Матю Арнолд
Матю Арнолд (Matthew Arnold), английски поет, критик, англикански теолог, педагог е роден на 24 декември 1822 г. в Лейлхем, близо до Лондон в семейството на педагога Томас Арнолд. Учи в ръководеното от баща му частно училище в Ръгби, а след това в Балиъл Колидж в Оксфордския университет, където попада под силното влияние на Джон Хенри Нюман (кардинал Нюман, ключов деец в религиозния живот на Великобритания) и други дейци на Оксфордското движение. Дипломира се през 1844 г. От 1847 г. е частен секретар на политика Хенри Лансдаун. С негово съдействие е назначен за училищен инспектор на провинциалните училища, какъвто остава до 1886. Много пътува из страната. Един от най-авторитетните литературоведи и есеисти от викторианския период. Радетел на движението за обновяване на англиканската църква. Основният му труд е „Култура и анархия” (очерци, 1869, 1875). Поезията му е толкова високо ценена от съвременниците, че през 1857 г. му е поверена оксфордската катедра по поетично майсторство. В стиховете си отразява своята привързаност към античността и средновековието, противопоставяйки тяхната хармония на съвременните реалност и хаос. Както личи от лекциите му „За преводите на Омир” (1861-1862), образци за съвременните поети Арнолд счита гръцките и римски автори, от които черпят вдъхновение поетите от епохата на класицизма. Развенчава мита за „викторианското процъфтяване”, подчертава възпитателната роля на литературата, обявява се против еснафския викториански морал и падението на културата. Като литературовед се интересува и възхищава от творчеството на Байрон и Толстой, с когото си кореспондира. В анализа си за романа „Анна Каренина” отбелязва, че английският роман излиза изпод френското влияние и започва да усеща въздействието на руската литература. Създава поемите „Аларих в Рим” (1840), „Кромуел” (1843), „Емпедокъл на Етна” (1852), „Меропе” (трагедия, 1858), „Критически есета” (1865, 1888), „Байрон” (1881), „Граф Лев Толстой” (1887), сборниците „Стихове” (1853), „Стихове, втора поредица” (1855) и „Нови стихове” (1867). Автор на фундаменталните трудове „За изучаването на келтската литература” (1867), „Литература и догма” (1873), „Опит за критиката”, както и на „Св Павел и протестантизмът” (1870), „Бог и Библията” (1875), „Ирландски есета” (1882) и др. През 1883 и 1884 г. обикаля Съединените щати и Канада, изнасяйки лекции за образованието. През 1886 г. се оттегля от училищната инспекция и прави друго пътуване до Америка. Умира внезапно от сърдечна недостатъчност на 15 април 1888 г. в Ливърпул.
Публикации:
Поезия:
ДУВЪРСКИЯТ ЗАЛИВ/ превод: Атанас Далчев/ брой 132 ноември 2020
