Марио Луци

превод: Атанас Далчев

Колко морни води срещу здрачия бряг,
колко сиви талази и острови тъмни
по-нататък, където неясна тревога
се разстила, когато денят си отива.

Колко блясъци и дъждове разпилени.
Но какви? Мисълта, щом не види, не знае,
а не си ли припомни, отрича: бях жив там,
тук неспирното време ценя другояче.

Колко спомени, колко мечти наследихме,
колко много епохи от нас неживени,
колко съществования с морския прилив
неизпитани още се в пристана бият

и в морето, което със нас се сбогува.
Ти се връщаш, подслон тук, съце мое, търсиш,
а отплувало, нейде високо, в небето
ято птици отлита към свойта родина.