Нина Габриелян

Нина Михайловна Габриелян (Нина Михайловна Габриэлян), съветска и руска поетеса, прозаик, преводачка, художничка, е родена на 16 октомври 1953 г. в Москва. Завършва Московския Държавен институт за чужди езици „Морис Торез” (1976). През 1976 -1977 г. работи като младши научен сътрудником в Държавната библиотека „В. Ленин” (Информационен център по проблемите на културата и изкуството), през 1977-1980 г. - преводач в ЦНИИ по рефлексотерапия, през 1994 -1997 г. - главен редактор на сп. „Преображение”, през 1996-2005 - координатор на образователни програми към Информационния Център на Независимия женски форум. През 1977-1979 г. участва в семинара на младите поети-преводачи при московското отделение на Съюза на писателите на СССР (ръководител Михаил Абрамович Курганцев), била е член на редколегията на „Лаборатория первой книги” при Московската писателска организация. От 24-годишна публикува стихове и проза в списания „Новый мир”, „Дружба народов”, „Москва”, „Арион”, „Черновик”, „Стрелец”, „Литературная Армения”, в. „Литературная газета”, алманаха „Поэзия” и в много колективни сборници. Книги: „Тростниковая дудка. Стихи и переводы” (Ереван, 1987); „Зерно граната” (Москва, 1992) (стихове), „Хозяин травы” (Москва, Эксмо-пресс, 2001) (повести и разкази), „Поющее дерево” (Москва, 2010) (стихове). Освен автор на книги със стихове и проза, има многобройни публикации в литературната периодика. Превела е на руски език редица класически и съвременни арменски поети, активно превежда и творби на казахската, кюрдската, малайската, индийската и африканската поезия. Тези преводи са публикувани в много книги на издателства „Советский писатель” (московско и ленинградско отделение), „Художественная литература”, „Книга”, „Радуга”, както и в периодиката. Творбите й са излизали в превод на много езици: стиховете са превеждани на арменски, английски, френски, български, сръбски, гръцки, малайски езици, а прозата - на английски, френски, шведски, италиански и арабски езици. Занимава се с научно-изследователска дейност в областта на литературознанието, изкуствознанието и културологията. Научните й статии са публикувани в списания („Общественные науки и современность”, „Вопросы литературы”, „Новое литературное обозрение” и др.) и в сборници. Без да е получила специално образование като художник, от младини е обвързана с рисуването. 15 години посещава студията по живопис на изтъкнатия руски художник и педагог от арменски произход Борис Отаров. Платната й излъчват национална самобитност, в тях се долавя отглас и приемственост от средновековната арменска миниатюра и същевременно - синтез от най-добрите образци на арменската, руската и западноевропейската колористична живопис. Нейни картини има в Музея за наивно изкуство (Москва), в музея „Тапан” (Москва), в музейно-изложбения комплекс „Волоколамский Кремль” (Волоколамск), в частни колекции в Русия, Армения, Великобритания, Италия, САЩ и Канада. Член на Съюза на писателите на СССР (от 1988 г.), Съюза на писателите на Москва (от 1992 г.) и на Международния Художествен Фонд (от 2005 г.). Заместник-главен редактор на в. „Арменска църква”. Участва в международни научни конференции в Москва, Санкт Петербург, Ерфурт (Германия), Варшава (Полша), Тампере (Финландия).


Публикации:


Поезия:

ПЪТЯТ Е МОЛИТВА БЯЛА…/ превод: Надя Попова/ брой 105 април 2018