Бернардо Клариана

превод: Александър Муратов

Няма вече корабите
от Валенция пристигащи.
Пътищата за Майорка
днес не ги браздят гемии.
Не пристигат параходи
пълни с медени смокини:
враговете на народа
разполагат там с градините.
Градинари и рибари
гледат тъжно на морето:,
то им пълни с гняв очите,
с нетърпение ръцете.
Корабите от Ибица
в пясъците нейде спали,
с плодове и пъстри птици
се огледаха в каналите.
Ах, Майорка, моя родна,
да те видя пак свободна
от предатели търговци
и от чужда тирания.
Островите са поробени,
покорени, и безчестно
се продава на чужбина
собствената ни родина.
В улиците на Майорка
засноваха чужди хора,
никой не разбра езика им,
но разбраха що говорят,
че не са те майоркинци,
а са хора чуждестранци
италианци и германци,
хора с чужда кръв в сърцето.
Островите днес потъват
в тежка болка и разлъка,
а тъкат вълните пенни
мрежи от летящи кораби
да се разтроши ярема
на позора и на плена.
Ако пяна е тъгата,
черна мъка са водите
на нещастни островчани
и пленени майоркинци.
Тъй рибарят с градинаря
валенсийски разговаряше.