Уго Фосколо

превод: Атанас Далчев

Не ще съзра пак твоите брегове честити,
де на детинството ми тялото почива,
Закинтос свиден мой, огледан във вълните
на гръцкото море, отдето се красива

роди Венера и дари те толкоз щедро
с усмивката ти първа, че ти не забрави
ни сенките прозрачни, ни небето ведро,
стихът безсмъртен на тогова, що възслави

съдбовните води, по чийто път невесел
след дълго скитане, приведен от теглата,
целуна Улис каменистата Итака.

Ти друго в тоя свят освен сиротна песен,
о, майчина земя, от своя син не чакай,
че неоплакан гроб ни отреди съдбата.