Матю Арнолд

превод: Атанас Далчев

Морето е спокойно тази вечер.
Настъпва приливът; над проливите свети
луната. Пламват, чезнат някъде далече
рой светлини на Франция по бреговете.
Мъждей брегът скалист на Англия отсам.

Тук, на прохлада, до прозореца ела!
Чуй в дългата тасма от пяна, долу там,
де с пясъците лунно-бели среща се водата,
как тракат камъчетата по голата скала,
които грабва и запраща в миг вълната
на връщане въз каменния бряг;
изтракват и замлъкват, и започват пак,
и този трепетен и бавен ритъм
като че с вечна нота на печал звучи там.

Да бъдем верни винаги един на друг, любов!
Тоз свят наглед е само на мечтите свят,
разнообразен, приказен и нов,
но в него няма обич, радост, светлина,
ни сигурност, ни мир, ни порив млад;
и ние тук сме като в тъмна равнина,
където сред тревоги, бягства, смут и яд,
не знаейки сами целта,
две армии воюват във нощта.

1867