” и декорира личната му библиотека с портрети на известни поети. През 1803 г. се връща в Лондон, където илюстрира поема на Робърт Блейър. През 1804 г. започва работа по две нови свои творби - поемите „Милтън” /1804-1818 г./ и „Ерусалим - еманация на гиганта Албион” /1804 - 1820 г./ През 1809 г. прави самостоятелна изложба в магазина на брат си в Лондон, в която представя фреските „Кентърбърийски пилигрими” и още 15 други акварели и рисунки. По ред причини тя не постига онзи успех, от който се нуждае Блейк. От това време до смъртта си през 1827 г. се издържа главно от илюстрации, сред които на „Божествена комедия” на Данте и на библейската “Книга на Йов”. В тези години около него се оформя кръг от млади творци - почитатели, които наричат себе си „Древните”. Сред тях са Самюел Палмър, Джордж Ричмънд, Фредерик Татъм и други. В последните години от живота си Блейк боледува. Оплаква се от болки в стомаха и други специфични симптоми, които насочват към цироза, причинена от дългогодишното излагане на въздействието на киселини и други корозивни вещества, използвани при гравирането. Дори и в тежкото болезнено състояния, в което изпада, той успява да намери сили да твори като подготвя част от илюстрациите за религиозната алегория „Напредъка на поклонника” на Джон Бъниан и библейската книга „Битие”. Уилям Блейк умира на 12 август 1827 година в дома си. В писмо на Джордж Ричмънд до Самюел Палмър се описва последното видение на Блейк, което получава в своята агония: „Той каза, че отива в онази Страна, която цял живот е искал да види и изрази, че се чувства щастлив в надеждата да получи спасение чрез Иисус Христос. Точно преди да издъхне, лицето му се изясни и просия и той започна внезапно да пее за нещата, които е видял в Небесата.”

Подготвил: Георги Карадобрев


Публикации:


Поезия:

СТИХОТВОРЕНИЯ/ превод от английски език и бележка: Георги Карадобрев/ брой 85 юни 2016

ТИГЪР/ превод: Атанас Далчев/ брой 132 ноември 2020