Артуро Серано Плаха
Артуро Серано Плаха (Arturo Serrano Plaja), испански поет, прозаик, литературен критик, е роден през 1909 г. в Сан Лоренцо де Ел Ескориал. Принадлежи към поколение’36. Завършва Факултета по изкуствата на Мадрид през 1934 г. От младежките си години е свързан с испанската комунистическа партия, общува с Рафаел Алберти и Пабло Неруда. Деен участник в гражданската война от нейното начало, бори се в редиците на известния Пети полк, тежко ранен през 1938 г. в битката при Ебро. След разгрома на републиканците преминава във Франция, където живее до края на 1939 г. После отпътува в Чили, оттам за Буенос Айрес, Аржентина и накрая се установява в САЩ (от 1961 г.), където преподава испанска литература в университетите на Уисконсин, Минесота и Санта Барбара. По време на престоя си в САЩ преживява религиозна криза, вследствие на която се обръща към католицизма. Автор на стихосбирките: „Безкрайната гонитба” (1934), „Човекът и трудът” (1938), „Стихове за войната и мира” (1944), „Сонети и други песни” (Буенос Айрес, 1945) и др. Освен това печата редица разкази и стихове в аржентинските литературни списания, участва в антологии. В Аржентина издава още сбирката „Стихове за война и за мир” и романите „Дон Мануел де Леон” (1946) и „Книгата от Ескориал”. Публикува „Антология на испански мистици” (1946) и есетата „Ел Герко” (1942), „Испанският реализъм” (1943), „Ел Ескориал” (1943), „Испания през Златния век” (1944), „Магическият реализъм на Сервантес” (1966) и др. Умира в Санта Барбара, Калифорния през 1979 г.
Публикации:
Поезия:
