СТИХОВЕ
превод: Александър Муратов
ЧЕТИРИТЕ УДАРНИ БАТАЛИОНИ
Чуйте ме другари, братя,
не говоря с моя глас,
не са мои и словата
произнасяни пред вас.
То през моята уста
целият народ говори, -
в мойта кръв кипи кръвта
на отрудените хора,
що спасяват днес Испания
от разруха и страдания.
Пети полк зове сега,
да се борите ви вика, -
четири баталиони
се сражават там с врага.
Гледат те смъртта в очите,
на опасността в лика:
да се махат подлеците,
трябват ни мъже сега.
Който е болнав и слаб
нека в къщи си остане.
Няма с нас войник страхлив,
всеки е като стомана.
Вий, другари непреклонни,
хора с тежка съдбина,
знайте тези баталиони,
бойките им имена.
Първият е „Ленинград” -
трудна битка той спечели.
Трудовият френски свят
пък с „Парижката комуна”
даде пример плодоносен,
който се повтаря в нас.
А „Кронщадските матроси”
отличи ги грозен час
в боя на живот и смърт
за свободния им кът:,
И последен е „Мадрид”,
най-вълнуващото име, -
то ще бъде стяг и щит
на победата любима.
Най-достойните, на крак!
Вий другари, с нас елате,
в тъмните казарми пак
чакат пушки и гранати
и картечници зоват
най-добрите картечари
тук фашизма да сломят
с черния оловен рой, -
чакат само вас, другари,
да започнат вече бой.
Тръгвайте, трудящи с чест,
горе спътници в живота,
за борбата люта днес
нам ни стига мъжеството.
Слушайте ме в този час,
не е само мой гласа ми, -
пети полк ви вика вас
под победното си знаме.
ПРОКУДЕНИТЕ
С моите очи видях
и нещастни и изселени,
в друмищата аз видях
тези андалузки селяни,
майки с рожби и мъже
тръгнали, не знам къде,
да пътуват и се лутат.
С моите очи видях
че широките шосета
към Кордова са потоци
от добитък и от хора
търсещи в маслините
ако не подслон - прохлада,
ако не покой - забрава.
С моите очи видях -
на най-тежката обида
преживяна от Испания,
кървав знак са аз видях
тяхната гонитба люта,
техните крака подути:,
чух и с моя глас безплоден
да разказват как се гаврят,
как измъчваха народа
зли фашисти още маври,
варварите сеньорити
как продадоха в чужбина
своя кът на немец гаден,
както в древните години
сам Христос е бил продаден.
С моите очи видях,
тъй разбити ги видях,
ала пак непобедени
в битката неравна
с мавритяни озверени.
Бегълки в земята родна
за позора са свидетел
днес жените от Баена, -
нямат вече те съпрузи:,
синовете на бащите
в бой при Карпио убити,
при Посадас, в Виляфранка,
в Педро Абад, в Саламанка
днес се бият с карабини
срещу тъмните топове.
Бегълци по друма бягат,
че ограбиха им всичко
неприятели фашисти.
С моите очи видях
дълги върволици
старци и жени с дечица
по полетата залутани.
Ала им остана смелост
да поискат от чедата
с други майки и народи
съд за злия неприятел.
Но остана им в гърлата
като повик с кръв написан
вик от всичките убити
в боя с черните фашисти:
„Бийте злите кръвопийци,
рожбите ни отмъстете,
искаме присъда строга
за фашистите убийци!”
Съд суров и аз желах,
с моите очи ги аз видях.
