Габриела Мистрал (псевдоним на Лусила де Мария Сокорро Годой Алкаяга), чилийска поетеса и дипломат, е родена на 7.04. 1889 г. в село Викуня в Андите, в северната част на Чили, където завършва средно образование (1912) с право да преподава в училище. Корените й са испано-еврейски-индиански. Печата от 1903 г. Учителка е до 1922 г., директорка на лицей в столицата Сантяго. Реализира образователни програми за бедните в Мексико от 1922 г. Става известна с втората си поетична книга „Отчаяние” (1922). През 1923 г. е удостоена със званието “Учител на нацията” от собственото й правителство. В периода 1925-1934 г. работи за ООН в Европа - Франция и Италия, а през 1930-1931 г. преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк. Дипломат през 1932-1945 г. в Италия, Испания, Бразилия и САЩ. Първата латиноамериканска носителка на Нобелова награда за литература (1945). Поетични книги: „Сонети на смъртта” (1914; национална награда за поезия), „Отчаяние” (1922), „Тала” (1938), „Антология” (1941), „Нежност” (1945), „Преса за грозде” (1954) - последната й издадена книга приживе. Посмъртно излиза „Поема за Чили” (1967). Доминиращите теми в поезията й са любовта, смъртта, детството, майчинството, религията и красотата на природата на родната земя. Произведенията й са преведени на много чужди езици, включително английски, френски, италиански, немски и шведски. Умира от рак в Ню Йорк на 10.01. 1957 г., погребана в Чили.

Публикации:

Поезия:

ДВОЕН ЧОВЕШКИ ЧЕРЕП/ превод и бележка: Никола Инджов/ брой  42 юли 2012

ХИМН НА ДЪРВОТО/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев / брой 62 май 2014

БАЛАДА/ превод: Петър Велчев/ брой 72 април 2015

„МИСЛИТЕЛЯТ” НА РОДЕН/ превод: Петър Велчев/ брой 84 май 2016

РЪЦЕ НА РАБОТНИЦИ/ превод: Александър Муратов/ брой 132 ноември 2020

СОНЕТИ ЗА СМЪРТТА/ превод: Атанас Далчев/ брой 135 февруари 2021

РЪЦЕ ЗЛОКОБНИ МИ ГО ОТНЕХА БЕЗ ПОЩАДА…/ превод: Александър Муратов/ брой 143 декември 2021