Бернардо Клариана (Bernardo Clariana Pascual), испански поет и белетрист, е роден на 21.07.1912 г. в град Валенсия. Представител на поколение’36. Завършва класическа филология в университета на Валенсия (1933). Преподавател по латински език и литература в Националния институт за средно образование на Валенсия (1933-1935). По време на Гражданската война написва редица романси и стихове, които печата в републиканските литературни издания. Сътрудничи на мадридския вестник „El Sol”. Секретар на списание „Nueva Cultura”, орган на антифашистите интелектуалци от Валенсия. Сражава на страната на страната на републиканците, а след поражението им е изгнаник първо във Франция (пребивава в бежански лагер, преподавател в Тулуза), по-късно в Санто Доминго, Куба (там превежда Катул, преподава в университета и печата във водещи списания) и накрая, почти до края на живота си - в САЩ (от 1942), където е преподавател в колеж във Върмонт и редактор в испанската секция на „Гласът на Америка” по време на Втората световна война. Автор на две стихосбирки, издадени през 1943 г. (Хавана) и 1952 г. (Испания). По време на почивка в Европа, се удавя на френската Ривиера през 1962 г.

Публикации:

Поезия:

РОМАНС ЗА ПОРОБЕНИТЕ ОСТРОВИ/ превод: Александър Муратов/ брой 132 ноември 2020