Леонардо Синисгали

превод: Атанас Далчев

Когато вечер се завръщам
във тези градове, където светлините
едва от стълбовете се отделят,
а някъде зад тях гори морето,
на вълнолома слаб ветрец
довява свирките на парахода.
Сам свойта скръб повтарям и блещукат
в очите ми фенерите на градовете.
Приятен е по тез места престоят,
по-сигурна смъртта и всеки път
надеждата остава жива.
И после първата звезда се губи
зад палмите, а по-късно зелена
светкавица извива се за миг
с плющението остро на камшик.