Ерол Туфан

превод: Наталия Недялкова

Не съм поет. Аз съм само възможност за стихотворение
в предварително планираните лабиринти
от пътищата към щастието.

Случаен бележник на дневните сънища
на препатилите от инсомния.
Гласът, който чакаме да ни отведе към истинския сън
за по-сигурно ще дойде отвътре, от утробата ни.
И всичко, което го няма, отново ще се създаде.

Освободени от товара на лъжовната ни съвест
ще тръгнем голи и чисти към
азбуката на неомърсените думи.
И eто там, в далечините
ни чакат вокалите на извора на невинния език,
примамват ни.
Но дали сме достатъчно слаби и крехки, за да заобиколим
вировете на неморала?

Дали сме достатъчно търпеливи и милосърдни
за да продължим по този път, пълен с лицемерие,
кич и преходна слава?
Какво е това изчакване?
Антипоезия или пък изкривено отражение на съзвучията
от нашата душа?

Уморен съм от позицията на номиниран кандидат за поет
и вечен страж на чуждите радости.
Въоръжен с перо, бял лист и кутии, пълни
с щастие, тръгвам на дълъг път.
И там, на върха на мечтата
ме чака новата дума, създадена от любовния танц
на вятъра и скалата,
измита от ударите на едрите капки вода,
чака ме да я сграбча и да я вградя
в новата песен на светлината.