Морис Карем

превод: Атанас Далчев

От тишината безпределна,
в неделния априлски ден,
посред суграшица роден,
тя става още по-неделна.

И пролетта в стъклата сини,
облакътена с весел вид,
се смее, види ли се в скрина,
грижливо лъснат и изтрит.

Столовете са се смълчали
и масата заспива пак
под куп марули, натежали
от влага и от утрен зрак.

И чува се тогаз отвън,
като часовник къщен, само
смиреното сърце на мама
да бие в къщата без звън.