Нина Габриелян

превод: Елка Няголова

***

Къде да намеря портата?
Знам: имаше татко разсадник…
Натам няма път повторно,
не мога да тръгна назад.
Сред пладне и под небосвода,
черницата - точно под тази…
Вече колко години ли бродя,
вървя към оня разсадник.
Там бе татко, а редом - мама…
Говорят и свиват на светло…
Но дума не чувам, няма ме,
аз още съм сянка овесена.
Черницата шушне скучно,
от листите капят отблясъци.
Под корена тича Бял ручей.
А също - лица неясни.
Потрепват сред водните пръски
лицата на неродените
и тези, които в пръстта са.
А татко и мама са вгледани
в това огледало мораво…
А аз не разбирам, приведена:
кое от лицата е моето?…