Леонардо Синисгали (Leonardo Sinisgalli; Леонардо Роко Антонио Мария Синисгали, Leonardo Rocco Antonio Maria Sinisgalli), италиански поет, есеист и изкуствовед, е роден на 9 март 1908 г. в Монтемуро, провинция Потенца, регион Базиликата, Южна Италия. Активен е в литературата от 30-те до 70-те години. През 1925 г. се премества в Рим, където учи инженерство и математика. След като завършва през 1932 г., се премества в Милано, където работи като архитект и график. Близък приятел на поета Джузепе Унгарети. Издава първата си книга със стихове „Сърце” през 1927 г., последвана от много други. Пише и проза. По време на Втората световна война е мобилизиран и воюва като офицер в Сардиния и Рим. На 13 май 1944 г. е арестуван от есесовците, които искат информация за приятел на писателя. Основава и ръководи списанието „Civilta delle Macchine” („Цивилизацията на машините”, 1953-1959) и е член на „Scuola Romana”. Създава и два документални филма, които последователно печелят наградите на Венецианското Биенале и редактира радио програми. Наричан „Леонардо на ХХ век”, тъй като е разказвач, публицист, художествен ръководител, директор на списания, създател на документални филми, автор в радиото, дизайнер. Носител на редица награди за дейността си. Умира от сърдечен удар на 31 януари 1981 г. в Рим. През 2008 г. е създадена фондация на негово име.

Публикации:

Поезия:

КОГАТО ВЕЧЕР СЕ ЗАВРЪЩАМ/ превод: Атанас Далчев/ брой 132 ноември 2020