Габриела Мистрал

превод: Александър Муратов

Ръце, все грапави и твърди,
досущ молюски или лапи;
с цвета на тор или на кожа
опърлена, на саламандър,
и страшно хубави и силни
се вдигат или падат морни.

Замесват ли, те месят глина
и камъка тръпчив събарят,
покрити с възли на въжета
или в памуци потъмнели,
че никой даже ги не гледа,
освен земята чародейна.

Прилични на чука си дървен
или на своята мотика,
но не и на душата своя;
нерядко в колелета луди
на части стават като гущер
и след това са ствол оголен,
лишен от горните си клони.

Дочувам станове да карат;
във пещи виждам ги да пламват.
Отварят се над наковални,
под ручей жито слагат шепа.

Видях ги в рудници огромни
и в синкави каменоломни.
Гемяха зарад мен в гемии,
разкъсвайки вълните злобни,
и моят гроб ще сторят точен,
без да премерват мойте плещи.

На всяко лято изтъкават
платна по-свежи от водата.
Като омаганят памука,
разчепкват сплъстената вълна,
та в облеклото на децата
и на героите да пеят.

Заспиват всички в разни знаци
и драскотини от предмети.
И татко Зодиак ги милва
ведно с Телеца и Везните.

И как, задрямали, копаят
или тръстика още мелят,
та трогнал се, Христос ги взема
и ги задържа до Зората!