Николо-Уго Фосколо (Niccolo-Ugo Foscolo, 6.02.1778, остров Диакинтос, Йонийските острови, тогавашно владение на Венецианската република - 10.09. 1827), италиански поет - романтик, журналист, филолог, е роден в семейство на Диамантина Спатис (гъркиня) и Андреа Фосколо, венециански лекар (починал 1788 г.). Поетът е първороден син от четири деца. Въпреки бедността си, завършва университета в Падуа. Участва в национално-освободителното движение, сражава се във войските на Наполеон. През 1798 г. рязко променя отношението си към Наполеон и напуска армията. През 1816 г. емигрира в Швейцария, а после в Англия, където умира изоставен, беден и болен. През 1871 г., след обединението на Италия, костите му са пренесени и погребани във възпятата от него флорентинска църква „Санта Кроче”, редом с тези на най-великите му съотечественици. Първите му поетични опити са послания и оди. В традициите на революционния класицизъм са създадени трагедиите «Тиест» (1797), «Аякс» (1811), «Ричарда» (1813). Поетичен шедьовър е лирическата му поема «За гробниците» (1806, издадена през 1807 г. в Бреша). В незавършената си поема «Грациите» (1812-1813) възпява идеалната красота. Роман: «Последните писма на Якопо Ортис» (1796 -1802, последно издание приживе на автора -1816 г.). През 1803 г. публикува книга в Милано - с две оди и 12 сонета. Автор на филологически изследвания «Лирическата поезия на Тасо», «Исторически коментар към «Декамерон»», «Коментари към «Божествена комедия» на Данте» (1825). Основоположник на романтичната критика в Италия.

Публикации:

Поезия:

И НЯКОЙ ДЕН…/ превод: Драгомир Петров/ брой 43 септември 2012

КЪМ ЗАКИНТОС/ превод: Милко Ралчев/ брой 67 ноември 2014

НЕ ЩЕ СЪЗРА ПАК ТВОИТЕ БРЕГОВЕ ЧЕСТИТИ/ превод: Атанас Далчев/ брой 132 ноември 2020