Марио Луци

Марио Луци (Mario Luzi, 20.10. 1914, Кастело, Италия - 28.02. 2005, Флоренция), италиански поет, е роден в семейство, произхождащи от Семпрониано. Баща му е железопътен работник. Завършва начално училище в родния си град и класическия лицей „Галилео” във Флоренция, после завършва френска литература в университета на Флоренция, защитава дипломна работа за Мориак. Дебютира с поетичната книга „Лодка” през 1935 г. Преподава в лицеите на градовете Парма, Сан Миниато и Рим от 1938 г. През 1940 г. издава книгата „Нощно идване” - манифест на херметизма. Връща се във Флоренция (1945), публикува сборниците „Тост” (1946) и „Готическа тетрадка” (1947). По-късно езикът на творбите му става по-разговорен, а темите на стиховете - по-конкретни: сборникът „В магма” (1963). От 1955 г. преподава френска литература в университета на Флоренция. Издава няколко книги през 1963-1983 г. Автор е на многобройни литературни и философски есета и редица пиеси. Последната му книга излиза през 2003 г. Носител на наградата „Виареджо” (1978). Номиниран за Нобелова награда (1991). Пожизнен сенатор (2004).


Публикации:


Поезия:

ДЕВЕТ ИТАЛИАНСКИ ПОЕТИ/ превод: Огнян Стамболиев/ брой 16 януари 2010

НА МАЙКА МИ/ превод: Драгомир Петров/ брой 46 декември 2012

КРАЙБРЕЖИЕ/ превод: Атанас Далчев/ брой 132 ноември 2020